Един писател от нейното време - Виктор Раймонд написва: "Люба Велич ли? Това е най-експлозивната певица на нашето време, повече от Мария Калас и Мария Йерица... Тя е несравнима с никого."

И наистина. Стига се дотам, че когато интендантът на Метрополитън опера Джонсън чува Калас в Сан Франциско и праща телеграма до директора на операта Рудолф Бинг, че иска да я наеме, получава обратно отговора: "Само ако е по-добра от Люба Велич!" Джонсън му връща обратно следния телеграфичен текст: "Люба Велич е по-добра от Калас", пише impressio.dir.bg.

През 1972-ра в Кратък оксфордски речник пък излиза следното: "Люба Велич - това е певица с изключителен темперамент и индивидуалист, която няма да бъде забравена лесно."

И не е забравена. И до днес в цял свят нейният глас звучи от старите записи, съхранили гласа на българката Люба Ангелова Величкова, с артистичен псевдоним Люба Велич. Оперната певица и актриса е работила дълго време в Австрия и в Съединените щати.

За музикалния свят тя остава "Саломе на Саломеите" - най-добрата Саломе на оперната сцена. Колос на виенската Щаатсопер и Метрополитън опера - Ню Йорк. Тя е българката, която буквално взривява от аплодисменти Ковънт Гардън - Лондон. А най-хубавото е, че въпреки световната си слава, Люба Велич никога не забравя корените си и навсякъде подчертава, че е българка. Дори когато получава австрийско гражданство, тя продължава да се представя като българка.

На 80-годишнината от рождението на Рихард Щраус (1864-1949), оперната дирекция на виенската Щаатсопер кани певицата за участие в главната роля в операта "Саломе" на бележития композитор. Самият Щраус присъства на репетициите и екзалтиран от изпълнението й, казва публично: "Не знаех, че моята музика е толкова хубава! Вие ми открихте това чрез вашия глас. Ако Орфей е бил гениален певец магьосник, вие сте негова дъщеря."

А тя, българката Люба Величкова е родена на 10-и юли 1913-а година в село Славяново, Поповско, в едно обикновено семейство, което си изкарва хляба със земеделие.

Завършва гимназия в Шумен и като всяко селско момиче умее да жъне, да копае, да дои крави, но иска да направи нещо повече с живота си, да надрастне средата, в която е родена, и заминава за София. В столицата работи като възпитателка в детска градина. Пее на децата, забавлява ги. През 1933-та се записва в хора на Софийската опера и започва да взима уроци по пеене при вокалния педагог Георги Златев-Черкин, австрийски възпитаник.

Той пръв забелязва таланта й и я включва в група с млади българи, които да кандидатстват за редовни студенти във Виенската консерватория. Професор Лирхамер чува Люба и остава в захлас от сопраното й. Става неин скромен меценат - дава й пари за храна, за да "има сили да пее". Въпреки това Люба често заспива гладна и понякога се чувства напълно изтощена от недохранване.

За да пести за храна, ходела пеш до консерваторията цели осем километра от квартирата й дотам. Често се срамувала от закъсаните си обувки и овехтелите дрешки.

Завършва в рамките на две години 5-годишното обучение в консерваторията.

През 1937-а година я приемат в операта на Грац. Още с първите си изяви се прочува и започват да я канят да пее в Мюнхен и Берлин. В онзи период се омъжва за един известен актьор - Фред Шроер, прочут като най-добрия Хамлет в Бургтеатър. За жалост не след дълго се оказва, че мъжът й има връзка с... мъж. Люба се връща една вечер по-рано от предвиденото и заварва любовниците в спалнята. Бракът приключва. Разводът се решава светкавично, без публични скандали. А светът навън ставал все по-хаотичен - започва Втората световна война.

По онова време вече има мечтаната работа - първи сопран на виенската Щаатсопер, но на света не му е до опера. Тя, обаче, търси утеха в изкуството и триумфира с всяка своя следваща роля - от Аида до Саломе и Тоска. По улиците на Виена греят афиши с лика й. Тя е на върха на славата си, но в душата й е тревожно. За да се пребори със стреса дисциплинира духа си и започва да се държи по-дръзко на сцената. Боядисва си косата червена за ролята в "Аида". Публиката на Ковънт Гардън е взискателна и не възприема еднозначно новата й визия - намира я за неподходяща за тази роля. Велич, обаче, си има свое виждане и продължава да смайва всички с артистичната си еманципираност. Прави толкова силна роля в "Бохеми" на Пучини като Мюзета, че критиците бързо забравят за червената коса и написват: "Операта на Пучини трябва да се нарича "Мюзета"! На Люба е позволено всичко."

До края на 40-те години Люба Велич прави бърза и шеметна кариера. Талантът й я издига до редовен член на три от най-големите опери в света - виенската Щаатсопер, Ковънт Гардън и Метрополитън.

В продължение на пет години тя е сензацията на Щатите с ролите си в спектаклите "Прилепът", "Тоска", "Аида", "Бохеми" и др. В Саломе пее и танцува със седем воала, които буквално подлудяват мъжката част от публиката. Прозрачните й одежди подчертават красивото й тяло. Отдолу била с трико в телесен цвят, но въпреки това изглеждало, като да е гола. Един ден директорът на операта се престрашил да я помоли, "да не съблазнява така дръзко Ирод" на сцената. Нашенката, обаче, без замисляне му отговорила: "Това е моя хореография, мой танц и след като публиката ме е приела такава, ще направя всичко за нея". А публиката наистина полудявала на танца й, феновете й я боготворяли.

По същото време се развива и световната кариера на Мария Калас. И тя мечтае за сцената на Метрополитън опера, но нашата Люба, както вече стана ясно, заема мястото й. И тогава възниква един безпрецедентен съдебен процес между двете - "Коя е по-велика?" В основата на доказателствата, с които Калас дава на съд Велич, са онези телеграми, които си разменят интендантът на операта Джонсън и директорът Бинг. Съдът в Ню Йорк решава в полза на българката - тя е по-добра от Калас.

Калас заминава за Европа, защото разбира, че Метрополитън е "на Велич"!

В средата на 50-те години на миналия век Люба Велич се връща във Виена, за да продължи работата си в Щаатсопер. Сключва брак с... пътен полицай. Публиката е буквално изумена от избора й, но бракът се задържа с взаимни компромиси около десетина години и завършва като първия й брак - с фиаско. Този път заварва съпруга си с домашната прислужница, сръбкиня. Люба осъзнава, че съдбата й на пътуващ артист винаги ще бъде пречка за хармонично домашно щастие. Вторият й развод е много скандален, защото тя вече е голяма, световна звезда, всички се интересуват от живота й.

От нервното напрежение покрай пътуванията, ролите и неудачния си личен живот, Велич започнала да пълнее. Една вечер взела решението да се подложи на сериозна диета. Провокацията дошла от едно предложение да се снима във филм на режисьора Франц Вирт, като българката Катерина Петкова в "Героите" на Бърнард Шоу.

След тази роля нашата Люба се прочува и като филмова актриса и от онзи момент нататък се снима в още 75 филма.

На 59 била поканена да се завърне на сцената на Метрополитън опера, за постановката на операта "Дъщерята на полка" от Доницети. Поканата дошла лично от директора Бинг, с когото Велич имала сложни отношения. Той я намирал за непокорна и ексцентрична личност, но бил респектиран от таланта й. Не виждал по-добра от нея да си партнира със звезди като Павароти и Съдърланд.

Велич получава роля, в която не пее, но още с появата й на сцената като херцогинята, цялата публика станала на крака да я аплодира. След представлението Павароти й целунал ръка с думите: "Вие сте най-щастливата певица на века!"

Тази мега звезда на оперната сцена, обаче, до края на живота си останала скромна, човечна и патриот. Казва на дебютиращата Гена Димитрова: "Гено, твоят глас е уникален. Само с Турандот, Абигейл от "Набуко" и лейди Макбет от "Макбет" можеш да покориш света." Така и става. Две големи българки се подкрепят и действително всяка поотделно покорява света, гордо носейки званието българка.

На 1-ви септември 1996-а година виенската Щаатсопер спуска черни знамена на фасадата си. Починала е Люба Велич. Цяла Австрия научава тъжната вест, а траурното шествие се превръща в масова проява. В ретро кафене във Виена почитателите й са направили клуб на нейно име. И след смъртта на българката те продължават да се събират там и да слушат нейни записи. Този клуб в центъра на Виена работи и до днес с името й.

А знаете ли, че има хора, които си спомнят, че в началото на кариерата си е пяла като хористка в катедралата "Св. Александър Невски"? И още любопитни факти от живота й: Поканили я да стане артистка в Народния театър, но тогавашният директор на операта Драган Кърджиев "не я дал" - казал, че тя трябва да учи за певица.

Дебютът й се състоява на 20-и септември 1937-а година в ролята на Неда от "Палячи" на Леонкавало. После се зареждат "Бохеми" на Пучини - като Мими и Мюзета, Дездемона в "Отело" на Верди, Манон в "Манон Леско", Ана Райх във "Веселите уиндзорки", Розалинда от "Прилепът", и още десетки роли в опери на Вагнер, Рихард Щраус, Вебер и много други.

Люба Велич се отказва от сценичните си изяви през 1958-а година. Продължава, обаче, да се снима в киното и телевизията. До края на дните си тя остава артист, отдаден на изкуството.

Гласът й е записан от най-големите звукозаписни компании: Кълъмбия Рекърдс, Дека Рекърдс, Philips Records, и до днес тези записи са в архивите на най-големите оперни театри и радиостанции по света.