Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Ценка Цанова от Института за еволюционна антропология „Макс Планк" в Лайпциг и Нобеловият лауреат Свантe Пеебо в пещерата "Бачо Киро".
СНИМКА: ЛИЧЕН АРХИВ
Ценка Цанова от Института за еволюционна антропология „Макс Планк" в Лайпциг и Нобеловият лауреат Свантe Пеебо в пещерата "Бачо Киро". СНИМКА: ЛИЧЕН АРХИВ

Преди 37 хил. до 48 хил. години прадедите ни, живели в района на Дряново и пещерата „Бачо Киро", не само че са „претопили" неандерталците, вграждайки ги в гените ни чрез общите поколения, но са предприели и един умопомрачителен с величието си подвиг - разселили са се по целия свят.

Това става ясно не само от разкопките в пещерата „Бачо Киро" край Дряново, а и от много изследвания, проведени от международен екип, ръководен от доц. Николай Сираков и Жан-Жак Юблeн, Ценка Цанова и Шенън Макферън от Института за еволюционна антропология „Макс Планк" в Лайпциг. 

Генетичните следи на обитателите на "Бачо Киро" са проследени от Азия до двете Америки. 
ИЛЮСТРАЦИЯ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
Генетичните следи на обитателите на "Бачо Киро" са проследени от Азия до двете Америки. ИЛЮСТРАЦИЯ: ВАСИЛ ПЕТКОВ

Благодарение на съвместната работа с екипа на Нобеловия лауреат Свантe Пеебо, който пръв декодира неандерталския геном, и водещия изследовател по темата Матея Хайдиняк, учените за поредна година направиха сензационни открития. Не само за живота на хората с неандерталците, а и за епичното им разселване по света.

„Отличното планиране на ресурсите, организацията на бита и вероятното им сътрудничество с други групи им е позволило по-късно да напуснат Балканите и да се разпространят към Източна Азия", разказа пред „Космос" съръководителят на разкопките в пещерата „Бачо Киро" край Дряново и сътрудник в Института по еволюционна антропология към „Макс Планк" д-р Ценка Цанова. Самата тя признава, че най-изненадващият резултат от генетичните изследвания, проведени с екипа на Сванте Пеебо и д-р Матея Хайдиняк, е, че тези „древни модерни хора от пещерата „Бачо Киро" са допринесли за обогатяването на генетичния състав на местни популации в Източна Азия и Америка".

„Популацията се е отличавала с мобилност и предприемчивост

– допълва доц. Николай Сираков от Националния археологически институт в София. – Забелязва се охотно придвижване далеч на изток, с кратки (вероятно рядко по-дългосрочни) разселвания през Средна, Източна и Североизточна Азия, до значимото й участие в колонизацията на Новия свят."

В продължение на хиляди години те пътуват, изоставяйки безлюдни родните си места в района на Дряново.

Какъв е бил животът на тези дръзки хора, какви подвизи са извършвали, за да организират своята примитивна индустрия - отговорите са в новия брой на списание "Космос".