1939 г. ставаме икономически лидер с най-висок ръст в Югоизточна Европа
Разликите с Гърция и Португалия са драстични - 1,8 до 2,5 пъти в тяхна полза - и те не са се формирали в годините след 1989 г.
Къде се е намирала страната ни през 1919 г. и колко по-високо е трябвало да “скача”, за да се изравни със своите съседи
Камен Невенкин е независим изследовател, посветил над 20 години от живота си на военната история и на Втората световна война. Той е най-издаваният български автор по тази тема в чужбина и пише предимно на английски език.
През 2020 година с книгата си "Крепостта Будапеща. Обсадата на унгарската столица" Невенкин спечели голямата награда на сайта за книги за военна история – "Стоунбукс", в конкуренция с над 20 000 заглавия. Контактува с военни експерти от цял свят.
По доста любопитен начин се е развивала и икономиката на довоенна България. Тя стартира през 1919 г. буквално от дъното, при това е допълнително натоварена от голям брой бежанци от загубените територии,
жестоките последствия
от войната
(репарации към съседите, сираци, вдовици, инвалиди) и атмосфера на всеобщо униние. Постепенно България се издига от пепелта на поражението и буквално възкръсва като феникс. Голяма роля за това играе българската провинция - именно селскостопанската продукция е основно перо в нашия износ през 20-те и 30-те. Също така добро развитие получава и съпътстващата я лека промишленост. Освен това в някои предприятия се сглобяват дори екзотично звучащи днес изделия като радиоапарати, велосипеди и даже кораби и самолети.
Своята реална икономическа трансформация България започва някъде около 1935 г., когато делът на селскостопанската продукция като източник на приходи в националното стопанско портфолио постепенно бива изместван от по-високотехнологичния промишлен сектор.
активна
средна класа
и се форсират стопанските връзки с нацистка Германия, на която дължим около две трети от външнотърговския ни оборот. Започва цяло десетилетие на устойчив икономически ръст, който не спира дори през войната и е терминиран едва с навлизането на съветските войски у нас през септември 1944 г. И въпреки впечатляващия растеж България
не успява да
скъси изоставането
си спрямо централноевропейските страни и разликата с тях започва дори да се увеличава, защото те се развиват с още по-бурни темпове.
Основното мерило за стопанското развитие на дадена държава е т.нар. брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението. Няма абсолютно точни данни за този показател, които да обхващат всички държави за дадения период поради трудности с изравняването на паричните единици. използвани от тях тогава. Затова различни изследователи правят свои собствени анализи, които често си противоречат.
И все пак, ако изчетем внимателно всеки от тях, можем да направим някои що-годе разумни изводи за мястото на България в икономическата класация на довоенна Европа.
По всичко личи, че нашият БВП е бил горе долу като този на съседите ни, както и на Португалия. От друга страна, изоставането от подобни по размер държави на север и северозапад от нас като Финландия, Полша, Чехословакия, Унгария, Ирландия е било от два до четири пъти. Но в този случай би трябвало да се отчита и къде точно се е намирала България през 1919 г. и колко по-високо е трябвало да "скача, за да се изравни (и даже да надмине) своите съседи. Категорично е доказано, че към 1939 г.
България е имала най-висок годишен стопански ръст
в цяла Югоизточна Европа и е била на път да се превърне в регионален икономически лидер. В момента, за съжаление, разликите с невкусилите "благата" на социализма Гърция и Португалия по основен показател като БВП са драстични - 1,8 до 2,5 пъти в тяхна полза - и тя в никакъв случай не се е формирала в годините след 1989-а.
