Британският дипломат идва в София с драматичен стаж – трябвало да унищожи тайните договорки между Великобритания, Франция и Израел, довели до Суецката криза

Сър Доналд Артър Логан пристига като посланик на Великобритания в София през 1970 г. в разгара на Студената война. От неговата тайна мисия по разразилата се през 1956 г. Суецка криза са минали 14 години. В България, както изглежда, никой не предполага за малката му, но много особена роля в тайните договорки между Великобритания, Франция и Израел в парижкото предградие Севър. Там е решено израелците да нападнат Египет, а последвалата война да даде на французите и англичаните мотив да се намесят като "миротворци" и в крайна сметка да отнемат Суецкия канал от контрола на египетския президент Гамал Абдел Насър, който го е национализирал малко преди това. 

За цялата конспирация не бива да се оставят никакви писмени следи, затова англичаните изгарят документите, но когато разбират, че французите разполагат с копия, станали известни като "Протоколите от Севър", Доналд Логан е изпратен спешно в Париж, за да се погрижи уликите да бъдат напълно унищожени. Той е единственият представител на официален Лондон, участвал на две тайни срещи в Севър, след което трябва да живее с бремето, че британският премиер Антъни Идън е излъгал парламента и обществото, уверявайки всички, че няма никаква предварителна договорка за израелската агресия в Египет. Като професионален дипломат, положил клетва за конфиденциалност, Логан знае, че не е негова работа да изобличава премиера. Но така и не успява да убеди французите и израелците да унищожат протоколите от тайните разговори.

Цялата конспирация излиза наяве, след като Израел за една седмица превзема Синайския полуостров, а когато съветският лидер Никита Хрушчов се обявява в подкрепа на Египет и дори заплашва с ядрено оръжие, израелците предпочитат да разтръбят на всички, че не са сами в това начинание. Американците, които не са в течение на тройния заговор в Севър, побесняват и така изгрява звездният миг на харизматичния генерален секретар на ООН Даг Хамаршелд, който се впуска в дипломатическа совалка на високо ниво и в крайна сметка се стига до първата мироопазваща операция на ООН. Световният конфликт е предотвратен, а Суецкият канал остава в египетски ръце. Откровеният цинизъм на англо-френско-израелския замисъл е осъден от световната общност, британският премиер Антъни Идън подава оставка, но провалът коства на Великобритания статута й на велика сила, след което САЩ окончателно поемат лидерската роля в света на международните отношения.

След тези бурни събития Доналд Логан е изпратен на работа в британското посолство във Вашингтон, след което изкарва две години като първи дипломат в Гвинея, което изглежда повече като изгнание, преди отново да се завърне в Европа в ролята на съветник в посолството на Нейно Величество кралицата в Париж. След шест години във френската столица той е възнаграден с посланически пост в София.

В спомените му, които са част от архива "Чърчил" и британската дипломатическа програма за устна история, пише: "България се оказа едно от най-приятните ми назначения. Страната беше в последния етап на социализма по марксистки модел. Държавата контролираше всичко, въпреки че не бе премахнала частната собственост, нито бе приложила напълно максимата: "От всекиго според способностите, на всекиго според потребностите". Българите по наследство са по-малко подозрителни към руснаците, отколкото другите балкански народи, и Българската комунистическа партия вземаше от Москва пример за всичко.

Ние, дипломатите, почти не виждахме и нямахме работа с партийната върхушка. Бяхме ограничени да работим обикновено с Министерството на външните работи или това на външната търговия и нямаше надежда да им повлияем срещу линията, която трябваше да спазват. Единствените лични контакти, които можехме да развием до известна степен, бяха с лица в областта на изкуствата.

В професионален план можехме да наблюдаваме някои признаци, че в България може след време да се очаква гибелта на марксизма. Икономическият провал на системата беше очевиден още по мое време до такава степен, че промяната изглеждаше неизбежна. А относно демокрацията - българският народ, след като бе имал само кратък и незадоволителен период на нещо подобно в началото на века, след пет века турска окупация, едва ли щеше да я поиска. Както и стана след това - промяната първо започна в Русия, а след това настъпи драматично в Полша и Източна Германия в края на десетилетието."

Както се очаква от всеки ръководител на британска дипломатическа мисия, и Доналд Логан пише до Лондон първите си впечатления от страната, обобщавайки, че намира "лицето на България естествено предразположено за усмивка, макар и готово да се намръщи при всяка намеса в партийния контрол, както и да изръмжи, когато партията се почувства предизвикана".

Когато три години по-късно напуска България, той си спестява доклада с окончателните впечатления какво се е променило в края на мандата му, тъй като по думите му нищо не било мръднало съществено в страната между 1970-а и 1973 г.

"Беше ясно, че комунизмът не може да постигне нищо. Но трябваше да сме нащрек за защитата на собствената си безопасност. Дипломатите, особено ръководителите на мисии, бяха третирани с уважение, но българските служби за сигурност бяха неуморни", пише в спомените си сър Доналд Логан.

Той разказва как веднъж решили с жена му Ирен и децата да отидат на пикник в планината. Поканили и семейството на военния аташе в посолството Джон Талбот. Когато тръгнали, установили, че колата на Талбот е следвана плътно от автомобил на българските тайни служби.

"Когато спряхме за пикник и да поритаме малко топка, те спряха недалеч от нас. Когато след това решихме да продължим, те също ни последваха. Пред нас имаше тесен планински път и аз пуснах Джон и семейството му да тръгнат първи. Последвахме ги с моята кола, широко известна като DT1 (колата на английския посланик). Тайната полиция беше твърде добре обучена, за да може Джон да им се изплъзне. На един завой те предприеха рисковано изпреварване, засякоха нашата кола и в крайна сметка успяха пак да се залепят зад него. Нямаше смисъл да им се съпротивлявам с риск от инцидент. Когато се върнахме, протестирах пред началника на протокола срещу тази намеса в личното ни пространство", пише в спомените си английският дипломат.

След много подкани в продължение на няколко седмици, от Министерството на външните работи в София, вместо извинение, той получава приятелски съвет. Ако в бъдеще пътува по-малко заедно с военния си аташе, ще има по-малко проблеми.

По-нататък в спомените си Логан пише: "Трябваше да се примирим с това, че разговорите ни се подслушват, и пазехме обсъждането на проблемите с персонала само за времето, когато се разхождахме навън сред природата. Трябваше също така да приемем, че тайните служби знаят в подробности всичко, което искат да знаят за личния живот на целия ни персонал в посолството на Обединеното кралство и могат да използват всяка слабост.

В посолството имаше охраняема част, до която можеше да се влезе само през врата с електронна ключалка с код. Една сутрин, докато се качвах по стълбите към този офис, българската чистачка се развълнува видимо, когато минавах. Без да каже нито дума, тя успя да привлече вниманието ми към желязна защитна решетка пред прозореца, водещ към стълбището. Беше очевидно, че една част от решетката е боядисана в много различен цвят. Отвън имаше и стълба, която беше изчезнала. Доведох началника на канцеларията и военния аташе да погледнат.

От Лондон бързо пристигнаха експерти по сигурността с нова решетка и установиха, че боядисаната част е била поставена наскоро с цел да може лесно да се демонтира. Но така или иначе, дори българските служби все пак да бяха успели, те щяха да получат достъп само до общественото стълбище в сградата и до грешната страна на защитната врата към сейфа."

Да пресечеш браздата на „Кулата", знаейки няколко думи на български

Граничарят гледал смаяно дипломата, който вървял пеша от демокрацията към комунизма с костюм

Джон Логан си спомня, че още докато е бил на работа в посолството в Париж, разбирайки за бъдещото си назначение в България, решил да понаучи български. Помолил за помощ тогавашния български посланик в Париж и не след дълго съпругата на съветника в нашето посолство във френската столица започнала да му преподава. Тя освен че знаела английски език, била и учителка по професия.

Било ясно, че за две седмици преди заминаването си няма как да научи повече от няколко фрази.

Една от тези, които запомнил, била: Posvolete mi da vi se predstavia, as sum angliskiat poslanik v Sofia.

"Повтарях я, докато карах колело из парижките улици, изглежда ритъмът на тази фраза на български съвпадаше с въртенето на педалите и така я запомних. "Ще Ви бъде полезна, когато пристигнете, каза моята учителка. Представих си как използвам фразата, докато съм с фрак и бели ръкавици, врътвайки се на токове. Австро-унгарските салонни обноски са оставили своя отпечатък далеч отвъд границите на някогашната империя", разказва Логан. Наложило се да използва наученото в ситуация с насочено към себе си дуло на автомат "Калашников" - положение, което било твърде далеч от представите му за австро-унгарски дипломатически протокол.

Ето как сър Доналд Логан описва всичко с английското си чувство за хумор: "Желязната завеса, разделяща комунизма от демокрациите, минаваше по границата между България и Гърция, покрай широката река Струма. Пресичаше се по дълъг мост, по който преминаваше пътят, използван от чужди дипломати, когато искат да отидат до Гърция, за да си напазаруват разни стоки и продукти.

Скоро след пристигането ни в София Ирен и аз планирахме такова продоволствено пътуване до Солун, където имахме верен помощник в хотел "Виктория" на име Джордж. Докато бяхме в града, ми се стори разумно да оставя колата за пълно техническо обслужване.

Разбира се, въпреки добронамерените уверения на Джордж, тя не беше готова навреме, за да се върна в София за един ангажимент, който имах. Затова извиках служебната кола да дойде на юг до границата, за да ме прибере. С Ирен тръгнахме на север към границата с такси, а после тя се върна в Солун, за да чака личната ни кола да стане готова. Оставих я на гръцкия граничен пункт, защото никой гръцки таксиметров шофьор не можеше да мине по-нататък, дори и да иска. Това беше границата на НАТО! Носейки единствения си, но голям багаж, тръгнах да вървя сам по моста към българския граничен пункт.

В далечината българското знаме се вееше над добре охранявана бариера и наблюдателен пост. Когато бях на половината път, въоръжен войник излезе и започна да крещи команди на български. Бях на около трийсет метра от него, представлявайки необичайната гледка на мъж, облечен в костюм, който върви от демокрацията към комунизма, носейки куфар. Спрях и оставих куфара си. Сега какво? Изведнъж си спомних колоезденето в Париж и папагалът в мен проговори: Posvolete mi da vi se predstavia, as sum angliskiat poslanik v Sofia.

Нямах идея как да променя фразата, така че да звучи по-военно или пък по-меко. Нелепостта на цялата работа бе в този странен контраст с драматичността на ситуацията.

Единственият отговор на моите усилия бе повторно изкрещяна команда от страна на войника отсреща. Не можех да направя нищо друго, освен да повтарям отново и отново заучената фраза.

Отатък бариерата можех да видя – за мое облекчение – служебният ми автомобил да ме чака. Беше черен "Даймлер", единствен по рода си в България, с гордия регистрационен номер DT1. Българите го смятаха за "Ролс" и като такъв бе известен из цялата страна. В отчаяние започнах да соча натам и да викам: Kolata-mi, kolata-mi.

За щастие, славата на DT1 бе стигнала и до войника на поста. Той свали оръжието и след още малко чакане по средата на моста бях поканен да продължа към бариерата, където моят шофьор Васил вече ги бе уверил кой съм, та ме пуснаха да вляза.

Моят български напредна твърде малко поради липса на време и възможност за учене, но оставам благодарен на съпругата на българския дипломат в Париж, която срещнах отново, когато Маргарет Тачър като министър на образованието посети училище в България, в което тя преподаваше английски. Тогава казах на учениците в класа, че нейните уроци може да се окажат много ценни."

Както и други посланици преди и след него, Доналд Логан също отделя в спомените си от престоя в България специално място на резиденцията. Една от най-добрите къщи на Балканите, както я описва друг негов колега.

"Това, което направи приятен престоя в София за нас, беше и самата резиденция. Строена през 1910 г., с прекрасна градина и плувен басейн, които с удоволствие предоставях на разположение на персонала и техните приятели. А с къщата вървяха също така иконом, готвач, шофьор, градинар и шест камериерки. Всички бяха отдадени на къщата и на това, което тя представляваше като живот, който родителите им са познавали и в който вероятно са служили преди войната. Икономът Симо беше изключително ефективен и управляваше цялото домакинство по един невероятен начин. При нужда той викаше обучени хора, работещи в други посолства, един от които се оказа, че е бил камериер на цар Борис III.

При тези обстоятелства ние можехме спокойно да бъдем домакини на Кентърбърийския архиепископ Майкъл Рамзи и българския патриарх, както и на Маргарет Тачър по време на нейното посещение."

Сър Доналд Логан си спомня, че преди вечерята, дадена за Маргарет Тачър в резиденцията в София, съпругата на неговия шофьор Васил, която била фризьорка, била извикана, за да измие косата и направи прическата на бъдещата министър-председателка.

В живота на резиденцията имало и случаи като този с пакета, хвърлен една нощ през оградата. Той бил придружен с писмо и молба да бъде предаден на Би Би Си, а в плика имало информации в подкрепа на българското движение за демокрация, които подателят се надявал да бъдат предадени на медията. Посланикът уточнява, че най-акуратно изпълнил молбата и предал пакета на Би Би Си.

След като заминава от България, Доналд Логан е изпратен като заместник постоянен представител на Обединеното кралство в НАТО. Този негов мандат от 1973 до 1975 г. го поставя отново във вихъра на събитията, тъй като съвпада с турската инвазия в Кипър и разделянето на острова. При пенсионирането си през 1977 г. той е посветен в рицарско звание от Нейно Величество Елизабет II. По-късно, докато се занимава с въпросите на Антарктида през 1982 г., той отново се оказва в близост до гореща зона, когато аржентинската инвазия на Фолклендските острови предизвиква война с Великобритания.

През 1991 г. той оглавява благотворителната асоциация "Приятели на България", инициирана от Джон Станчов - българския посланик в Лондон. През следващите години сър Доналд Логан се отдава на неуморна работа за организацията, която събира лекарства и други необходими неща за домове за изоставени деца и болници в България. На една от официалните срещи на организацията, проведена в къщата-музей на барон Фредерик Лейтън, той изнася благодарствената си реч целият подгизнал, защото преди това е паднал по невнимание във фонтана на прословутата Арабска зала в къщата, докато се е любувал на пищната ориенталска декорация на тавана.

Като признание за дългогодишното му сътрудничество и работа в подкрепа на българския народ министърът на външните работи Ивайло Калфин награждава сър Доналд със Златната лаврова клонка на българското Външно министерство. Отличието му е връчено от българския посланик в Лондон Лъчезар Матев през май 2009 г. Няколко месеца по-късно сър Доналд Логан умира на 92-годишна възраст на 23 октомври 2009 г.

CV

Сър Доналд Артър Логан е роден на 25 август 1917 г. в Лондон. Започва дипломатическата си кариера след края на Втората световна война. Първото му задгранично назначение е през 1947 г. в Техеран, където остава до 1951 г. После работи като помощник политически агент в Кувейт (1953-1955). След завръщането си в Лондон заема поста на помощник-секретар на външния министър Селуин Лойд - служба, която го въвлича в Суецката криза през 1956 г. Това за негова изненада не повлиява негативно на кариерата му и е изпратен на дипломатическа работа в посолството във Вашингтон (1958-1960), а след това е назначен за посланик на Великобритания в Конакри, Гвинея (1960-1962). Между 1964-та и 1970 г. работи в посолството в Париж, след което е изпратен за посланик в България (1970-1973). Кариерата му продължава като заместник постоянен представител на Обединеното кралство в НАТО (1973-1975). През 1976 г. оглавява британската делегация в Конференцията за морско право в ООН, а между 1978-а и 1980 г. работи в Буенос Айрес, Аржентина, и в Канбера, Австралия, по въпросите за ресурсите на Антарктида. Междувременно е удостоен с рицарско звание за заслугите си към британската корона.

През 1986 г., точно 30 години след Суецката криза, когато изтичат класификациите за давност, сър Доналд Логан описва участието си в събитията, довели света до прага на огромен конфликт. Тогава от разсекретените документи за пръв път става ясно, че в деня на тайната среща с французите и израелците в Севър той е бил на косъм от това да загине в инцидент, подробностите за който остават все така неясни.

е през 70-те сър Логан вижда провала на марксизма у нас

Британският дипломат идва в София с драматичен стаж – трябвало да унищожи тайните договорки между Великобритания, Франция и Израел, довели до Суецката криза

ГЕОРГИ МИЛКОВ

Сър Доналд Артър Логан пристига като посланик на Великобритания в София през 1970 г. в разгара на Студената война. От неговата тайна мисия по разразилата се през 1956 г. Суецка криза са минали 14 години. В България, както изглежда, никой не предполага за малката му, но много особена роля в тайните договорки между Великобритания, Франция и Израел в парижкото предградие Севър. Там е решено израелците да нападнат Египет, а последвалата война да даде на французите и англичаните мотив да се намесят като "миротворци" и в крайна сметка да отнемат Суецкия канал от контрола на египетския президент Гамал Абдел Насър, който го е национализирал малко преди това.

За цялата конспирация не бива да се оставят никакви писмени следи, затова англичаните изгарят документите, но когато разбират, че французите разполагат с копия, станали известни като "Протоколите от Севър", Доналд Логан е изпратен спешно в Париж, за да се погрижи уликите да бъдат напълно унищожени. Той е единственият представител на официален Лондон, участвал на две тайни срещи в Севър, след което трябва да живее с бремето, че британският премиер Антъни Идън е излъгал парламента и обществото, уверявайки всички, че няма никаква предварителна договорка за израелската агресия в Египет. Като професионален дипломат, положил клетва за конфиденциалност, Логан знае, че не е негова работа да изобличава премиера. Но така и не успява да убеди французите и израелците да унищожат протоколите от тайните разговори.

Цялата конспирация излиза наяве, след като Израел за една седмица превзема Синайския полуостров, а когато съветският лидер Никита Хрушчов се обявява в подкрепа на Египет и дори заплашва с ядрено оръжие, израелците предпочитат да разтръбят на всички, че не са сами в това начинание. Американците, които не са в течение на тройния заговор в Севър, побесняват и така изгрява звездният миг на харизматичния генерален секретар на ООН Даг Хамаршелд, който се впуска в дипломатическа совалка на високо ниво и в крайна сметка се стига до първата мироопазваща операция на ООН. Световният конфликт е предотвратен, а Суецкият канал остава в египетски ръце. Откровеният цинизъм на англо-френско-израелския замисъл е осъден от световната общност, британският премиер Антъни Идън подава оставка, но провалът коства на Великобритания статута й на велика сила, след което САЩ окончателно поемат лидерската роля в света на международните отношения.

След тези бурни събития Доналд Логан е изпратен на работа в британското посолство във Вашингтон, след което изкарва две години като първи дипломат в Гвинея, което изглежда повече като изгнание, преди отново да се завърне в Европа в ролята на съветник в посолството на Нейно Величество кралицата в Париж. След шест години във френската столица той е възнаграден с посланически пост в София.

В спомените му, които са част от архива "Чърчил" и британската дипломатическа програма за устна история, пише: "България се оказа едно от най-приятните ми назначения. Страната беше в последния етап на социализма по марксистки модел. Държавата контролираше всичко, въпреки че не бе премахнала частната собственост, нито бе приложила напълно максимата: "От всекиго според способностите, на всекиго според потребностите". Българите по наследство са по-малко подозрителни към руснаците, отколкото другите балкански народи, и Българската комунистическа партия вземаше от Москва пример за всичко.

Ние, дипломатите, почти не виждахме и нямахме работа с партийната върхушка. Бяхме ограничени да работим обикновено с Министерството на външните работи или това на външната търговия и нямаше надежда да им повлияем срещу линията, която трябваше да спазват. Единствените лични контакти, които можехме да развием до известна степен, бяха с лица в областта на изкуствата.

В професионален план можехме да наблюдаваме някои признаци, че в България може след време да се очаква гибелта на марксизма. Икономическият провал на системата беше очевиден още по мое време до такава степен, че промяната изглеждаше неизбежна. А относно демокрацията - българският народ, след като бе имал само кратък и незадоволителен период на нещо подобно в началото на века, след пет века турска окупация, едва ли щеше да я поиска. Както и стана след това - промяната първо започна в Русия, а след това настъпи драматично в Полша и Източна Германия в края на десетилетието."

Както се очаква от всеки ръководител на британска дипломатическа мисия, и Доналд Логан пише до Лондон първите си впечатления от страната, обобщавайки, че намира "лицето на България естествено предразположено за усмивка, макар и готово да се намръщи при всяка намеса в партийния контрол, както и да изръмжи, когато партията се почувства предизвикана".

Когато три години по-късно напуска България, той си спестява доклада с окончателните впечатления какво се е променило в края на мандата му, тъй като по думите му нищо не било мръднало съществено в страната между 1970-а и 1973 г.

"Беше ясно, че комунизмът не може да постигне нищо. Но трябваше да сме нащрек за защитата на собствената си безопасност. Дипломатите, особено ръководителите на мисии, бяха третирани с уважение, но българските служби за сигурност бяха неуморни", пише в спомените си сър Доналд Логан.

Той разказва как веднъж решили с жена му Ирен и децата да отидат на пикник в планината. Поканили и семейството на военния аташе в посолството Джон Талбот. Когато тръгнали, установили, че колата на Талбот е следвана плътно от автомобил на българските тайни служби.

"Когато спряхме за пикник и да поритаме малко топка, те спряха недалеч от нас. Когато след това решихме да продължим, те също ни последваха. Пред нас имаше тесен планински път и аз пуснах Джон и семейството му да тръгнат първи. Последвахме ги с моята кола, широко известна като DT1 (колата на английския посланик). Тайната полиция беше твърде добре обучена, за да може Джон да им се изплъзне. На един завой те предприеха рисковано изпреварване, засякоха нашата кола и в крайна сметка успяха пак да се залепят зад него. Нямаше смисъл да им се съпротивлявам с риск от инцидент. Когато се върнахме, протестирах пред началника на протокола срещу тази намеса в личното ни пространство", пише в спомените си английският дипломат.

След много подкани в продължение на няколко седмици, от Министерството на външните работи в София, вместо извинение, той получава приятелски съвет. Ако в бъдеще пътува по-малко заедно с военния си аташе, ще има по-малко проблеми.

По-нататък в спомените си Логан пише: "Трябваше да се примирим с това, че разговорите ни се подслушват, и пазехме обсъждането на проблемите с персонала само за времето, когато се разхождахме навън сред природата. Трябваше също така да приемем, че тайните служби знаят в подробности всичко, което искат да знаят за личния живот на целия ни персонал в посолството на Обединеното кралство и могат да използват всяка слабост.

В посолството имаше охраняема част, до която можеше да се влезе само през врата с електронна ключалка с код. Една сутрин, докато се качвах по стълбите към този офис, българската чистачка се развълнува видимо, когато минавах. Без да каже нито дума, тя успя да привлече вниманието ми към желязна защитна решетка пред прозореца, водещ към стълбището. Беше очевидно, че една част от решетката е боядисана в много различен цвят. Отвън имаше и стълба, която беше изчезнала. Доведох началника на канцеларията и военния аташе да погледнат.

От Лондон бързо пристигнаха експерти по сигурността с нова решетка и установиха, че боядисаната част е била поставена наскоро с цел да може лесно да се демонтира. Но така или иначе, дори българските служби все пак да бяха успели, те щяха да получат достъп само до общественото стълбище в сградата и до грешната страна на защитната врата към сейфа."

Втори текст

Да пресечеш браздата на „Кулата", знаейки няколко думи на български

Граничарят гледал смаяно дипломата, който вървял пеша от демокрацията към комунизма с костюм

Джон Логан си спомня, че още докато е бил на работа в посолството в Париж, разбирайки за бъдещото си назначение в България, решил да понаучи български. Помолил за помощ тогавашния български посланик в Париж и не след дълго съпругата на съветника в нашето посолство във френската столица започнала да му преподава. Тя освен че знаела английски език, била и учителка по професия.

Било ясно, че за две седмици преди заминаването си няма как да научи повече от няколко фрази.

Една от тези, които запомнил, била: Posvolete mi da vi se predstavia, as sum angliskiat poslanik v Sofia.

"Повтарях я, докато карах колело из парижките улици, изглежда ритъмът на тази фраза на български съвпадаше с въртенето на педалите и така я запомних. "Ще Ви бъде полезна, когато пристигнете, каза моята учителка. Представих си как използвам фразата, докато съм с фрак и бели ръкавици, врътвайки се на токове. Австро-унгарските салонни обноски са оставили своя отпечатък далеч отвъд границите на някогашната империя", разказва Логан. Наложило се да използва наученото в ситуация с насочено към себе си дуло на автомат "Калашников" - положение, което било твърде далеч от представите му за австро-унгарски дипломатически протокол.

Ето как сър Доналд Логан описва всичко с английското си чувство за хумор: "Желязната завеса, разделяща комунизма от демокрациите, минаваше по границата между България и Гърция, покрай широката река Струма. Пресичаше се по дълъг мост, по който преминаваше пътят, използван от чужди дипломати, когато искат да отидат до Гърция, за да си напазаруват разни стоки и продукти.

Скоро след пристигането ни в София Ирен и аз планирахме такова продоволствено пътуване до Солун, където имахме верен помощник в хотел "Виктория" на име Джордж. Докато бяхме в града, ми се стори разумно да оставя колата за пълно техническо обслужване.

Разбира се, въпреки добронамерените уверения на Джордж, тя не беше готова навреме, за да се върна в София за един ангажимент, който имах. Затова извиках служебната кола да дойде на юг до границата, за да ме прибере. С Ирен тръгнахме на север към границата с такси, а после тя се върна в Солун, за да чака личната ни кола да стане готова. Оставих я на гръцкия граничен пункт, защото никой гръцки таксиметров шофьор не можеше да мине по-нататък, дори и да иска. Това беше границата на НАТО! Носейки единствения си, но голям багаж, тръгнах да вървя сам по моста към българския граничен пункт.

В далечината българското знаме се вееше над добре охранявана бариера и наблюдателен пост. Когато бях на половината път, въоръжен войник излезе и започна да крещи команди на български. Бях на около трийсет метра от него, представлявайки необичайната гледка на мъж, облечен в костюм, който върви от демокрацията към комунизма, носейки куфар. Спрях и оставих куфара си. Сега какво? Изведнъж си спомних колоезденето в Париж и папагалът в мен проговори: Posvolete mi da vi se predstavia, as sum angliskiat poslanik v Sofia.

Нямах идея как да променя фразата, така че да звучи по-военно или пък по-меко. Нелепостта на цялата работа бе в този странен контраст с драматичността на ситуацията.

Единственият отговор на моите усилия бе повторно изкрещяна команда от страна на войника отсреща. Не можех да направя нищо друго, освен да повтарям отново и отново заучената фраза.

Отатък бариерата можех да видя – за мое облекчение – служебният ми автомобил да ме чака. Беше черен "Даймлер", единствен по рода си в България, с гордия регистрационен номер DT1. Българите го смятаха за "Ролс" и като такъв бе известен из цялата страна. В отчаяние започнах да соча натам и да викам: Kolata-mi, kolata-mi.

За щастие, славата на DT1 бе стигнала и до войника на поста. Той свали оръжието и след още малко чакане по средата на моста бях поканен да продължа към бариерата, където моят шофьор Васил вече ги бе уверил кой съм, та ме пуснаха да вляза.

Моят български напредна твърде малко поради липса на време и възможност за учене, но оставам благодарен на съпругата на българския дипломат в Париж, която срещнах отново, когато Маргарет Тачър като министър на образованието посети училище в България, в което тя преподаваше английски. Тогава казах на учениците в класа, че нейните уроци може да се окажат много ценни."

Както и други посланици преди и след него, Доналд Логан също отделя в спомените си от престоя в България специално място на резиденцията. Една от най-добрите къщи на Балканите, както я описва друг негов колега.

"Това, което направи приятен престоя в София за нас, беше и самата резиденция. Строена през 1910 г., с прекрасна градина и плувен басейн, които с удоволствие предоставях на разположение на персонала и техните приятели. А с къщата вървяха също така иконом, готвач, шофьор, градинар и шест камериерки. Всички бяха отдадени на къщата и на това, което тя представляваше като живот, който родителите им са познавали и в който вероятно са служили преди войната. Икономът Симо беше изключително ефективен и управляваше цялото домакинство по един невероятен начин. При нужда той викаше обучени хора, работещи в други посолства, един от които се оказа, че е бил камериер на цар Борис III.

При тези обстоятелства ние можехме спокойно да бъдем домакини на Кентърбърийския архиепископ Майкъл Рамзи и българския патриарх, както и на Маргарет Тачър по време на нейното посещение."

Сър Доналд Логан си спомня, че преди вечерята, дадена за Маргарет Тачър в резиденцията в София, съпругата на неговия шофьор Васил, която била фризьорка, била извикана, за да измие косата и направи прическата на бъдещата министър-председателка.

В живота на резиденцията имало и случаи като този с пакета, хвърлен една нощ през оградата. Той бил придружен с писмо и молба да бъде предаден на Би Би Си, а в плика имало информации в подкрепа на българското движение за демокрация, които подателят се надявал да бъдат предадени на медията. Посланикът уточнява, че най-акуратно изпълнил молбата и предал пакета на Би Би Си.

След като заминава от България, Доналд Логан е изпратен като заместник постоянен представител на Обединеното кралство в НАТО. Този негов мандат от 1973 до 1975 г. го поставя отново във вихъра на събитията, тъй като съвпада с турската инвазия в Кипър и разделянето на острова. При пенсионирането си през 1977 г. той е посветен в рицарско звание от Нейно Величество Елизабет II. По-късно, докато се занимава с въпросите на Антарктида през 1982 г., той отново се оказва в близост до гореща зона, когато аржентинската инвазия на Фолклендските острови предизвиква война с Великобритания.

През 1991 г. той оглавява благотворителната асоциация "Приятели на България", инициирана от Джон Станчов - българския посланик в Лондон. През следващите години сър Доналд Логан се отдава на неуморна работа за организацията, която събира лекарства и други необходими неща за домове за изоставени деца и болници в България. На една от официалните срещи на организацията, проведена в къщата-музей на барон Фредерик Лейтън, той изнася благодарствената си реч целият подгизнал, защото преди това е паднал по невнимание във фонтана на прословутата Арабска зала в къщата, докато се е любувал на пищната ориенталска декорация на тавана.

Като признание за дългогодишното му сътрудничество и работа в подкрепа на българския народ министърът на външните работи Ивайло Калфин награждава сър Доналд със Златната лаврова клонка на българското Външно министерство. Отличието му е връчено от българския посланик в Лондон Лъчезар Матев през май 2009 г. Няколко месеца по-късно сър Доналд Логан умира на 92-годишна възраст на 23 октомври 2009 г.

CV

Сър Доналд Артър Логан е роден на 25 август 1917 г. в Лондон. Започва дипломатическата си кариера след края на Втората световна война. Първото му задгранично назначение е през 1947 г. в Техеран, където остава до 1951 г. После работи като помощник политически агент в Кувейт (1953-1955). След завръщането си в Лондон заема поста на помощник-секретар на външния министър Селуин Лойд - служба, която го въвлича в Суецката криза през 1956 г. Това за негова изненада не повлиява негативно на кариерата му и е изпратен на дипломатическа работа в посолството във Вашингтон (1958-1960), а след това е назначен за посланик на Великобритания в Конакри, Гвинея (1960-1962). Между 1964-та и 1970 г. работи в посолството в Париж, след което е изпратен за посланик в България (1970-1973). Кариерата му продължава като заместник постоянен представител на Обединеното кралство в НАТО (1973-1975). През 1976 г. оглавява британската делегация в Конференцията за морско право в ООН, а между 1978-а и 1980 г. работи в Буенос Айрес, Аржентина, и в Канбера, Австралия, по въпросите за ресурсите на Антарктида. Междувременно е удостоен с рицарско звание за заслугите си към британската корона.

През 1986 г., точно 30 години след Суецката криза, когато изтичат класификациите за давност, сър Доналд Логан описва участието си в събитията, довели света до прага на огромен конфликт. Тогава от разсекретените документи за пръв път става ясно, че в деня на тайната среща с французите и израелците в Севър той е бил на косъм от това да загине в инцидент, подробностите за който остават все така неясни.