Ще има обаче сняг, виелици и поледици за радост на скиорите

Изчисления на американски сайт: В София чакайте първия сняг чак на 1 януари 2019 г.

Българските синоптици нямат собствен сателит, затова ползват световни агенции и прогнозите на гърците, сърбите и турците

Зимата у нас ще е сравнително нормална и по-мека, както ще е и в цяла Европа. Това заяви климатологът проф. Георги Рачев пред "168 часа", като се позова на няколко водещи световни метеорологични центъра.

Тъй като всички подобни институти работят с вероятности за дългосрочните прогнози, това означава, че най-голяма (около 60%) е възможността зимата да е малко по-топла от нормалното. "Говорим за разлика между половин и 1 градус за целия период от декември, януари и февруари - допълни проф. Рачев. - Около 25-30% е вероятността следващият сезон да бъде с нормални температури.

Остават 10-15% за двете крайности - или много люта, или необичайно гореща зима. Резултатът от математическите вероятности

винаги е 100%.

Затова научната прогноза винаги познава. За информация на гражданите винаги се дава най-голямата вероятност. Това обаче не означава, че атмосферните процеси не могат да се променят с течение на времето."

Учените от БАН също работят с теорията на вероятностите. Те уточняват, че съобщават прогнозата, когато някой от вариантите - за по-топъл, по-студен или нормален сезон, надхвърли 33%. Ако две възможности имат по-високи стойности, тогава се говори за комбинация.

Националният метеорологичен институт на БАН позна още през август, че есента в България ще е по-топла и по-суха от нормалното. Досега септември и началото на октомври са с по-високи температури от обичайните и по-малко количества валежи.

Учените предполагат, че през зимните месеци декември, януари и февруари

градусите у нас

ще са близки до нормалните

за сезона, а снегът ще е в обичайните рамки или повече. "Може да се очаква зима 2018/2019 да е по-студена от зима 2017/2018", казват синоптиците от БАН.

Декември 2018 г. обаче ще е по-топъл от миналата година, когато паднаха по-сериозните и по-дълго задържали се снегове за зимата.

Като цяло сезонът ще е подобен на 2017 г. или малко по-студен и с повече валежи, твърдят синоптиците от БАН.

Предварителните изчисления на американския сайт "Акууедър" сочат, че снегът в София ще падне чак на 1 януари 2019 г.

Дотогава прогнозата показва сухо време

и със сравнително по-високи от нулата температури през деня. Под нулата ще падат вечер и през нощта чак към 9 декември. За Коледа, изглежда, че ще е слънчево, като според "Акууедър" през деня ще бъде 4-6 градуса.

"Това, че зимата ще е по-топла от обичайното, не означава, че няма да има студ, сняг, виелици, лед по стъклата на автомобилите, мъгли - коментира проф. Рачев. - Миналата година студеният сезон също беше по-топъл от нормалното, но видяхме целия спектър от зимни явления. Обаче периодите с по-продължително топло време бяха по-чести, затова казваме, че зимата беше съвсем нормална и по-мека от обикновеното. Да не говорим, че тази година

в равнинната част на България лятото започна през април.”

Хората субективно оценяват какво е времето. Усещането зависи от пола, възрастта, желанието за море или за ски. "Повечето дами под хубаво време разбират слънчево, топло и без вятър, но то има много измерения. В метеорологията и в климатологията няма хубаво или лошо време", допълни професорът от Софийския университет.

Ето сега, през октомври, слънцето е толкова силно, че някои хора дори могат да се изкъпят в морето. Температурите на водата са около 20 градуса. Към края на месеца обаче се очаква застудяване с около 8-10 градуса в сравнение със сегашните 23-24 градуса на въздуха.

Възможни са и валежи. Тази по-дългосрочна прогноза обаче климатолозите и синоптиците

наричат помежду си с жаргонния израз “опашка”,

което означава, че може да се случи, но може и да не се сбъдне. Идва от приказката за Кума Лиса, която казала на предните си крака да кажат на задните, а те пък - на опашката.

"Към момента, изглежда, че в края на октомври температурите ще са под средномесечните (между 10 и 14 градуса), но има 20% вероятност да става дума за 3-4-5 градуса отклонение. С развитието на синоптичния процес тези проценти може да се увеличат или да изчезнат", коментира климатологът. Същото се отнася и до зимата.

Нормален и по-топъл сезон изчисляват световни центрове, които поддържат 6-месечни активни прогнози. След 2 седмици поради промяна на синоптичните процеси може да се промени виждането дали зимата ще е студена.

"Преди месец американската агенция за наблюдение на океаните и атмосферата НОАА предрече, че в Европа ще има много топъл сезон - съобщи Георги Рачев. - Сега, с приближаването на събитието, процесите се промениха и тази прогноза малко охладня. Нищо чудно след месец тези прогнози да придобият друг вид. Те са динамични – променят се от ден в ден.

Има друг тип прогнози - еднократни. Американският сайт "Акууедър" много добре познава сезонните прогнози и ги дава само веднъж, без да прави корекции с течение на времето."

Защо няма истинска българска прогноза за времето?

БАН не разполага със собствен сателит, който да наблюдава процесите в атмосферата и да прави снимки. Затова гледаме как е по света. Важни са фронтовете над Гренландия и Атлантическия океан.

Каква е ролята на нашите синоптици, климатолози, метеоролози? Те вземат глобалните модели и по нашенски ги адаптират за територията на България. В съседна Гърция е изградена мощна метеомрежа и гръцките учени са много добри в това отношение. Сърбите открай време са си спечелили славата, че са големи специалисти за местния климат. Турция също е много напред.

Затова освен световните агенции ползваме данните и на съседните държави. "Нито въздухът, нито климатът могат да бъдат спрени на границата за проверка", пошегува се климатологът.

Народът казва, че есенният

цъфтеж на дърветата е признак за люта зима.

В Кюстендил може да са цъфнали няколко ябълки, но в Дупница и Перник не са. Какво ще стане? Зимата в Кюстендил - свирепа, а в Перник и Дупница ще е нормална ли? Как може на едното място да паднат температурите до -20, а на другото да останат на минус 2?

Поверията се отнасят до друго време, когато хората не са напускали родните си места. Нямат място в съвременната прогноза.

Има нещо друго. Ако е цъфнал люлякът в Казанлък, това е фотоиндикатор, че растението се опитва да навакса, ако е било прекалено студено в началото на лятото. Ако развитието на културите е било забавено по време на вегетацията, цветето се опитва да мине през всички етапи, преди да влезе в следващия вегетационен период. Кестените например

при благоприятни условия цъфтят

по два пъти

през годината.

Много от специалистите смятат дългосрочната прогноза за шаманизъм. И имат известни основания. Нямаше да има теория на хаоса, ефект на пеперудата. Неслучайно много от хората твърдят: "Пак не познаха времето". Но когато синоптиците познаят, всички си мълчат. Изработването на прогноза е свързано с набора на страшно много информация.

През 50-те години средната годишна температура на земната атмосфера се е определяла на око. Минава един кораб през Галапагоските острови и измерва 28 градуса. Този резултат се пренася върху много голяма площ, все едно навсякъде е същото.

За точни измервания говорим едва през последните 30 г., когато науката борави с метеоспътници, които дават добра картина за температурата на Земята.