• Животът на предците ни преди 45 000 г. бил подчинен на стратегия и дисциплина – от лова, през прехраната до отглеждането на деца

• Климатът бил като в Сибир, но те пътували 190 км за най-добрия кремък

Един от най-вълнуващите въпроси е какъв е бил денят на древните ни предци, обитавали пещерата „Бачо Киро" преди 45 хил. години. Защо те са оцелели и са успели да се адаптират въпреки суровите условия, а по-здравите и набити неандерталци са се провалили? Двата подвида са създавали общи поколения с хората, но изглежда това не им е помогнало особено, за да подобрят генофонда си.

Серия от задълбочени изследвания, проведени от международен екип, ръководен от доц. Николай Сираков, д-р Ценка Цанова и проф. Жан-Жак Юблeн от Института за еволюционна антропология „Макс Планк" в Лайпциг, разкриха една непозната страна на тези любознателни и изобретателни Homo sapiens. 

Благодарение на съвместната работа с екипа на Нобеловия лауреат Сванте Пеебо – първия, декодирал неандерталския геном, и водещия изследовател в тази област Матея Хайдиняк учените за пореден път направиха сензационни открития. Те установиха не само подробности за съжителството на хората с неандерталците и епичното им разселване по света, а и защо по-слабите и с деликатна физика хора оцеляват, а яките и устойчиви на студ „роднини" изчезват.

По времето, когато ранните Homo sapiens обитавали пещерата „Бачо Киро" преди около 45 000 години, условията били подобни на тези в Сибир. „Според резултатите от различни изследвания, включително тези, представени в статия на С. Педерцани и нашия екип, за субарктичния климат по време на първите Homo sapiens в Европа, климатът е бил студен и сух – обясни пред „24 часа – 168 истории" съръководителят на разкопките в пещерата „Бачо Киро" и сътрудник в Института по еволюционна антропология към „Макс Планк" д-р Ценка Цанова. - Това време съвпада с последния ледников период, когато температурите са били доста по-ниски, а околната среда – по-сурова. Палеоклиматичните данни показват, че районът около пещерата е бил под влиянието на субарктичен климат, характеризиращ се с дълги, сурови зими и кратки, хладни лета." Тя посочи още, че изотопни анализи на зъби от тревопасни животни сочат, че средните годишни температури са били с около 5-7°C по-ниски от днешните. Или сходни на сегашния климат в Скандинавия и Сибир.

„Сезонните промени са били по-изразени, което е наложило на хората да развият специфични стратегии за оцеляване в тези неблагоприятни условия", допълни още Ценка Цанова.

Какви са били те? Един от секретите им, изглежда, е бил да извличат максимума от всеки ресурс. Но освен това хората били и изненадващо иновативни, търсейки нови и още по-ефективни приложения. 

От тази гледна точка правилното планиране на живота и ежедневието е било от решаващо значение за оцеляването им. Именно затова те се заемали с тази задача още от ранните часове на деня и от това зависела прехраната на цялата общност.

„Диетата на ранните Homo sapiens е била разнообразна и е включвала месо от големи тревопасни животни, както и вероятно растения, семена, ядки и, възможно, риба, макар за нея да нямаме конкретни данни – казва Цанова. - Интересно е, че те са използвали различни методи за лов - не само копия, но и вероятно капани и колективни ловни стратегии, което подчертава сложността на техните поведенчески практики."

Но международният екип отива още по-нататък, като разкрива, че в битките с хищници те не са рискували да влизат в близки опасни схватки, а са атакували с подобия на копия.

„В пещерата „Бачо Киро" е открито кремъчно острие със специфично счупване в областта на върха, което, на базата на сравнения с експериментални остриета, предполага, че е резултат от ловни действия и прилагане на метателна техника – казва Цанова. - Подобна следа от убиване е идентифицирана и върху ребро на копитно животно, публикувана от Д. Смит и нашия екип през 2021 г. 

Тези находки и наблюдения потвърждават, че ранните Homo sapiens са се адаптирали към разнообразната среда, като са развили специфични стратегии за оцеляване и лов, които са им позволявали да се възползват максимално от наличните ресурси."

Тази иновация от зората на човечеството донякъде хвърля светлина как дребничките хора са надделявали в битките си с едри животни.

„Тези Homo sapiens не са били толкова силни физически, както предходните неандерталци, но са използвали своите умствени способности в кооперация, за да надвиват хищници – разказва Цанова. - Технологичната изобретателност и социалната координация са били техните най-големи предимства." Според нея създаването на оръжия и умното използване на огъня за защита са били основни инструменти за справяне с опасни диви животни.

Всъщност днес е много трудно да си представим какво бихме правили ние самите, ако сме на тяхно място - с пръчки и камъни в гората и как точно с тези „оръжия" бихме атакували разярен дивеч, за да има с какво да нахраним общността.

Заедно с това можем дълго да гадаем колко хиляди експерименти са провели древните, за да открият огъня – каква фантастична селекция са правели, за да разберат праханта от кои сушени гъби е най-подходяща за разпалване на искрите.

Епохално откритие, което така и не се е удало на неандерталците. Днес е трудно да си го представим, но преди 45 хил. години запалването на огън по желание е било чудо – цял нов свят. В него на едните им е топло, могат да изсушат месото си и да имат прехрана дори в дните, в които мъжете нямат късмета да открият ловна плячка. Но древните открили, че с пламъка могат да се пазят и от агресивни диви животни. Всъщност именно тази стратегия – да „изстискват" максимално много приложения от всеки ресурс, изглежда най-сериозно ги отличава от неандерталците. За разлика от хората те сякаш се примирявали с условията и средата, в които се намирали. Ако нямат огън, ще чакат светкавица, ако инструментите им не са добри – няма значение.

С други думи, ранните ни прадеди във всеки детайл от бита влагали толкова много интелект и изобретателност, колкото днес едва ли можем да си представим.

„Тези първи модерни хора по нашите земи са имали изключително развита стратегия за осигуряване на храна и ресурси – казва Цанова. - Те са ловували големи животни като бизони, елени, дори и мамути, като са комбинирали месото с растителна храна, когато е била налична. Организацията на лагери около водоизточници също е била добре обмислена – водата е била ключов ресурс.

Изследванията на кремъчните и костни сечива, заедно с климатичните данни показват, че тези ранни Homo sapiens определено са имали социални и икономически структури, които включват обмен на суровини, високотехнологична изработка на инструменти и умело адаптиране към променящия се климат. В пещерата „Бачо Киро" откриваме ясни следи от тези стратегии за оцеляване, включително разнообразни дейности, свързани с лова и подготовката на храна, обработката на материали и предполагаемо развитие на социални мрежи, обхващащи големи разстояния."

Екипът, анализирал разпределението на многобройните находки и тяхната степен на преработеност, стига до извода, че пещерата е била трансформирана в „динамичен център за планирано изпълнение на задачи".

Нещо повече, тези ранни хора не са се задоволявали с кремъка, който е бил в района около „Бачо Киро". За разлика от неандерталците, при тях не е била валидна логиката „И така може". Известно е, че най-близките ни роднини така и не се научили да търсят качествен материал, което влошавало качеството на живота им. Международният екип направи впечатляващи открития, публикувани в научното издание PLOS ONE, че Homo sapiens са си набавяли качествени кремъчни суровини от далечни разстояния.

„Според нов петрографски анализ на кремъците, който се прилага за първи път в България, колегата ни Вeнсан Делвин установи, че първите модерни хора са добивали висококачествена суровина основно от два района – Лудогорието и района около град Никопол на Дунав, на разстояния до над 190 км – обясни Ценка Цанова. - Кремъчните остриета и пластини са били изработвани на място при източниците на суровината, след което са транспортирани до пещерата." Според учените тази изумителна мобилност е свързана преди всичко с целенасочени експедиции за добив на суровини или участие в далечни обменни мрежи.

„На място в пещерата донесените пластини и по-едри отломъци са били преработвани и използвани за извършване на различни дейности, свързани с препитанието на тези групи – отбелязва Ценка Цанова. - Освен кремък, сечива са моделирани и от животински кости. Ползването на кост като материал за инструменти демонстрира умението на тези групи да усвояват максимално всички налични ресурси. Комбинацията от кремъчни и костни инструменти показва комплексността на технологията и разнообразието от дейности, които тези ранни хора са извършвали в ежедневието си, за да се адаптират успешно към суровите условия на субарктичен климат по това време." Според нея с костните сечива като гладилки и шила те са успявали да обработват качествено кожи, да си изработват дрехи и други предмети, необходими за адаптацията към студения климат.

Намирането на вода за пиене и пренасянето й до „Бачо Киро" или до близките убежища също е било сериозно предизвикателство в ежедневието.

„Водоизточниците са били изключително важни за организацията на живота на ранните Homo sapiens – казва Цанова. - Пещерите, които са обитавали, или временните лагери, са били през по-благоприятните сезони ситуирани в близост до реки." Такъв е случаят с „Бачо Киро", което е осигурявало постоянен достъп до вода.

„Това е бил жизненоважен ресурс за посрещане на ежедневните им нужди като пиене, готвене и обработка на ловната плячка – казва Цанова. - Тази близост до водоизточници е играла ключова роля в избора на места за обитаване и е била важна част от тяхната стратегия за оцеляване." 

На въпрос какво най-много я е изненадало при тези ранни Homo sapiens, Ценка Цанова казва, че е впечатлена от тяхната изобретателност и способността им да се адаптират към суровите условия.

„Те са познавали източниците на качествен кремък и са прекосявали значителни разстояния, за да го добиват – посочва тя. - От голямото количество фаунистични останки, открити в долните пластове на пещерата „Бачо Киро", разбираме, че са били ефективни ловци и са успявали да организират групите си по начин, който е осигурявал тяхното оцеляване. Отличното планиране на ресурсите, организацията на бита и вероятното им сътрудничество с други групи им е позволило по-късно да напуснат Балканите и да се разпространят към Източна Азия."

Но прадедите ни изненадват и с умението си да намират различни приложения на ресурсите. „Откриването на пендантиви, изработени от зъби на пещерна мечка, и кости с нарези в пещерата „Бачо Киро" свидетелства за високоразвита културна идентичност на тези ранни Homo sapiens – казва Цанова. - Тези артефакти показват, че те не са живели само с мисъл за оцеляване, но са развивали и символични и социални практики." Според нея пендантивите, направени от зъби на пещерна мечка, вероятно са служили като символи на статус, сила или принадлежност към определена група.

И ако някой все още смята, че животът на онези ранни Homo sapiens е бил по-лесен и безгрижен от днешния, определено греши. Битието им е било изпъстрено със стратегии за оцеляване, трагедии и драматични моменти. 

„Нямаме директни данни, но етнографски сравнения със съвременни и исторически ловци събирачи ни позволяват да предположим, че отглеждането на децата е било колективна задача, в която са участвали всички членове на общността – обясни Ценка Цанова. - Това е било необходимо за оцеляването на групата и за продължаването на традициите и знанията. Например ескимосите показват високо ниво на социална кооперация и адаптация в екстремни климатични условия, дълги периоди на кърмене и колективно отглеждане на децата, за да се увеличат шансовете за оцеляване."

Според нея предположенията са, че подобни модели на социална структура и разделение на труда са били характерни и за ранните Homo sapiens и неандерталците.

„И при двата вида отглеждането на деца вероятно е било изключително предизвикателство поради суровите условия на живот, високата детска смъртност и ограничения достъп до ресурси – допълва археоложката. - Смята се, че значителна част от децата в този период не са достигали зряла възраст и оцеляването им е било под 50%."

Очевидно е, че животът на тези ранни хора е бил истински подвиг от днешна гледна точка, но те не са се отказвали и всеки ден са правели допълнителни крачки и усилия в името на прогреса и добруването на общността.

Неандерталците изчезват, но с гените си ни правят по-силни

Изчезвайки, неандерталците ни завещават гените си, за да станем по-силни и по-добре да се адаптираме към суровия студ.

Хипотезата не е окончателна, но придобива все по-голяма популярност. 

„Въпросът за съжителството между Homo sapiens и неандерталците е особено интригуващ и дискутиран – смята Ценка Цанова. - До този момент няма директни археологически данни, които да потвърдят едновременното им обитаване на едно и също място, въпреки многото публикации, които спекулират по тази тема. Най-значимите доказателства за взаимодействието между Homo sapiens и неандерталците идват от молекулярните изследвания и генетичните анализи. Благодарение на съвместната ни работа с екипа на Нобеловия лауреат Свантe Пеебо, който пръв декодира неандерталския геном, и водещия изследовател по темата Матея Хайдиняк успяхме да получим по-дълбоки прозрения за тези взаимодействия."

Според нея генетичните данни от пещерата „Бачо Киро" ясно показват, че е имало кръстосване между двете групи, което е довело до съществуването на неандерталски гени в генома на съвременните хора извън Африка.

„Днес знаем, че всички хора с произход от групи, които са се разселили извън Африка, носят между 2 и 4% неандерталска ДНК в своя геном – отбелязва тя. - Това показва, че е имало кръстосване между Homo sapiens и неандерталците по време на миграциите на ранните модерни хора извън Африка."

Проучванията на екипа, свързани с останките от пещерата „Бачо Киро", показаха, че и петте индивида от новите разкопки имат неандерталски предшественик преди по-малко от 6 поколения в своето родословие.

„Това предполага, че съжителството между двете групи е било в сравнително близък времеви интервал и много вероятно мястото да е на Балканите", допълва още тя.

Според нея генетичните данни предполагат, че това кръстосване е било ключов момент, подпомогнал адаптацията на ранните модерни хора към студените климатични условия в Европа и други региони. „Тези адаптации са позволили на Homo sapiens да се разпространят и да овладеят разнообразни географски зони – казва още Цанова. - Една от основните хипотези за изчезването на неандерталците е свързана с конкурентното предимство и демографския превес на Homo sapiens. Изглежда, че това предимство е било в социалната им организация, иновациите и способността им да се адаптират към бързо променящия се климат. Homo sapiens са използвали по-сложни инструменти, по-добри стратегии за лов и по-ефективни социални структури, което вероятно е оказало решаващо въздействие върху оцеляването им, за разлика от неандерталците."