-
Харесва ви, защото не го разбирате
- Как сте, какво правите?, пита ме на английски възрастен господин в андалуско градче, чието име даже не знам. - Слушам испанския, харесва ми как звучи, соча му двама души наблизо
-
Тайно наддаване в ръкава
Марко Поло разказва за т.нар. търгове в ръкава, на които става свидетел на Изток. Когато хората наддавали за бисери или кехлибари например - всичко се случвало в пълно мълчание
-
1937. Денят на коронясването на крал Джордж Шести в Лондон...
1937. Денят на коронясването на крал Джордж Шести в Лондон. 28-годишният фотограф Анри тъкмо е пристигнал от Париж, където по принуда е започнал работа като фоторепортер в комунистически вестник
-
В иранското село Abe Ask имат много симпатична традиция на 600 години
В иранското село Abe Ask имат много симпатична за мен традиция на 600 години. Казва се Varf Chal, или снегоскладиране. Всяка пролет абсолютно всички мъже в селото отиват да търсят по баира буци лед и
-
Събота на улица Чапаев
На влизане в село Дръмша нещо ми се червенее. Присвивам очи - плюшен костюм на Дядо Коледа е захвърлен на една поляна. По-натам, на масичка в беседката пред кметството се мъдри украсена елха - обща и
-
Разсмиващото езеро в Перу
Езерото Мокурка е на 3400 метра надморска височина. За непривикналия е усилно да обитава такива висини: гласът се изменя, сякаш си хремав, главата боли, дишането изисква усърдие и е някак плитко.
-
През илика на Кестен
Пътят до село Кестен е симулатор за земетресения. Автомобил може да се придвижва по него само охлювската, подскачайки наляво-надясно из дълбоките бразди. Път има, но и няма.
-
Тумас от Микладалур
Докато крачим по хълма над кроткото селце Микладалур (прочуто с легендата за жената-тюлен), внезапно попадаме в облак от врява. Малко по-натам, на върха на хълма, се люшка наляво-надясно обширно,
-
Въпросът на татко
Когато с брат ми бяхме малки, разказва Сара Блейкли, - татко ни задаваше един и същи въпрос всяка седмица. Седнехме ли на вечеря, той неизменно ни питаше с любопитство: „Ей, хлапета,
-
Отдавна не бях попадала на нещо по-трогателно
Отдавна не бях попадала на нещо по-трогателно: Martinho da Arcada е много старо, класическо кафене в Лисабон. Отваря врати през 1782. С времето се превръща в любимо на много публични фигури,
-
Защо жените от Nazare носят 7 фусти
В португалското селце Nazare, известно с рибарските си традиции, жените имали чудати поли. Бухнали поли с цели седем фусти. Жените и дъщерите на рибарите ходели на брега да чакат мъжете да се върнат
-
Кафенето на противоречията
Народът Минанг населява остров Суматра. Те вярват в Пепатах, или „хармонията на противоречията“. В селата си имат нещо като заседателна къщичка (балай), в която се обсъждат социалните порядки,
-
Таксиджия: Как измамих мъже с картечници, че возя корнишони, а не 20 тона агнешко
- Пропътувал съм 8 милиона километра в живота си. С тира съм шофирал до Холандия, до Иран…, разказва шофьорът на таксито от предната седалка. - А случвала ли ти се е някаква беда?
-
Турът на звънците
Съдържателката на първата квартира, в която отседнахме - в Мартина Франка - се наричаше сеньора Каролине Алхимия. После, в Матера, останахме у Вито Танцаниело.
-
Кръгът на стълбите
Кръгът на стълбите В началото на 50-те години на миналия век Матера носи прозвището “позорът на Италия”. За бедната област Базиликата и града Матера се разчува благодарение на книга на писателя Карло
-
На какво се дължи късметът
В началото на 90-те психологът доктор Ричард Уайзмън поставя началото на чудата серия експерименти. В нея участват две групи хора: такива, които се смятат за късметлии, и други, убедени,
-
Едно мислим, друго става, а кое е изпълнена цел - съдбата решава
На хладилника на Тамара, нескрито от никого, се мъдри малка страничка от тефтер, на която пише: "Цели за 2017". Първият булет гласи: да си намеря испанско гадже.
-
Поздрав за всички, които са самички, тъжни, невъзторжени, невлюбени
Поздрав за всички, които са самички, тъжни, невъзторжени, невлюбени... Не се давайте на машината-за-задължително-щастие да ви стиска за гърлото. Не яжте много и споко, ако ви е тъжно.
-
Мечтая си да имаме на български "Моят библиотекар е камила"
Мечтая си някой ден да имаме на български "Моят библиотекар е камила". Книга, която разказва как децата в отдалечени и слабо населени части на света се сдобиват с книги и с радостта да четат.
-
Маркетинг на 2 века
През 19 век парижките гробища в централните зони на града били напълно претъпкани. Наложило се да се създаде нов гробищен парк в никак не популярно източно предградие,