Кой всъщност е мистериозният граф Сен Жермен?
Изумявал събеседниците си с твърдението, че е учил в пирамидите, с алхимичните познания и с тайната на вечната младост
В различни европейски държави той наистина използва различни имена: генерал Салтиков, принц Ракоци, граф Цароги, маркиз дьо Монферат, граф дьо Белами, маркиз дьо Бетмар, Граф Уелдоне ... Той обаче остава в историята главно като граф Сен Жермен... Повечето негови биографи и изследователи са единодушни, че принадлежи към рода на трансилванските князе Ракоци от Австро-Унгария.
Според нови изследвания се смята, че
Сен Жермен е по-малкият син
на унгарския принц Франц Леополд Ракоци и на принцеса Шарлота Амалия Хесе-Ванфрид, които са сключили брак през 1694 г. и са имали две момчета, взети за заложници в австрийски плен. По-големият по-късно става принц на Трансилвания, а вторият започва да скита из Европа като мистик, алхимик, шпионин, дипломат, художник, музикант. Самият той създава легендата около себе си - че е открил формулата за добиване на злато и за безсмъртния живот. Някои пък били убедени, че е син на португалски евреин на име Аймар или на елзаски евреин на име Уолф. Според широко разпространен слух той е син на вдовицата на Карл II, крал на Испания.
Духът владее материята
"В не пипай тази книга" авторът Ян ван Хелсинг отделя две глави за мистериозната личност на граф Сен Жермен, за връзката и "общуването" си с него. Там той твърди, че загадъчният граф има поне 80 псевдонима и вероятно Сен Жермен (свещеният германец) съвсем не е истинското му име.
Ян ван Хелсинг пише още, че
графът го "съпровожда" още от детството му
Свързвал се с него чрез контактьор, пишещ под диктовката на висши същества. Получавал е много съвети от него, тъй като ги свързвало дълго приятелство, продължило в много животи.
Графът често повтарял, че неговата тайна се казва: "Духът владее материята". И пояснявал, че когато Исус е казвал: "Всекиму ще се случи според вярата му", той е имал предвид същото.
Сен Жермен внушавал на младия Ян ван Хелсинг: "Не се грижи за нещата от бъдещето, а за настоящия си живот и за това, което срещаш сега. Към него трябва да насочиш вниманието си. Бог не иска последователи, а пионери… Да продължаваш винаги, да не се спираш, да вземеш нещата в ръце – точно това ще те отведе до твоя вътрешен Бог, до божественото в теб. Бог се гордее с тези, които не седят със скръстени ръце, а вършат нещо. Върховният закон, който трябва да знаеш, е: творческата сила е в теб! Използвай я и вярвай в нея. Ако повярваш, всичко ще ти се даде."
За графа се знае, че е бил несметно богат, което обяснявал така: "Аз намерих принципи и опора в Космоса и Земята, познах силата на златото на дъното на реката, видях строежа му и овладях направата му".
Негови са и думите: "Човек трябва да е учил в пирамидите, както направих аз. Важните находки се откриват само на пътуващите."
Неостаряващият благородник яде само три храни
Наричали го "човекът, който искаше да победи смъртта". Пруският крал Фридрих Велики е сред най-близките приятели на Сен Жермен и в мемоарите си пише, че графът е човек, който не умира. През годините на приятелство с различни хора благородникът изумява всички, защото изглежда по един и същи начин – около 40 – 45-годишен, със свежа младежка кожа, леко мургав, с черна чуплива коса и магнетични тъмни очи.
В спомените си за Мария-Антоанета, графиня Д'Адемар споменава, че два пъти го е срещала – веднъж през 1743 г. и после през 1768 г. Останала удивена, че за целия този период
Сен Жермен изобщо не се е променил
Изглеждал по същия начин, на същата възраст, все така загадъчен и неземно богат. Може би затова е най-желаният събеседник за всички кралски особи в Русия и цяла Европа.
Любопитна случка описва графиня Д'Адемар в мемоарите си. На светска сбирка, на която и тя присъствала, Сен Жермен се среща с възрастната вече графиня Жержи. Тя била шокирана от вида му и възкликнала, че
изглежда по-млад, отколкото е бил преди 50 години,
когато се запознали. Сен Жермен не отговорил, а само се възхитил на отличната й памет. Тя с благодарност отбелязала, че това се дължи на вълшебния еликсир, който той някога й дал.
Камериерката на прочутата мадам Помпадур пише в спомените си, че господарката й била впечатлена от този случай. Тя била сред близкото обкръжение на графа и го попитала дали това, което казва графиня Жержи, е вярно. Аристократът, в типичния си загадъчен стил, само потвърдил, че преди доста години се е познавал с нея. Помпадур възкликнала: "Това означава, че вие сте на повече от сто години!"
Загадъчният германец споменава неведнъж, че знае тайната на вечната младост. Твърди, че притежава еликсира на младостта, като подчертава, че трябва да се спазва и диета. На каквито и кралски гощавки да присъства, неизменно поставя условие –
храната да се приготви, както той каже
За целта дава специални указания на домакините как да се сготвят любимите му ястия и хапва по малко само от тях. Консумира само три храни – варен булгур, бяло пилешко месо и овесена каша. Почти никой не го е виждал да пие алкохол. Сен Жермен любезно отказва поканите на приятелите си да опита и нещо различно от любимите му храни.
Събеседниците му забелязват също, че тайнственият благородник много внимава да не настине и това наистина го притеснявало. Мнозина гадаят дали слабият имунитет не е цената на вечната му младост.
Най-четени
-
Секретно Как Живков наказа певицата, която му отказа
“Все едно да се изплюя на себе си - така го чувствах”, споделяла обречената на забрава естрадна звезда В наши дни малко хора си спомнят за поп певицата Маргарита Димитрова
-
"Зеленият" хладилник на Айнщайн
Гениалният физик обединява сили с Лео Силард да спасят хората от фаталния "убиец" в домовете им, но приятелството им стартира обратното броене до създаването на първата атомна бомба На 47 години той
-
Галерия Ресто от 80 стотинки можеше да остави Гунди жив
На погребението ги изпраща невиждана манифестация - над половин милион българи. Паника в БКП, уволняват вътрешния министър Тормоз за семействата след трагедията
-
Филмът за Гунди е №1 в момента, а не свинщината в политиката
Още няколко думи по темата „Гунди". Филмът очевидно е огромно събитие и пълни салоните с такова количество зрители, каквото българското кино не е виждало в последните 30 години
-
Да ме извиняват, но във филма за Гунди го няма Георги Аспарухов, а един фукльо, жонглиращ с топката. Излязох на 30-ата минута
„Гунди-легенда за любовта". Със сигурност е най-професионално заснетият филм в българската история на киното. По всички закони на христоматията на това изкуство. Прекрасна операторска работа