Последната класиране на ТНЕ на университетите в света, доведе до присмеха, че нито един Български университет не е класиран в челните 1000 на тази авторитетна класация!

Моето лично мнение е, че тези класации по-скоро демонстрират престижа на университетите, отколкото качеството на образованието.. Напоследък водещите фирми провеждат изтощителни конкурси и в крайната класация попадат специалисти от скромни учебни заведения, не само от върховете на класациите.

Голяма роля за класирането изиграват финансовите възможности на учебното заведение. Така например в САЩ се ценят университетите от Айви Лигата /Бръшлянената/. Но те са най-старите, кадрите им са заели топ позиции в Обществото и наследниците правят огромни дарения към топ университетите.

Например, Даренията на Харвард надхвърлиха 50 милиарда долара, има специална администрация към университета, която се занимава с финансите, добавяща 1-2 милиарда долара годишно към парите на учебното заведение! Ню Йоркския унив. е с годишен бюджет 17 милиарда долара!

Това позволява да се подържат научни центрове, лаборатории, инфо клъстъри, спортни тимове, могъщи адмишън офиси, рекламиращи възможностите на университетите.

В управителните съвети на топ университетите влизат могъщи финансисти, политици, хора на изкуството и т.н., допринасящи за влиянието и финансите на учебното заведение. От своя страна, те пък лобират за приема на определени кандидат студенти. Вече почти половината от студентите на топ университетите става чрез ходатайството на личности и фондации, направили съответните дарения.

Самото обучение е непосилно скъпо, около 130-150 хил. долара годишно. Приемането изисква прескъпа подготовка още от началното училище!

Повечено от известните герои у нас, са завършили няколко месечни курсове в топ университети, изпратени от Фондации. В това отношение, най-щедра в България беше Фондация Отворено Общество.

Не трябва да бъдем крайно критични към Висшето образование у нас. Доброто образование е скъпо, изисква много средства и кадри. В Страната ни почти няма реални университети. Повечето са отделни факултети, акредитирани като университети, удобно пристанище за номенклатурни кадри на партии и служби. Гледа се кой какво може да спечели! Слабия успех е забранен! Въпреки, че имаме способни младежи...Все още има и прекрасни професори...

Изграждането на добрите специалисти не е само въпрос на обучението в добър университет, а продължава и след завършването на учебното заведение!

Yase

От фейсбук