Най-близката му сътрудничка д-р Матея Хайдиняк разкрива пред сп. "Космос" как ги е очаровал светът на предците ни в пещерата край Дряново

Да търсиш игла в стотици купи сено и да я откриеш – най-общо така може да се опише къртовският труд и упоритост на тазгодишния Нобелов лауреат по медицина Сванте Пеебо. Като младеж записва египтология, но скоро разбира, че професията не е чак толкова романтична, колкото си е представял, и се пренасочва към медицината.

През 1985 г. той вече е изследовател, но отново се връща по свой начин към Древен Египет. В своите интервюта той разказва как оставал до късно през нощта в лабораторията, за да се опита да извлече, клонира и секвенира ДНК от египетска мумия. Работата го отвежда към вече покойния Алън Уилсън в Университета в Бъркли и двамата заедно започват да проучват последователностите от изчезнали видове. Изследванията на младежа привличат вниманието и в крайна сметка той е поканен да се върне в Европа, където днес е директор на Департамента по еволюционна генетика в Института за еволюционна антропология „Макс Планк“ в Лайпциг.

Там той продължава да отключва тайните,

скрити старателно в колагена

на останките на неандерталци, Homo sapiens и изчезнали видове пчели, птици, пещерни мечки, мамути и др.

Докато младият Пеебо се опитва да извлече древна ДНК, той изведнъж разбира, че тя е „замърсена“ и са необходими контроли – филтри, за да се прецени коя е автентична и коя не е. Днес смело може да се каже, че той и колегите му може би са сред малцината в света, които имат цялостно ноу-хау как да отсяват древната ДНК. Нещо повече, те създават нови техники, с които да бъде сравнен геномът на съвременните хора и този на предшествениците ни като неандерталците и денисовците. На практика натрупаните знания предоставиха неподозирани досега открития за еволюционната ни история. Благодарение на всичко това днес вече е известно кога Homo sapiens и неандерталците са се разделили, че много дълго време те са живели заедно и са имали общи деца и поколения. Всъщност именно този микс от различна ДНК в нас предопределя защо имунната система реагира по един или друг начин и защо хората извън Африка имат до 1-2% неандерталска ДНК,

защо сме толкова специални

и уникални в сравнение с предшествениците си.

Какъв е проф. Паабо, как се работи с него, какво го вълнуват? С тези въпроси „Космос“ се обърна към д-р Матея Хайдиняк, един от най-близките му сътрудници в екипа. С нея ни свърза д-р Ценка Цанова, научен сътрудник в Института за праистория и ранна история и археология на Средновековието и палеоантропологията към Университета в Тюбинген. Тя и д-р Хайдиняк работят години наред по българо-германския проект за проучване на пещерата „Бачо Киро“ в Дряново, където са открити първите хора, стъпили в Европа преди 46 хил. години.

Самата Матея Хайдиняк е хърватски молекулярен биолог. Тя получава своята докторска степен в Института за еволюционна антропология Макс Планк в Лайпциг, под ръководството на д-р Матиас Майер и проф. Сванте Паабо, проучвайки данни за целия геном и историята на популациите на някои от последните неандерталци и най-ранните съвременни хора в Евразия. След докторантурата си тя продължава изследванията си върху човешката еволюционна геномика, използвайки

древна ДНК,

като фокусът й е върху древните групи ловци-събирачи в Африка и Западна Евразия.

Д-р Хайдиняк е част от екипа на Сванте Пеебо от края на 2013 г., когато започва докторантурата си.

На въпрос как се работи с всеотдаен учен като него, тя споделя, че той е най-добрият ментор, за който може да се мечтае.

Как се работи с изключителния учен, пионер в тази вълнуваща наука, четете в новия брой на сп. "Космос".