Един ден, било е през 1760 г., на Мадам дьо Помпадур гостува възрастната графиня Георг от Виена. Когато вижда Сен-Жермен, тя възкликва: "Извинете, господин графе, преди 50 години, през 1710 година, се запознах с един господин, на когото приличате поразително. Казваше се също като Вас, Сен-Жермен. Това сигурно е бил Вашият баща, нали?“ "Не, графиньо, моят баща почина отдавна – отговаря той. - Това бях аз!" "Невъзможно! - възкликнала старата дама. - Той беше на около 40, като вас и удивително приличаше на вас. Но това беше преди половин век!" "Да, това бях аз, уважаема графиньо – продължава графът. - Бях във Виена за първи път през 1697 година. А през 1710 се срещнахме на един бал с вас. Бях написал няколко нови баркароли и вие бяхте така любезна да ги изпеете на прима виста!.. Да, вече съм стар, госпожо!"

“Но това означава, че сте на много повече от 100 години!”

"Не е изключено, мила госпожо", усмихнал се той. Това можем да прочетем в спомените на Изабел Купър Окли от Лондон.