Нещо повече: в края на XIX век английският журналист Албърт Вандъм пише в спомените си: "Под името Майор Фрейзър Сен- Жермен е още жив, живее сам, без семейство, твърде охолно пръска парите си, никой не знае какви са доходите му и откъде идва богатството му. Притежава енциклопедически знания за всички народи и епохи, владее дузина езици, в това чисто и древни. Предполага се, че е алхимик и че е открил формулата на безсмъртния живот. Великият Казанова също е твърдял, че Сен-Жермен притежава тайна алхимична лаборатория и знае необходимата му химическа формула, която, за съжаление,

остава в тайна след неговото изчезване от света.”

Нови изследвания допускат, че Сен- Жермен е по-малкият син на унгарския принц Франц Леополд Ракоци и на принцеса Шарлота Амалия Хесе-Ванфрид, които са сключили брак през 1694 година и са имали две момчета, взети за заложници в австрийски плен. По- големият по-късно става принц на Трансилвания, а вторият започва да скита из Европа като мистик, алхимик, шпионин, дипломат, художник, музикант.

Историците твърдят, че безсмъртният Сен-Жермен, все пак е починал през 1784 година в немската провинция Шлезвиг-Холщайн. Но също така са запазени сведения, че е бил в Париж през 1789 г., след това през 1821 г. и дори през 1870 г. Масон и алхимик, познавач на тайните и мистериите, той е описан и в "Забранените мемоари" от един друг прочут авантюрист - граф Калиостро, като инициатор на "свободното масонство", като "кавалер-рицар на светлините", "илюминат" и "тамплиер".