Изчетох много за евтаназирането на животните в Странджа. Много емоция-малко разум. За хората, чиито животни се избиват това е трагедия. И то не толкова заради финансовите загуби. Много от стадата са селектирани с години, стопаните се привързани към животинките. Същото е и с няколкото козички или овчици в двора на баба или дядо. Те са им като дечица. Затова, повтарям, трагедията е голяма и няколкостотин лева няма да успокоят мъката им. Но дотук с емоцията. Всеки от вас е имал близък, който се е нуждаел от операция. Изрязва се нещо болно, което застрашава живота на човека. И сега си представете ако се съберат хора на протест и започнат да кълнат доктора, който оперира гангренясалия ви пръст. Нелепо, нали? Защото ако болестта се разпръсне из България и умори няколкостотин хиляди животни, същите, които сега вдигат бунтове ще заклеймят управляващите, че не са взели мерки навреме. Срамота е да се използват човешките трагедии за политически каузи. И отново да кажа:Господ да даде сили на хорицата да понесат тази мъка по избитите им четириноги приятели.

*Коментарът е от фейсбук