Друг съвременник - Жан Овертон Фюле, пише през 1760 година в брюкселски вестник, че графът е знаел, разбира се, в различни степени, цели 14 езика: френски, немски, английски, латински, италиански, испански, холандски, руски, португалски, латински и дори арабски, китайски, старогръцки и санскритски.

По това време рисувал интензивно и бил така ценен и търсен, че едва успявал да изпълни всички поръчки за портрети от аристокрацията и богатата буржоазия.

Когато се появил във френския кралски двор,

направил силно впечатление

с перфектния си френски, с изисканите си маниери и облекло и голямото си богатство. Както пише в спомените си Мадам дьо Адемар: "Изумяваше всички с невероятните си познания в областта на медицината, биологията, химията, точните науки, владеенето на гръцки и латински. Хората се питаха и се чудеха откъде се е появил така от нищото този невероятен мъж, къде е роден, какъв е произходът му? Но той не даваше никакви отговори на тези въпроси. Не знаехме дори малкото му име и точната му възраст. Изглеждаше години наред на около четиридесет и дълго след това не остаря! Хората стигнаха до заключението, че е безсмъртен, че е пил някакъв

еликсир на младостта

и безсмъртието, който го предпазваше от болестите и старостта. Защото и години наред никога не боледуваше, дори от настинка или хрема."

Дори великият философ Волтер, известен със своята недоверчивост, остава смутен след запознанството си със Сен-Жермен: "Този човек знае всичко и никога няма да умре!".