• Сега проектираме кутиите, за да транспортираме пробите безопасно до спътника ни, казва пред "24 часа" д-р Мери Хагедорн от "Смитсониън"

Един от най-популярните криобиолози в света - д-р Мери Хагедорн, заедно с авторитетни учени от "Харвард", "Масачусетс" и "Смитсониън" предлагат проект, предизвикващ дълбок размисъл - Ноев ковчег на Луната, който да съхрани там резервно копие на живота на Земята.

"Мисля, че повечето хора в нашата група бяха вдъхновени да мислят за лунно биохранилище заради ефекта, свързан с изменението на климата върху нашите екосистеми и въздействието на природните бедствия и социалните вълнения върху биохранилищата", обясни Хагедорн пред "24 часа". Като пример тя дава урагана Катрина, унищожил повечето от биохранилищата в Ню Орлианс поради липса на енергия, течен азот и персонал. Както и Банката за семена в Украйна, набелязана за унищожаване след избухването на войната там. 

Идеята на учените е по принцип да създадат биохранилище за животни и растения, които да бъдат криоконсервирани и държани при температурата на течния азот, която е -196°C. На Земята няма обаче достатъчно студено място и така започват да мислят за Космоса и за Луната. Там хранилището можело да е пасивно, без да има нужда от хора за неговата поддръжка. Фактът, че идеята за това е на Мери Хагедорн и екипа , изобщо не е странен. Самата тя е старши научен сътрудник и криобиолог в Националния зоопарк "Смитсониън" и Института по консервационна биология във Вашингтон. С екипа си е създала геномна библиотека и криохранилище за 12 вида корали.

Целта им е тези биобанки да са своеобразна застраховка срещу изчезването на тези видове, изправени пред убийствените ефекти от изменението на климата и загубата на генетично разнообразие.

Самата Хагедорн е работила във водни екосистеми по целия свят - от Амазонка до Африка, и използва всички възможности на фундаменталната наука за опазване на застрашените коралови рифове. Нещо повече, тя и колегите са единствената научна група в света, разработваща и прилагаща модерна технология за съхранението им. Като тя не спира дотук. С помощта на иновации в криотехнологиите запазва яйца и ембриони на много водни организми, застрашени от изчезване. 

Неслучайно за перспективната си работа и за любовта към планетата Хагедорн получи няколко стипендии от национални институти в САЩ, за да проведе многомилионни изследвания, а нейни сътрудници работят в над 30 институции в Америка, Карибите, Европа и Латинска Америка.

Началото на проекта е поставено преди дни с научна публикация в BioScience. В нея експертите посочват, че дори при най-оптимистичните модели за глобалното изменение на климата огромна част от растенията и животните на Земята ще изчезнат.

Нещо повече, учените са притеснени от темповете, с които става това. Причината е, че всичко се развива много по-бързо от способността им да спасят застрашените видове в естествените им среди. Затова те смятат, че са необходими спешни иновативни стратегии за опазване на биоразнообразието на Земята, за да се защитят екосистемите на бъдещето. Неразривна част от тях са технологиите, свързани с криоконсервиране.

Чрез тях клетките могат да останат замразени, но живи в продължение на стотици години. Учените се позовават на две проучвания от 2018 и 2023 г., при които с успех са размразени криоконсервирани материали с цел да се възстанови ДНК. При тях клетките се оказват непокътнати, но такива са били и цели функционални организми. В момента много институции поддържат биоколекции, свързани с човешкото здраве, но малко от тях съхраняват проби от живи диви животни в замразено състояние.

"Освен това всички тези биохранилища изискват интензивни усилия, електричество и непрекъснато снабдяване с течен азот, което ги прави податливи на непредсказуеми природни и геополитически бедствия", отбелязват учените. Като тези в градовете са още по-уязвими. 

Затова пред възможността за катастрофални загуби на екосистеми, свързани със затоплянето, те предлагат лунно биохранилище, където да се пазят пробите в криоконсервирано състояние с минимална човешка намеса.

Според екипа настоящите проучвания показват, че в 4,5% от територията на южния полюс на Луната сезонните температурни вариации са стабилни и целогодишно там е около -196° Целзий, като в някои дни се достига до -225 градуса. Именно тази температура е необходима, за да се прекрати всяка биологична активност. За съжаление, на Земята такова място няма. Примерно банката за съхранение в Свалбард, район в Норвегия, където се смяташе, че ще има вечни ледове, температурата е минус 18 градуса по Целзий. Предвид затоплянето обаче вероятно тя ще започне да се променя. В същото време предимствата на Луната са очевидни. Там необходимите условия са даденост и могат да се постигнат без човешка намеса. Освен това вече се натрупаха данни, че горе има достатъчно дълбоки пещери, които ще предложат сигурно хранилище за пробите. 

"То би защитило биоразнообразието и би действало като застраховка срещу природни бедствия, изменение на климата, пренаселеност, изчерпване на ресурсите, войни, социално-икономически заплахи и други причини на Земята", смятат учените.

Според тях това би развило нашето фундаментално разбиране за това какво ще е поведението на клетките в Космоса, а животински, растителни и микробни проби могат да са от съществено значение за човешкото изследване на Слънчевата система или Галактиката. Обяснението е, че биохранилището ще може да съхранява биоматериали за храна, филтриране, микробно разграждане и инженеринг на екосистеми.

От друга страна, човешкото присъствие на Луната през следващите десетилетия така или иначе ще се увеличава и създаването и поддържането на резервно копие на живота от Земята ще е от критична важност. Според научния екип около Мери Хагедорн най-удачно би било това хранилище да е обект на международно споразумение, което ще осигури дългосрочно решение за защита на живота. Затова мултидисциплинарният екип предлага да се започне с най-застрашените диви животни.

Вече се правят опити с 15 вида диви бозайници и специфични техни клетки са препрограмирани в плурипотентни стволови клетки, които имат характеристиките на ембрионални. Те освен че могат да се превърнат във всяка клетка, но с допълнителни клетъчни компоненти биха могли да "възкресят" даден организъм - на принципа на клонирането.

Самите проби ще бъдат съхранени и опаковани на базата на натрупания опит до момента, тъй като на Международната космическа станция бяха изпратени криоконсервирани сърдечни стволови клетки. С други думи, вече са направени първите стъпки и са известни механизмите как да се опаковат клетки, за да се запазят в условия на микрогравитация и вакуум. Но предстои още дълъг път, защото след това въпросните проби ще бъдат върнати на Земята и екипът на Мери Хагедорн ще проследи какъв е ефектът от престоя в Космоса и радиацията.

Нещо повече, в този експериментален период ще се тестват различни видове криоопаковки, защото по пътя до Луната и обратно ще има дни, в които съхранените клетки ще са изложени на по-силна радиация. Веднъж транспортирани до някоя от пещерите на южния полюс, опасността намалява, защото лунният реголит осигурява достатъчно добра защита.

Мери Хагедорн си дава сметка, че това е програма за десетилетия, защото едно лунно биохранилище ще изисква сътрудничество от широк спектър от нации, агенции и международни институции. Но наблюдавайки колко индустрии вече са се устремили да изграждат свои обекти на Луната, екипът смята, че в тази надпревара основен приоритет трябва да е съхранението на живота. 

Дали тази идея ще "събуди" човечеството, което замаяно от перманентните военни конфликти, сякаш пропуска, че климатът се променя с трудни за осъзнаване темпове? Възможно ли e днес да се преодолеят разделенията и да се постигне някаква точка на обединение около подобно вълнуващо начинание?

"Някои хора ще бъдат много вдъхновени и щастливи от тази идея, докато други ще запазят обичайните си навици - "бизнес както обикновено" - отговори пред "24 часа" Мери Хагедорн. - Сега започваме да мислим как можем безопасно да транспортираме клетките до Луната. Ние проектираме кутията, която ще предпазва пробите от радиация и ще ги съхранява, докато пътуват в Космоса. Също така се подготвяме да направим радиационни тестове на клетките, за да определим дали те могат да бъдат наранени по време на полета до Луната. Поставени на безопасно място в биохранилището (което все още не е построено или решено къде ще бъде), вярвам, че с достатъчно предварителни тестове вероятно те ще бъдат на добро място за години напред."

България е член на програмата на НАСА Artemis, която ще върне хората на Луната, и от тази гледна точка нашите учени спокойно могат да се присъединят към този уникален проект - запазване на резервно копие на живота на Земята на спътника ни като застраховка срещу луди политици, нехаещи за планетата и вида Homo sapiens.