Съдържателката на първата квартира, в която отседнахме - в Мартина Франка - се наричаше сеньора Каролине Алхимия. После, в Матера, останахме у Вито Танцаниело. Разбира се, нямаше как да не забележа удивителните им имена (които впрочем за тях са си от порядъка на обичайното). Разхождайки се по улиците, започнах несъзнателно да се вглеждам в табелките с имена на звънците.

В южна Италия входните врати често са на самата улица и можеш уж нехайно да надзърташ за имената съвсем отблизо. Вярно, чувствах се като крадец или някой, който прави нещо нередно, защото си е навлизане в личното пространство. Но си струваше. Турът на звънците ни подари толкова искрен смях и вихрено въобразяване на незнайните персони, които стоят зад имената. Ето някои от тях: Флора Пецуло, Алфонсо Пургатори, Леонардо Зурло, Палма Танцариело, Итало Тамборино, Емилия Барлета, Марио Лиса Порселато, Франческо Зизо, Галиция Грация, Алберто Монополи, Мануела Сетембре...

Когато се забавях твърде много, наобикаляйки звънците, Георги подвикваше отдалеч: “Хайде, за рождения ден ще ти подаря телефонния указател на Италия!”.

(Прощавайте непознати италианци, че така се посмяхме на ваш гръб ?)