Мисля, че за последен път плаках, гледайки телевизия, когато Катя Дафовска стана олимпийска шампионка на Зимните олимпийски игри в Нагано през 1998 г. Днес сутринта плаках отново пред телевизора с цялото си сърце и душа, докато гледах как навръх годишнината от избухването на Илинденско-Преображенското въстание пред погледите на българската и македонската делегация, в центъра на Скопие, на гроба на Гоце Делчев изпълняват българския химн. Велик и толкова чакан от милиони хора в България и Македония момент!

Знам, че много от вас няма да ме разберат. Но ще ме разберат тези, чиито семейства и деди живяха с мечтата за Македония. Ще ме разберат тези, които като деца и младежи имахме за идоли не холивудските екшън герои и MTV звезди, а Гоце Делчев, Даме Груев, Тодор Александров, Иван Михайлов и много други велики българи от Македония.

Вчера се подписа прословутият договор за добросъседство, който толкова дълго чакахме. Ясно е, че винаги ще има недоволни. Казват, че политиката е изкуство на компромиса. Аз смятам, че животът е изкуство на компромиса. Всеки, който живее на високи обороти, го знае. Но през последните два дни България и Македония направиха огромна крачка една към друга, и след сто години на лъжи и грешки, това е важното, което ще остане за историята. Винаги съм вярвал, че Македония е душата на България и знам, че и днес, макар и по нов начин, като две независими държави, имаме нужда едни от други! Сто години самота приключиха днес на този велик ден!

Сто години са много време. И те не могат да бъдат задраскани с един договор, но предишните хиляда ще натежат. Важното е да бъдем търпеливи и толерантни едни към други. А това не винаги е лесно. Ние, българите, се сърдим на хората в Македония, че не познават истинската история. Ами такава са я учили в училище! Друга нация е съчинявала учебниците им. Ние пък не познаваме настоящата Македония. В нея живеят много хора, особено в южна и източна Македония, които продължават да са ни страшно близки. Но има и такива, към които ще трябва да извървим пътя отново. И не за да ги направим пак българи, а за да бъдат наши приятели.

Политиците свършиха голяма част от своята работа. Оттук нататък е ред на бизнеса. И дори да ви прозвучи странно – на шоу-бизнеса. На концертите от турнето #OneLoveTour – България и Македония - в Охрид и Струмица миналата седмица, хиляди пяха с българските звезди. А в България съм сигурен, че също толкова хора ще пеят с македонските още този месец в Слънчев Бряг и Варна.

Страницата е обърната. Листът е бял. От нас зависи какво ще напишем.

Да живее България!

Да живее Македония!

От фейсбук