В началото на 90-те психологът доктор Ричард Уайзмън поставя началото на чудата серия експерименти. В нея участват две групи хора: такива, които се смятат за късметлии, и други, убедени, че обикновено нямат късмет. Първият експеримент е удивително прост: докторът поставя 20-доларова банкнота на улицата и установява, че повечето от самопровъзгласилите се за късметлии я забелязват, а онези, които вярват, че нямат късмет, я подминават.

В следващ експеримент Уайзмън дава на двете групи вестник и ги кара да преброят снимките в него. Главно късметлиите забелязват, че на втора страница има добре видимо заглавие, гласящо: “Спри да броиш - снимките са общо 43.” Повечето не-късметлии продължават да броят до края.

Според Ричард Уайзмън късметът не е точно дар от съдбата и не е особено реалистично да завиждаме на някои хора, че го имат. Защото, твърди той, много често “факторът на късмета” се дължи на съвсем конкретни умения, които могат да се тренират: отвореност към нови преживявания; умение да се отпускаш и да си почиваш (тревожността според него буквално лимитира зрителното ни поле и не ни позволява да забелязваме мащабно); дори заговарянето на непознати. Като цяло той извежда като основен фактор на късмета “това доколко си отворен - физически и емоционално - към всичко около теб”.

От фейсбук