След продължителен анализ на документи в Архива на Флоренция италианският проф. Карло Вече сподели пред „24 часа - 168 истории" как е разбрал, че тя е била робиня и свободата й е дадена от бащата на сина й

Макар че за майката на Леонардо да Винчи има няколко хипотези, лансирани от именити западни учени, един от най-известните в света изследователи на ренесансовия гений проф. Карло Вече попадна на сензационни следи за мистериозната Катерина. А те сочат, че майката на твореца е родена съвсем близо до нас - в района на Черно море. Въпросът на „24 часа - 168 истории" към проф. Карло Вече, издал книга на тази тема, бе дали има нови данни и някаква конкретика за рожденото й място. Възможно ли е то да е близо до днешните територии на България, или по-скоро е към Кавказ, Румъния, Армения или Крим?

„В документите на Катерина пише само, че тя е от черкезки произход и че е дъщеря на Яков – обясни пред „24 часа - 168 истории" проф. Карло Вече. - Не знаем дали има връзки с други народи или други държави, но е по-скоро сигурно, че тя идва от района на Черно море и е пристигнала в Италия по пътя от Константинопол към Венеция."

Възможно ли е красивата Катерина да е с арменско потекло, тъй като Леонардо демонстрира особена слабост към тогавашна Армения. На 393 страница в кодекс "Атлантикус" той пише на арменски и сякаш щрихира впечатленията си от първата страна, официално приела християнството. По онова време територията й е била огромна, граничела с Византийската империя и стигала чак до бреговете на Черно море. Макар в този период да е била подвластна на султана на Египет, Леонардо не се съобразявал с това и навсякъде старателно изписвал името Ерминия.

Възможно ли е геният на Ренесанса да е пътувал по нашите земи и в района на Черноморието, търсейки корените на прадедите си и на своята майка? 

„Според моите познания Армения (наричана Ерминия) е цитирана само веднъж, във фолио 393 на кодекс "Атлантикус" в Милано – обясни проф. Карло Вече - Това е въображаемо писмо за въображаемо пътуване до Близкия изток, така че не мисля, че Леонардо някога е пътувал в тези страни, дори ако силно е желаел да стигне дотам. Моето мнение е, че той е искал да види света, откъдето е майка му."

От друга страна, гениалният художник е имал много приятели арменци във Флоренция и е напълно възможно по техни разкази да е писал въображаемия си пътепис по бреговете на Черно море.

Известно е, че е обичал да седи край базиликата San Miniato във Флоренция, откъдето наблюдавал природата и се любувал на красивите мозайки – особено тези около главния олтар. Той общувал с арменските монаси и нищо чудно именно от тях да е научил необходимите подробности за пътеписа си. Освен с духовниците в Платоновата академия Леонардо не пропускал да разговаря и с преподавателя Грегорио Трапезонти, който бил изключителен познавач на тогавашна Армения. 

Независимо от тези познанства обаче ръкописът му за въпросното пътешествие е наситен с толкова ярки впечатления, сякаш наистина е бил по бреговете на Черно море: „Намирайки се в тази част на Армения, за да изпълня с любов и внимание Вашата поръчка, с която бях изпратен, и да я приближа до най-подходящото място, пристигнах в град Калиндра, разположен близо до нашите граници, в подножието на тази част на планината Таурус (Тавър), отделена от Ефрат и гледаща към Големия Таурус на запад". По-нататък творецът старателно отбелязва къде е храмът на Венера и че „на запад от киликийския бряг пред вас се разкрива остров Кипър."

След това художникът детайлно разказва как изглежда планината Тавър, как падат слънчевите лъчи, осветяващи източния склон точно в 4 часа преди изгрев. Поразен е от бялата блестяща светлина на склоновете и че пътуващите в тъмнината арменци казвали, че тя замества лунната. Затова Леонардо старателно проучва скалите и посочва, че белият им цвят се дължи на варовика.

„Върхът на планината е осветен от слънцето през последната третина на нощта", пише творецът и допълва, че е изглеждала като комета в тъмнината, която често променя формата си, разпадайки се на части. Според Да Винчи това се дължи на облаците на хоризонта, които стоят между слънцето и планината и блокират пътя на част от лъчите.

Долната част на ръкописа си ренесансовият гений е посветил на „Арменските букви". Там той е скицирал планински пейзаж и сред няколкото изречения е отбелязал „Разделение на книгите".

Експертите са единодушни, че той е планирал да събере впечатленията си (въображаеми или истински) от Армения в отделна книга, посветена на страданията на арменския народ. Централна фигура в разказа му е пророк, предсказващ опустошителни бедствия. Първоначално арменците го затворили, но след това го освободили, виждайки, че всичко, което казва, се сбъдва. След това Леонардо продължава с пътеписа си, че по пътя към върха на планината въздухът става парещ и там няма вятър.

„Нито едно живо същество не може да живее тук дълго, с изключение на хищните птици, които обитават височинните пукнатини и се спускат под облаците в търсене на плячка в уединени места – пише художникът. - Тук има само скали – от нивото на облаците до самия връх и всяка скала блести с ослепителна белота. Поради скалистия, опасен път, никой не може да се изкачи до върха."

След това Леонардо посочва, че това са писма, за да запознае събеседника си със ситуацията в Армения: „Често съм изразявал радост от Вашето благополучие. Мисля, че ще съчувствате на тъжната ситуация, в която се намирам сега." От думите на Леонардо става ясно, че той се намира в безизходица, наситена с отчаяние, страх и опасности: „Никога, откакто светът е създаден от стихиите, тяхната сила и ярост не са сеели такова разрушение – бедствия се стоварват върху нас десет часа подред." 

Трудно е да се повярва, че тези ярки картини, наситени с мъка и живописни гледки, са плод само на фантазията на твореца, но докато италианските изследователи не попаднат на нови доказателства, мнението им е, че всички тези бележки и щрихи са плод единствено богатото му въображение.

Факт е, че Леонардо да Винчи е бил в контакт с много търговци от Гърция, Армения и от Средиземноморието след османското нашествие. Възможно ли е да ги е търсил именно за да открие повече информация за рода на майка си и прадедите си?

„Да, аз наистина мисля така – казва пред „24 часа - 168 истории" проф. Карло Вече. - Около 1498 г. Леонардо дори пише на турския султан в Константинопол с искане да постъпи на служба при него като инженер и строител на мостове. В един от ръкописите си той практикува и арабско писане. Пътуването на изток, до планините на Кавказ и земята на Екатерина, е голяма негова мечта, за съжаление неосъществена." На въпроса какво го е впечатлило най-много в майката на Леонардо и дали е възможно от нея да е наследил неистовото любопитство, изобретателност и широк спектър от интереси, ученият обясни, че в действителност в документите не се споменава нищо за личността и характера на Катерина.

„Ние обаче можем да я реконструираме с хипотези и с литературно въображение по много правдоподобен начин – смята той. - Един необикновен син като Леонардо не може да не е имал невероятна майка. Вярвам, че само от Катерина Леонардо може да носи духа на свободата, любовта към природата, стремежа към знание." Според различните изследователи има няколко версии за майка му. Най-популярната е на проф. Мартин Кемп от Оксфордския университет. Според нея майка му е Катерина ди Мео Липи, останала сираче във ферма на около 2 км от тосканското село Винчи, където е роден Леонардо. След като родителите им починали, тя и брат й се преместили при баба си във фермата и там Катерина забременяла от младия нотариус Пиеро да Винчи.

В архива на Флоренция проф. Вече обаче се натъква на любопитен документ, който разкрива друга версия за съдбата на жената.

Той намира акт за освобождаване на робиня на име Катерина от съпругата на собственик на роби, които превозвал от Черноморието - Мона Джиневра.

Документът е с дата ноември 1452 г. и е съставен не от някой друг, а от бащата на Леонардо - нотариус Сер (ит. – уважително от signore) Пиеро да Винчи. Предполага се, че по това време синът им Леонардо вече е бил на 6 месеца.

Проф. Вече, който е сред най-известните в света изследователи на прочутия живописец, прекарва месеци наред в архивите, за да обори тази хипотеза, но се случва точно обратното.

„По това време много роби са били кръщавани Катерина, но освен всичко друго това е и единственият акт на освобождение на роб на име Катерина Сер Пиеро, който нотариусът е написал през цялата си дълга кариера", казва професорът. Тоест нотариусът заедно със свободата й дава и името си.

„Когато открих първите документи за Катерина във Флоренция, не се интересувах от нея: изследванията ми бяха в друга област – казва ученият. - Работех върху ръкописите и библиотеката на Леонардо. Но Катерина промени всичко. Тя също така ме накара да разбера значението на фигурата на жената и защо именно тази фигура е доминираща в творчеството на Леонардо."

На въпроса кога стига до извода, че изследването може да прерасне в книга, изследователят отговаря, че всъщност това не е представлявало решение.

„Един ден започнах да пиша след много години на проучване, защото почувствах необходимост да го направя – отбелязва той. - Документите ми дадоха само няколко фрагмента от реалността и тогава започнах да си представям живота на Катерина, нейните чувства, нейното страдание. Почти естествено преминаване от история към литература."

За съжаление, ученият не може да стигне докрай, защо днес няма как да бъде направен генетичен анализ и да се установи със сигурност какъв точно е произходът на митичната Катерина, дала живот на ренесансовия гений.