Публикували сме този текст за починалия днес дядо Добри през януари 2014 г. През тази година той получи нашата голяма награда "Достоен българин". Автор е покойният ни вече колега Николай Москов, който бе изключителен познавач на църковните дела и  истински вярващ. Публикуваме този текст отново в памет и на двамата.

Приведен като догаряща църковна свещ, вчера старецът бе опрял молитвеника почти до лицето си и нареждаше: "Господи Исусе Христа, помилуй ме грешния..." Не знаех откога се молеше, но след 20-ина минути привърши и ...изчезна яко дим. Оглеждах отново и отново одаята - няма го. Чуках, хлопах, виках го по име и накрая в ъгъла някой изшава. Дядо Добри се понадигна и отвори вратата. Сякаш оживял образ от икона застана насреща.

Софиянци го знаят като просяка пред "Св. Александър Невски". Като се разбра, че от изпросените стотинки е дарил 35 000 лв. на храма и с това е станал най-големият дарител в историята на катедралата, го вкараха в клишето "просяка светец". Православният свят поназвайва за дядо Добри, за него е писано и в Русия, и в Румъния, но тези дни медиите съобщиха, че и папа Франциск разказал за просяка светец (виж карето). Но дядо Добри е далеч от земния свят с неговите подмолни капани. Старецът няма хабер от интернет, но там поддържат негови профили във фейсбук и туитър, за него разказва и уикипедия, образът му грее на цяла стена на жилищен блок в столичния квартал "Хаджи Димитър", а на морена на крайбрежната улица в Приморско ликът му е редом до този на Хан Аспарух и други легендарни имена.

Дядо Добри си остава загадка за съвременния човек и това е по-добре за вътрешния му мир, казват монаси. Негов познат бизнесмен от Стара Загора се изумил на влизане в "Св. Ал. Невски", когато чул дядо Добри да говори свободно на немски с чужденец Наложило се бизнесменът да изчака 15-минутния разговор, за да му целуне ръка.

Старецът обаче два пъти е пребиван и обиран от наркомани в София. И полицаи са го тарашили, заради бай Добри Баретата, който бил негов внук, казват в Байлово. (Бел. ред - Николай Добрев - Бай Добри, заедно с колеги барети се прочу като организатор на "Фабриката за убийства" при ареста им през 2002 г. след неуспешния опит за атентат срещу бившия им колега Алексей Петров в София.)

Дядо Добри е наричан жива икона, светец, безсребърник, просякът на Христос, човекът църква и пр. Но като се махнат епитетите, за него се знае малко. Кой е той?

Дядо Добри е набор на патриарх Максим и на майка Евпраксия от Врачешкия манастир, която почина преди месеци. Роден е през 1914 г. и на 20 юли ще стане столетник.

До 80-ата си година е изминавал пеш 40-те километра от Байлово до София, после станал изряден стопаджия, но шофьорите го познавали и не чакал дълго на пътя.

Дядо Добри не е идвал от Нова година, казаха просещи милостиня пред катедралата "Св. Александър Невски" вчера. И служители в храма потвърдиха, че не са го виждали след празниците.

Старецът е дал имотите си на църквата и от години живее в старовремска къщурка от две одаи, схлупена в двора на църквата "Св. Кирил и Методий" в родното му Байлово. В първото стайче има легло и оджак (огнище, над което е вързано котле със синджир). Вътрешната стаичка е неговият молитвен дом. На източната стена е направил скромен иконостас с кандило и пред него всеки ден се моли с часове. В близкия ъгъл е мястото за сън. Там дядо Добри спи върху овчи кожи на земята. Малка старовремска печка и струпани дърва до нея довършват подредбата. За хладилник му служи изкопана дълбоко в пода дупка със стени, иззидани с камък. На масата до прозореца лежат празен портфейл и книгата, в която води строг отчет на получената милостиня. "Много изрядно си води сметките и винаги носи описани и увити в хартия по 10 монетите, които е получил от хората", пояснява магазинерка срещу църквата, която му уедрява парите. Но пари вкъщи не държи, откакто на 2 пъти го крадат непознати. Само пълен с евро на монети голям буркан дълго стоял на прозореца. "Тези пари не вървят, с тях не можеш да си купиш нищо, затова стоят тук", обяснявал старецът, докато негов приятел го закарал до банката. Там преброили и прибавили в сметката на дядо Добри 1300 евро.

Дядо Добри е недолюбван от роднини, след като преди 15 години оставя всичките си имоти на църквата.

Има пари да живее охолно и да носи всеки ден нови дрехи, но ходи облечен с вълнени потури и се храни само с хлебец. Переше се и миеше на чешмата на улицата пред черквата, казват в Байлово. Малцина знаят, че е сподвижник на юродивството. Юродивите съзнателно симулирали безумие, за да скрият от света своето съвършенство и да избегнат суетната светска слава и така да спечелят милостта на Бога.

Досущ като подвижниците пустинници две седмици спи в нощви (корито за месене на хляб) до чимшира отвън. Като го питали близки защо го прави, отвърнал, че вътре в стаята дяволът го биел и изкушавал да прегреши.

"Болестта е милост на Бога, изпитание за вярата ни. Палете свещи в църквата и се молете за душите. Правиш ли добро, Господ вижда това и ще те награди. Парите учат младите на всичко лошо. Бащите не трябва да дават много на децата си, да не ги учат на охолство, това развращава", напътстваше старецът вчера.

Събира пари, но не обича парите. Ако му дадеш банкноти, ще откаже. Ако му ги пъхнеш насила, ще ги даде на друг.

Колко е изпросил и предал после на църквата за последните 30 г.? По сметки на Георги от град Елин Пелин - негов довереник от десетилетия, дядо Добри е раздал за строеж или ремонт на църкви, параклиси и манастири в България някъде към милион лева.

Милион, събиран по стотинки в пластмасова чаша пред храмовете "Св. Ал. Невски" или пред "Св. Неделя" в София. Помагал е и на Калоферския манастир, дал е 57 хиляди лева на манастира в Елешница. Но много плакал, като разбрал, че манастирът не е към синода, а стопанин му бил някаква фирма. В манастира "Кръстова гора" има отредена за него стая, след като направил лепта от 28 000 лв. Миналата година е дарявал и на Бесарбовския манастир край Русе. Отделно със свои пари е направил доста църкви и параклиси, като "Св. Троица" в родното му Байлово.

"Започнахме да строим параклиса "Покров Богородичен" в град Елин Пелин и бяхме направили разчети до стотинка. Той поиска да помогне, казахме му, че не ни стигат 2 бона. Това бе през есента, а март месец старецът дойде, отидохме в банката и там ми даде парите. Броя ги - 2800 лв. Връщам му 800, защото не ми трябват, всичките разходи бяха пресметнати. "Тези пари ще ти трябват, вземи ги", тика ми ги в ръцете, а аз - инат, не ги взех. И точно 800 лв. не ни стигнаха за довършването, но старецът е знаел и пазеше парите", разказва вярващ от град Елин Пелин.

Преди години Стунджи и Елица му дават 5000 лв. Музикантите се обаждат на техен познат - довереник на дядо Добри, и искат да дарят наградата си от 5000 лв. на благочестивия старец. Дядо Добри пък ги дава на свой приятел от Елин Пелин да ги дари по негово усмотрение. Като разбира обаче, че човекът се кани да ги прати на отец Иван от Нови хан, ги взема обратно. След три дни пак му ги дава и пак пита къде ще ги носи. Като чува същия отговор - на отец Иван, ги прибира повторно. След 10 дни сцената между двамата се потретя. Тогава старецът казва:

"Какъв Нови хан, ти не разбра ли, че там е блудилище (разврат) и всичко освен църквата трябва да се срине със земята, а попът да се спасява на Света гора? Аз парите ще дам на Врачешкия манастир, карай ме там." Отиват, дядо Добри дава на игуменката 5000 лв. и я моли да казва занапред от какво манастирът има нужда, за да праща пари. "Оттогава лично аз съм донесъл 28 хиляди лева негови пари на Врачешкия манастир", разказва сам довереникът на стареца.

Дядо Добри се обръща към вярата на 38 години. Имал е 5 деца, а шестото е осиновено от жена му сираче. "Жената не ме слушаше, но сега е при Бога, защото осинови сираче и това дете спаси душата ", казвал често Добри. Единствено жива днес е Богданка, която живее в Елешница и го наобикаля. Тя е била на 4 месеца, когато Добри напуска семейството си и започва да търси Бога. Бил много заможен и изкупува греха си пред семейството, като оставя на жена си цялото богатство. Тръгнал на запад - цанел се за работник ту в едно село, после в друго - цяла година. Докато свещеник веднъж му казал: "Ако ще търсиш Бога, трябва да обърнеш посоката на изток. Добри го послушал и тръгнал обратно. Стига до женски манастир в Габровско и остава там 28 години като работник в стопанството и говедар. Бил е и във Врачешката обител една година, но монах, дори послушник не става. Сега животът му е образец и на монаси, и на владици, но колцина са, които имат силата, безкористта и светостта да следват примера му? Приживе патриарх Максим засвидетелствал голямо уважение към набора си и часове срещу Великден мерцедес карал до черквата на дядо Добри благодатния огън от Ерусалим.