72,7 милиона струват на данъкоплатеца формациите за 4-те години провалени парламенти и седем избори

2 872 283 лева струват на държавата политическите формации в 51-ото народно събрание, което повече от два месеца не може да заработи както трябва.

Това става ясно от публикуваните данни за държавната субсидия за периода от 27 октомври до 31 декември 2024 г. на сайта на Министерството на правосъдието.

Отделно от това за 3 седмици работа и 8 пленарни заседания през ноември

депутатите от този парламент са получили за заплати 1,388 млн. лв.

бруто, става ясно пък от справка от парламента за bTV.

След рекордното 26-дневно заседание и на 11-ия опит едва на 6 декември групите се разбраха и избраха Наталия Киселова за председател, за да могат да стартират същинската си работа. Въпреки това до началото на коледната си ваканция не успяха да сформират всички комисии, защото не се разбраха за шефските постове в тях. Успяха да създадат само две - по бюджет и финанси и по конституционни и правни въпроси, които ще се съберат другата седмица. Но това бе всичката свършена работа за повече от два месеца живот на този парламент. Въпреки това партиите са получили първата си субсидия от държавата.

Всяка от парламентарно представените сили има право на субсидия от бюджета в размер на 8 лева на получен глас на последните избори. Такава се полага и на партиите, които минат 1%, а на 27 октомври това беше само “Величие”, която взе 3,999%. Тя остана само на 21 гласа от влизане в 51-ото НС и сега оспорва в съда частично резултатите от вота.

Хората на Ивелин Михайлов са взели 140 566 лева субсидия от държавата.

72,7 милиона пък струват на данъкоплатеца четирите години на политическа криза с няколко провалени парламента и седем броя избори. Това е сумата, която партиите са получили като държавна субсидия от април 2021 г., когато бе избрано 45-ото народно събрание, до края на 2024 г. За тези 4 г. само два от седем избрани парламента успяха да излъчат редовно правителство - на Кирил Петков в 47-ото НС и на сглобката и Николай Денков в 49-ото НС, но и двете не просъществуваха дълго.

Отделно от тази сума са парите, които държавата дава за организиране на поредните предсрочни избори. Те възлизат на близо 515 милиона за 4-те години. В сумата влизат и редовните президентски избори през есента на 2021 г., и евроизборите от юни 2024 г., като те се проведоха заедно с предсрочен вот за Народно събрание.

Само през 2024 г. държавата е платила почти 240 млн. лв. за организацията на изборите, съобщи преди дни шефката на Обществения съвет към ЦИК Ива Лазарова.