Неизбежен ли беше и защо ни изпревариха тези, на които им се размина “братската любов”

Камен Невенкин е независим изследовател, посветил над 20 години от живота си на военната история и на Втората световна война. Той е най-издаваният български автор по тази тема в чужбина и пише предимно на английски език.

През 2020 година с книгата си "Крепостта Будапеща. Обсадата на унгарската столица" Невенкин спечели голямата награда на сайта за книги за военна история – "Стоунбукс", в конкуренция с над 20 000 заглавия. Контактува с военни експерти от цял свят.

Всяка година с наближаването на някога сакралната дата 9 септември всеки уважаващ себе си роден интелектуалец (т.е. всеки, чийто коефициент на интелигентност е поне двуцифрено число) счита за свой дълг да каже нещо по темата. В зависимост от това колко е висок общественият му социален статус (демек колко е известен) той/тя го прави по телевизията, по радиото, в някоя "популярна електронна медия" или в личния си Фейсбук. Извън обичайния за случая патос (с ляв или десен наклон), по правило не се казва нищо запомнящо се, а казаното бързо се забравя.

Идва

следващата дата,

била тя за предстоящо политическо, икономическо или историческо събитие, и 9 септември бързо отива там, където му е мястото - в миналото. Интелектуалците веднага намират нова тема за себеизява, защото за тях май най-важното е да говорят и пишат, пък дали някой ги гледа, слуша и чете - това като че ли е без значение. Колкото повече себеизява - толкова по-голяма популярност ги чака някъде на хоризонта. Трябва само да протегнат ръка и да я сграбчат. Хубаво е да си известен, нали? Пък и в днешния комерсиално сбъркан свят не е важно какво се казва, а кой го казва. Но стига толкова съм си играл на "дървен" философ, време е да мина направо към темата.

Като цяло темата за Втората световна война се радва на някаква популярност сред българското общество, но за преобладаващата част от нашите сънародници тя не е нещо, с което си лягат вечер и се събуждат сутрин. Малко по-различен е случаят с нейната българска кулминация, епохоразделителния 9 септември. Там почти всеки има да каже нещо по въпроса и мненията са както диаметрално противоположни, така и такива, които

запълват целия спектър между

двете крайности

Представата на повечето от нас за българската роля във войната е формирана в резултат на различни по размер "късове" информация, промъкнали се в мозъка ни през разни периоди от нашето личностно развитие и от буквално всеки източник, до който ние някога сме били в досег: семейството, спомените на някой близък, мнението на баба и дядо, а после на майка и баща, уроците в училище, книгите, вестниците, телевизията, сайтовете, форумите, политиците, общуването с някой "експерт" и дори споровете с близки и познати. Цялата тази смесица от понякога доста объркана и дори взаимно изключваща се информация накрая се "прецежда" през филтъра на собствените ви политически пристрастия, за да се получи вашата представа за това какво точно е бил 9-и и до какво е довел той.

Какво в общи линии знае средностатистическият български гражданин за ролята на България във войната и за това как събитието "Девети" се е отразило на по-нататъшната ни съдба като държава и общество? Еми, знае горе-долу това:

- Царство България е било рай на земята, който ние сме изгубили безвъзвратно. От друга страна, то е било фашистка държава с неколцина богаташи и много бедни, които са ходели в дрипи и боси. Земята е раждала много, имало е храна в изобилие, но пък повечето не са си дояждали.

Левът е бил конвертируем,

ама масово хората са били прости, щото били неграмотни.

- Цар Борис бил обичан от всички, ама бил фашист.

- Българите са могли да пътуват и да се образоват навсякъде, търгували сме с целия свят, ама Германия ни била заробила икономически и буквално ни изсмуквала.

- Имало е свобода на словото, ама понеже било диктатура, имало е цензура и нямало демокрация, а партиите били забранени. От друга страна, това било добре, защото последните 30 и кусур години вече доказаха, че демокрацията е много лошо нещо и "народът" не я иска.

- В България не е имало фашизъм, но българските фашисти приели антиеврейски закони.

- Съветският съюз много ни обичал и даже ни помогнал да си върнем Добруджа, и освен това ни предложил договор за защита, но

нашите фашисти вече се били обвързали с Хитлер

и отхвърлили предложението. Сталин иначе бил кръвопиец, непрекъснато устройвал бунтове и атентати, пък и искал да инкорпорира България в болшевишкия си Мордор като поредната съветска република.

- България не е искала да влиза в Тристранния пакт, но Хитлер дошъл с Вермахта си на Дунава и заявил: "Или влизате, или ви прегазвам!". Нашите нямало къде да ходят и се съгласили.

- България се спотайвала в ъгъла, докато Хитлер нападал Гърция и Югославия, и нямала нищо общо с агресията, но иначе съвместно с немците окупирала невинни чужди земи и дерибействала там.

- България не била дерибействала там, защото тези, "новите" земи всъщност не били под неин административен контрол.

- Нашите управници само привидно поддържали неутралитет спрямо СССР след като Хитлер вероломно го нападнал, а иначе всячески подпомагали агресора.

- България не била длъжна да обяви война на Великобритания и САЩ, но

нашите управници били марионетки

на Хитлер,

а освен това били тъпи и затова го направили.

- Цар Борис непрекъснато отказвал да изпрати войски на Източния фронт и всеки път, когато Хитлер го притискал, той тропал с юмрук по масата и му крещял в лицето "Няма пък!".

- Българската армия била много силна, но фашистка. Освен това и полицията, и жандармерията били фашистки, да не говорим за флота и авиацията. Даже и пощите и железниците.

- Македония и Егейска Тракия били наши, но

българските

войски там

били окупационни

- България не прекъснала дипломатически отношения с Москва след като Хитлер нападнал СССР, защото българите много обичали руснаците и винаги щели да са им благодарни.

Руснаците също много обичали българите и затова им изпращали обучени агенти, които да организират съпротивително движение и така да свалят омразния цар, който всички обичали.

- Българският посланик в Москва тайно бил помолен да посредничи за сключване на мир с Германия, но понеже това трябвало да стане тайно, Хитлер никога не научил за това.

- Съветски подводници постоянно атакували

трафика в нашите териториални води,

защото България била на страната на Хитлер, но иначе била неутрална. Освен това руснаците няколко пъти ни бомбардирали, но всъщност не са ни бомбардирали, защото по рождение всички руснаци са добри и съответно няма как да бомбардират когото и да е.

- Вапцаров бил гениален поет и злощастна жертва на монархофашисткия режим, но иначе бил комунист, македонист-отцепник и терорист.

- Партизаните измили лицето на България пред света, борейки се срещу фашизма, но по съвместителство били шумкари, мандраджии, страхливци и убийци на невинни хора.

- България дала своя принос към Холокоста, защото изпратила в лагерите на смъртта евреите от Македония и Егейска Тракия, но всъщност не ги била изпратила, защото Македония и Егейска Тракия не били под нейна юрисдикция, освен това никой у нас не знаел, че имало Холокост.

- Българите спасили евреите, защото у нас антисемитизмът не бил пуснал корени на битово ниво и масово им съчувствали, но иначе българите били безразлични към съдбата на евреите и се чудели как да им напакостят.

- Цар Борис бил пръв приятел с Хитлер и негов съмишленик, но иначе преговарял активно с англо-американците за излизане на България от войната и даже подготвял българската армия да обърне оръжие срещу Райха, когато настъпи сублимният момент.

- Хитлер отровил цар Борис, защото отказвал да прати войски на Източния фронт, но най-вече защото

тропал с юмрук

по масата и му

крещял в лицето

“Няма пък!”,

но всъщност го бил отровил Сталин, защото много се страхувал от него.

- Чърчил мразел българите заради Дарданелите и Дойран, но също и заради 2-рия и 3-тия кръстоносен поход, а най-вече защото си бил такъв, силно обичал да мрази.

- Англо-американците ни бомбардирали, което си било

чиста проба военно престъпление,

защото Чърчил, който много ни мразел, искал да ни затрие. Освен всичко друго, те хвърляли играчки-бомби, защото искрено ни ненавиждали и се чудели какви още страдания да ни причинят. Чърчил, освен че дълбоко и всеобхватно мразел българите, още повече мразел царската династия и затова наредил да се бомбардира дворецът.

- Бомбардировките спрели. след като Георги Димитров прочел във вестник за страданията на българите, притеснил се и лично помолил Сталин да се намеси. Сталин така се разчувствал, че веднага позвънил на Рузвелт, оня се съгласил и всичко приключило по живо, по здраво.

- Сталин, освен че много ни обичал, много ни и мразел и затова уредил да ни бомбардират американски бомбардировачи от базата в Полтава в днешна Украйна. За капак на всичко, им дал и бомби, за да има какво да пускат върху главите ни.

- Когато най-после дошло време нашите да молят за мир, Стойчо Мошанов се разходил до Кайро, където подлите англичани му казали, че ако разпише, България на юг от Стара планина щяла да бъде дадена на гърците, а останалата част - да бъде окупирана от турците. Понеже бил истински патриот, той се фръцнал и отказал да подпише, а малко по-късно си заминал обратно, за да гледа как съветските войски ни освобождават.

- Понеже Сталин много ни обичал, ни обявил война и ни окупирал, за да не може англичаните да дадат половин царство на гърците като зестра.

- Българските комунисти така се израдвали на съветските танкове, че през нощта на 8 срещу 9 септември вдигнали народна революция, ама за нея никой не разбрал, защото се случила след залез слънце и така и си останала в историята като ПЪРВА НОЩНА РЕВОЛЮЦИЯ.

- С идването на 3-ти украински фронт у нас дошло не само време за промяна, но и за възмездие и затова нашите антифашисти, които за един уикенд от няколко хиляди станали няколко десетки хиляди, започнали справедливо да наказват фашистите. И с такова усърдие се втурнали да ги наказват, че първо ги трепели, пък после ги съдели, демек първо било де фактото, а чак след това де юрето. И понеже антифашистите, освен че били справедливи, били и прости, затова и били изработени простички критерии кой е фашист и кой не. А те били - колкото повече някой има, толкова по-голям фашист е.

- Понеже фашистите се оказали толкова много, че не могли да бъдат наказани всичките веднага, бил създаден Народен съд, дето да осъди останалите. Но впоследствие се оказало, че

този съд

не бил народен,

ама май и съд въобще не е бил, ами най бил една обикновена касапница, ама за хора.

- Той, Народният съд, освен че не бил народен, май не е бил и български, щото го наредил Сталин, ама май не бил Сталин, ами американците, ама май били англичаните.

- Междувременно българската армия отишла на война и това не била просто някаква война, ами Отечествена, и щото ако не била Отечествената война, България щяла да бъде до Стара планина, пък ако зависело от Митрофанова, то от татковината ни сега щяло да е останало само Софийското равно поле.

- И настъпила една нова епоха на вечно щастие под егидата на ОФ-то и БКП-то, цялата власт вече била у народа и той пожелал Симеончо да си ходи, понеже баща му бил фашист, и Царство България станало No more.

- И понеже вечното щастие не би могло да остане вечно без българо-съветска дружба, мнозина клисурци станали московци, а някои панагюрци - донски казаци. Ама в Македония нещо се объркало и българите там станали македонци.

- Междувременно най-мъдрият от мъдрите, вождът и учителят Г. Димитров, се оказало, че

обича много не само московците

и българите,

но и югославяните, и пожелал да встъпим в законен брак с тях и да си останем съешени за вечни времена, ама нещо не се получило, а освен това скоро след това взел, че пукнал. Пък и се оказало, че си падал нещо майцепродавец, така че - така му се падало. Заместил го В. Коларов, ама и той се оказал, че е майцепродавец и скоропостижно пукнал. Карма, какво да я правиш. А накрая дошъл Десети. Щото светът от край време така е устроен, че след Девети винаги идва Десети.

Беше малко объркващо, нали? По-долу ще изложа моето виждане по темата, което най-вероятно ще се различава от вашето, но това е напълно нормално, защото е прието да се счита, че всеки има право на мнение, а моето е базирано на внимателно изследване на голям брой документи, докато вашето най-вероятно не е.