Дали Леонардо да Винчи щеше да е толкова велик гений, ако преди 5 века офталмологията е била добре развита и е можела да лекува кривогледството?

Лекари от училището по оптометрия и зрителни науки към Лондонския градски университет обявиха финала на шокиращо изследване, според което именно дефектът в зрението на художника е довел до 3D изображенията в „Мона Лиза“ и други негови творби.

Екипът на проф. Кристофър Тайлър проучва 6 Леонардови творби и в 5 от тях открива отклонение средно с 10,3 градуса между двете очи на модела. Английските лекари смятат, че художникът, от чиято смърт тази година се навършват 5 века, е могъл да контролира волево това, което медицината днес нарича страбизъм.

Тоест когато се фокусирал върху даден детайл, Леонардо го виждал като човек с нормално зрение. Но започвайки да рисува, загубвал тази си способност и едното му око се извъртало навън. Това според английските лекари помагало на художника да постига 3D ефект в картините си.

През XV век страбизмът не е бил лекуван, но тогава за първи път се появяват очила, подобни на съвременните. Единственото сигурно лечение за кривогледството в наши дни е оперативно, като данни за извършвани интервенции има чак от края на XIX век. Но тези операции са били невъзможни през Средновековието.

Офталмолози и художници, с които сп. „Космос“ разговаря, обаче са скептични към теорията, че геният на Леонардо се дължи на изкривяване в зрението.

„Трудно ми е да си представя как хора със страбизъм могат да пресъздадат 3D обемни форми. Напротив, характерно за тях е, че виждат света в 2D измерение – коментира д-р Стела Дикова. – Вярно е, че някои от пациентите наистина имат т.нар. непостоянен страбизъм. Една от формите му е интермитиращата екзотропия, за която колегите от Лондон твърдят, че е била налице при Леонардо да Винчи.

При това състояние е възможно дори човек сам да контролира дали образът от едното му око да се отклони спрямо фиксационната точка. При изтощен организъм, повишена температура или умора той престава да вижда света в 3D измерение.

Не съм художник и не мога да кажа дали това помага при пресъздаването на образите върху хартия или платно, но е възможно. Ако способността му да вижда предметите и заобикалящия го свят в 3D, а в момента, в който рисува, да преминава в „режим 2D“, той наистина е бил гениален.“

При всеки човек изображенията от двете очи се различават, макар и минимално, защото всяко от тях има отделно зрително поле. Все едно имаме два образа, заснети от две видеокамери, а обединяването им чрез обработка в мозъка в медицината се нарича физиологична диплопия.

Тъкмо физиологичната диплопия е в основата на стереозрението. При кривогледството образът, получен от отклоненото око, се потиска и се възприема само този от здравото око. Зрението е намалено в различна степен, особено ако не се лекува още в детска възраст.

Колегата на Стела Дикова – офталмологът д-р Лукан Мишев, също смята, че е невъзможно човек със страбизъм да рисува 3D картини: „Когато образът от едното око се отклонява под ъгъл от центъра на изображението, няма как човек да нарисува триизмерна картина. Прочетох английското изследване за Леонардо, но не вярвам. Мисля, че е имал абсолютно нормално зрение и е можел чрез игра на сенки и ъгъл на падане на светлината да постигне различни ефекти.“

Точно това потвърждава и художникът Цветан Цеков-Карандаш (1924-2010), който в продължение на 60 г. е изследвал творчеството на Да Винчи. Приживе българският живописец твърдеше, че неуловимата усмивка на Мона Лиза се дължи на игра на светлосенките.

„Познанията на Да Винчи на физик за трептенията на различните цветове бои са му помогнали да го направи – казваше Карандаш. – Той знае, че за части от секундата окото запазва впечатления от уловените най-напред топли тонове, студените идват миг по-късно.

Затова наслоява тънки прозрачни пластове боя в топли и студени нюанси върху лицето. Със студените тонове изобразява по-широка усмивка, а с топлите тя се прибира.

Възприятията траят секунди и на това се дължи усещането за усмивката на Джокондата и контактуването с този, който я съзерцава. Той прави анимация в Средните векове чрез наука.“

Леонардо е смятан от своите съвременници за магьосник или като общуващ с извънземните заради невероятните си способности и въображение. Те са се учудвали и на начина му на рисуване и писане – от дясно наляво като арабите и евреите. Нещо повече. Откритите преди няколко години негови дневници показаха, че е имал много странен почерк – написаното се чете само с огледало. Дали все пак кривогледството не е било причината за това?

Скулпторът Вежди Рашидов, който е страстен почитател на Леонардо, също не е съгласен с теорията за страбизма на художника: „Негова запазена марка е играта с цветовете. Всички тези приказки, че „Мона Лиза“ била 3D или негов автопортрет, са измислица. Първична картина може да има под всяко платно с маслени бои. Няма проблем да се рисува отгоре, ако не си доволен от резултата.“

Други изследователи са категорични, че Леонардо е вписвал тайни кодове в картините си, не заради особеностите в зрението си, а защото е бил обсебен от симетрията, хармонията и пропорциите.

Президентът на италианския Национален комитет за културно наследство Силвано Винченти съобщи неотдавна, че в очите на Мона Лиза са вградени символи, част от които са разгадани чрез увеличение. В най-тъмната част на дясното око – зеницата, се наблюдават буквите L и V, което се предполага, че е подписът на художника. В лявото обаче са избледнели през вековете и се смята, че са C и E, но все още никой не е разгадал какво означават. Някои смятат, че е любовно послание към Мона Лиза.

В картината Да Винчи е включил

тайни надписи и върху моста

зад най-загадъчно усмихващата се жена, които се откриват чак сега. Трудно е да се разбере дали е цифрата 72, или буквата L и числото 2. Засега обаче няма обяснение какво означават те.

Известно е, че геният се е интересувал от математика и съотношения. „Мона Лиза“ е изчислена така, че от нея може да научите колко е дълъг радиусът на Земята, твърдеше Карандаш. – Нейните тригонометрични мерки са изключително точни и подробни. Това е непознатият Леонардо да Винчи.“

Италианският творец и учен използва математиката, за да създаде скици, които показват идеалните човешки пропорции. Една от най-известните му творби е „Витрувианският човек“, който е действителна историческа личност – архитект и инженер от Рим. Картината представлява перфектната форма на тялото му, като използва математиката. Да Винчи смятал, че формулите може да се приложат навсякъде в живота. „Витрувианският човек“ е рисуван с молив и мастило върху хартия и изобразява човек с изпънати встрани ръце и крака. Той е поставен в кръг и квадрат и показва, че тялото се вписва еднакво добре и в двете геометрични фигури. Мислената права линия между двете ръце е около 2/3 от тази между върха на главата и стъпалата.

Математика има и в най-прочутите картини на гения – „Тайната вечеря“ и „Мона Лиза“. Композициите им са основани върху математическите принципи на перспективата, златното сечение и пропорциите.

Златното сечение е използвано още от древните египтяни и древните гърци. Стойността му е около 1,618. Но в изкуството е въведено от Леонардо и неговия приятел – францисканския монах Лука Пачоли.

Да Винчи илюстрира книгата му „Божествената пропорция“ с около 60 скици. Някои от тях включват геометрични форми, за да илюстрират математическите концепции.

След това Леонардо използва идеята за златното сечение в своите картини. Например за да позиционира различни елементи в „Тайната вечеря“.

Когато му възлагат да я нарисува в манастира Santa Maria delle Grazie (Милано), в продължение на цяла година чертае схеми като паяжини по стената, поради което дори тръгват слухове, че художникът няма да се справи. Накрая обаче се оказва, че „драсканиците“ са част от геометрията на грандиозната картина, което съвременниците му така и не проумяват.

Най-невероятното е, че основната част е проектирана направо върху пода на трапезната зала на манастира, пред стената на бъдещия стенопис. Тук Леонардо очертава първите ориентири на т.нар. „картон“ на фреската (предварителния проект).

Според гениалния учен картини, пресъздаващи библейски чудеса, не бива да се рисуват, а да се творят с божествени средства. Сред тях са математиката, пропорциите, златното сечение, изобщо божествената геометрия. Ето защо Леонардо избира додекаедър (правилен многостен с 12 петоъгълни стени) и куб – две от Платоновите тела, като божествени пространства, в които да разположи своята композиция. Едва тогава творбата се превръща в чудо.

В „Тайната вечеря“ всичко е пресметнато и построено геометрично – перспективата, вътрешната архитектура на залата, масата. Очите на апостолите са на определени места, същото важи и за Христос, чието разположение съвсем не е случайно. Дясното му око е точно в средата на изображението. Дори ръката му е фиксирана прецизно, тъй като знаменитата стенопис е изцяло математическа композиция.

Уникалният правоъгълник, в който е нарисувана „Тайната Вечеря“ в манастира Santa Maria delle Grazie в Милано, е най-големият и най-загадъчен знак в картината, обясняваше Карандаш. Този тригонометричен правоъгълник се повтаря невидимо и вътре в картината. Вторият загадъчен знак е златният правоъгълник на стъклото от стъклената врата, оттатък Христос.

Исус е изобразен в центъра на композицията, като тялото му е във форма на друга фаворизирана от гения геометрична фигура – пирамидата.

Коя е „грешката“ на ренесансовия творец, която незапознатите с неговите похвати не могат да разберат?

Особеният строеж на пространството в Леонардовите шедьоври е изследван многократно. Откритие на тези анализи е и фактът, че масата, на която седят Христос и апостолите, не се побира в залата, където е вечерята. „И геният греши, но това не се забелязва от зрителя“, гласи едно от крайните заключения при това изследване. Но оказва се, не геният е „сбъркал“ перспективата, а ние не познаваме картинната геометрия на Леонардо, която е била загадъчна и за неговите съвременници.

Всъщност шестима от апостолите – по трима от двете страни, са вън от залата. В нея са само когато тя е опасана от сфера. Тогава се разбира, че в картината има две зали – кубична и сферична. Изключително сложната перспектива на италианеца е едно от чудесата не само на неговата картинна геометрия, но и на геометрията изобщо. Оттам започват необяснимите „магнитни полета“ на цялата Леонардова живопис. Той използва в творбите си 85 разновидности на перспективата и в изследванията си Карандаш е открил 20 от тях.

През 1955 г. Салвадор Дали, когото някои също смятаха за луд, дръзва да нарисува „Тайната вечеря“.

Сюрреалистът пръв прозира съществуването на додекаедър, с който се обяснява сферичната композиция на „Тайната вечеря“. Излага произведението си в „Прадо“ в Мадрид. Предизвиква масово възмущение. Критиците питат какви са тези „черчевета“, в които е поставил шедьовъра на Леонардо.

Но 48 г. по-късно – през 2003 г., сп. „Нейчър“ публикува съобщение, че екип от френски и американски учени е на път да докаже, че Вселената е с форма на додекаедър. Додекаедърът е едно от петте т.нар. съвършени космически Платонови тела, които са правилни многостени. Те се свързват с четирите стихии – земя, въздух, огън, вода, а петият елемент в додекаедъра е Вселената.

Творецът създава усещането, че нещо в платното е мръднало.

При първия поглед върху знаменитата стенопис зрителят е привлечен от фигурата на Христос. Той има усещането, че е попаднал в пространството на картината. Като премести поглед наляво, апостолите в дясната половина на картината сякаш се раздвижват, и обратно. Има ритмика на жестовете, която създава това, което днес наричаме анимация. Забелязва се при целенасочено гледане на картината.

Реално, Леонардо режисира впечатления. Създава у зрителя чувството, че нещо е трепнало в платното, че е живо. Тогава кино не е имало, но той е искал да създаде усещане за движение. Всичко видимо и невидимо във фреската е пресметнато с астрономическа точност.

Тъй като Леонардо е и музикант, внушава определени тонове с боите, които използва, и с техните вибрации. По-ярките тонове отпред „шумят“ по различен начин от тези, които сивеят в далечина.

Тайните знаци на художника

За да бъде „прочетена“ неговата геометрия след време, Леонардо предвидливо е поставял знаци на определени места в картините си, които се откриват едва сега – правоъгълници, квадрати или триъгълници.

Има точки, петна и гънки в облеклата на апостолите или анатомични подробности и причудливи шарки в сините бродирани орнаменти върху покривката на масата на апостолите, които подсказват къде точно се крие божествената геометрия.

Ако някои от тях се съединят, се получават сфери. Леонардо не говори за сфери, не рисува и ореоли в стенописите си, а ги кодира именно по този начин. Това е Светият Дух и светлината.

В „Тайната вечеря“ има и други скрити кодове – буквите М (която огражда образите на Христос и вляво от него апостол Йоан) и V (между тях двамата). За първата се смята, че е намек за теорията, че най-младият ученик, изобразен с женствени черти, е Мария Магдалена. Втората – че препраща към Свещения Граал, от който Исус пие на Тайната вечеря, а може би V е подписът на твореца.

Целия материал в брой №5 от 2019 г. на списание "Космос".