Той създава тайните общества, водеща фигура е при розенкройцерите, франкмасоните и рицарите-тамплиери

Сен Жермен бил Велик Посветен и затова философско-мистичната страна на неговия живот е още по-тайнствена и сложна за изследване и разбиране.

Той е автор на класическото окултно произведение "Светата Тринософия”, в което използва смесица от съвременните езици с йероглифи от древността, а също и редица стихотворения с дълбоко философско съдържание.

Той е създател на тайните общества, водеща фигура при розенкройцерите, франкмасоните и рицарите-тамплиери от онова време.

Както съобщава И. Купър-Оукли, внимателното изучаване на масонските архиви "показва, че Сен Жермен е един от избраните представители на френските масони, които присъстват на Великия Конгрес в Париж през 1785 г.".

Неговото невидимо влияние се чувства в многото възникнали повсеместно духовни общества и той полага усилия да обедини тези независими общества в единно цяло.

Трябва да се отбележи, че в основата на тези духовни общества тайно или явно лежат едни и същи фундаментални принципи, които прокарват в живота истинските посланици на Великото Бяло Братство – за еволюцията на духовната природа на човека, реинкарнацията, причинно-следствената връзка, чистотата на живота, Божествената сила.

В писмата си Е.И. Рьорих нарича граф Сен Жермен член на Хималайската Община, Твърдина на Знанието и Светлината. А Е.П. Блаватска в "Теософски речник” отбелязва, че "граф Сен Жермен безусловно е най-великият Източен Адепт, който някога се е появявал в Европа”.

Сен Жермен "пътува" през вековете, като осъществява в действителност най-големия човешки блян - мечтата за вечен живот. Самадхи е медитационно състояние, което запазва в продължение на стотици години живота на посветените в пещерите на Тибет. Там графът прекарва дълги години и събира енергия. Твърди се, че владеел телепатия, телекинеза и телепортация.

Можел физически да се пренася в различни градове и страни по света.

През тридесетте години на миналия век, вече във възнесено състояние, Сен Жермен осъществява контакт с Гай и Една Балард. През 1958 г. той започва да сътрудничи с Марк Профет чрез организацията "Саммит Лайтхауз”, с цел да се публикува учението на Възнесените Владици по въпросите на практическата духовност. Сен Жермен дава много молитви и медитации чрез Марк и Елизабет Профет, като помощ за решаване на проблемите, сред които е широко известна повелята на Виолетовия пламък. И сега той продължава да дава Послания заедно с другите Владици чрез Посланика на Великото Бяло Братство Т.Н. Микушина.

Младоликият граф Сен Жермен, когото считат за безсмъртен, медитира в Хималаите и вероятно скоро ще се появи – пише в "Не пипай тази книга" Ян ван Хелсинг.

Има такива, които вярват, че и до днес, графът е жив. В крайна сметка гробът му е празен.

Наистина ли не умира Сен Жермен?

Ян ван Хелсинг споменава, че в двора на Карл фон Хесен-Касел графът за първи път видимо започва да остарява. Историците твърдят, че Сен Жермен все пак внезапно е починал през 1784 г. в немската провинция Шлезвиг-Холщайн.

Официално е съобщено, че благородникът умира в двореца на принц Карл фон Хесен-Касел през 1784 г., където с приятели провеждали тайни египетски ритуали и алхимични опити.

Издъхва в ръцете на две камериерки, а смъртта му е отразена в църковния регистър на град Екернфьорде в северна Германия. Когато обаче след няколко дни отварят ковчега, той се оказва празен. Никой не повярвал в смъртта му, защото след това го виждат на най-неочаквани места.

Още на следващата година граф Сен Жермен се явява на международна среща на окултисти, придружен от италианския авантюрист и алхимик граф Калиостро.

В масонските архиви са съхранени доказателства за присъствието на Сен Жермен на конгресите на масоните в Париж и Вилхелмсбад през 1785 година. В същото време графът е забелязан в интересна компания с един от първите привърженици на науката физиогномика Жан Лаватер, философът - мистик Сен-Мартен, създателят на месмеризма (наречен още животински магнетизъм) Фридрих Антон Месмер и мистикът и масон граф Калиостро.

През 1788 г. граф дьо Шалон се среща със Сен Жермен на площад Сан Марко във Венеция, където двамата разговарят. Той съобщава за това на мадам Д’Адемар, която също няколко пъти се е виждала с него след официалната му смърт. Мадам дьо Жанлис пък се кълне, че през 1821 г. го е видяла във Виена.

Запазени са сведения, че е видян в Париж през 1789, 1821 и дори през 1870 година.

През 1836 г. или 52 години след официалната си смърт, граф Сен Жермен се появява на погребението на своя сподвижник Карл фон Хесен-Касел.

На траурната церемония той е разпознат от доста хора. Така графът шества през вековете, за да се появи в края на ХIХ век. Тогава го е срещнала и наследничката на Елена Блаватска – езотеричката Ани Безант, както твърди самата тя. Видната окултистка разказва, че го е видяла през 1896 г.

Различни източници разказват, че когато се е появил за последно, той трябва да е бил на около 300 години.

В далечната 1788 г. графът споделя пред търговеца на книги Франц Грефер следното: "Към края на века ще изчезна от Европа и ще се пренеса в района на Хималаите. Трябва да си почина, малко да отдъхна.

Но след няколко десетилетия вие отново ще чуете за мен – точно след осемдесет и пет години хората отново ще се сетят за мен. Живейте добре, приятели мои. Аз ви обичам".

Каквато и да е истината за легендарния граф, едва ли толкова много хора могат да си въобразяват и да твърдят в спомените си, че някой дълги години не остарява и се съхранява млад.