Боксът не е бой, той е като шаха, искам хората да видят красотата на този
 спорт, казва олимпийската ни шампионка

Преди Токио не ми даваха да играя футбол, за да не се контузя, мислех, че след това ще се наиграя на воля, но не стана, появи се бебето, смее се Стойка

Спортът ни бил опасен? А удар с бутонки в крака не е, недоумява тя

Първите интервюта, които даде Борил Кръстев, след като съпругата му стана олимпийска шампионка по бокс в Япония, бяха за "168 часа" и за "24 часа". Сега, когато двамата си имат момиченце, оставаме верни на традицията и се срещаме с тях, за да разберем как едно звездно спортно семейство се справя с ново, още по-голямо предизвикателство.

- Здравейте, разкажете всичко за бебето, кога се роди, колко килограма е, кога се прибра от болницата?

Стойка Кръстева: Бебето се роди на 12 юли в 22 ч., 2,9 кг, 50 см, казва се Цветелина. На 16 юли се прибрахме вкъщи.

- Какво бе отношението на лекарския екип към олимпийската ни шампионка?

СК: Всъщност доста хора не знаеха, но по време на престоя разбраха. Отношението им бе чудесно, невероятен екип, който много добре се грижи за майките, за бебетата, с доста съвети ми помогнаха винаги когато ги питам, много отзивчиво ми отговарят.

- Понеже почти при всички се забелязва, имаше ли моменти на паника?

СК: Имаше, но днес проведохме консултация с педиатър, оказа се, че нещата са добре, малката наддава, учим се в движение, слушаме съветите на по-опитни от нас, а и самата Цветелина си показва и ни учи от какво има нужда.

- Започна ли вече да ви се налага?

СК: Видях този процес още в болницата. Когато ми я водеха, за да бъде нахранена, имах голям проблем да я събудя. Проявява си характера.

- И оттук нататък ще е все така.

СК: Да е жива и здрава.

- Как мина бременността? Имаше ли стресови моменти? Примерно когато бебето дълго време не рита, ходехте ли в болницата да проверите какво става?

СК: Премина доста добре на фона на това, което знаех от други, до последно си я усещах. Тя е преносена с 3 дни, не искаше да излиза, желанието ми бе да родя нормално, но нямаше как – наложи се секцио. Не съм имала притеснения, защото Цветелина си беше доста буйна още преди да се роди.

- Спортът ли ви научи на този позитивизъм и хладнокръвие?

Борил Кръстев: Още като се събрахме, стана ясно, че и двамата сме позитивни. Тя имаше един момент, в който бе изпаднала в спортна депресия и аз се опитах да й възвърна самочувствието, но като цяло сме положителни. Дори и да има някакви трудности, ги преодоляваме – случва се. Ако нещо не става в даден момент – ще стане по-нататък. Целта ни бе първо титла на олимпиадата, а след това детето. Гледаме в бъдещето, поставят се мечти и цели и се постигат.

СК: Спортът със сигурност допринася за позитивизма и хладнокръвието, защото невинаги нещата се подреждат така, както искаме, но истината е, че Борил е човекът, който прави така, че този позитивизъм да е толкова ярък.

- Той присъства ли на раждането?

СК: Не.

- Как можете да опишете момента, когато ви казаха, че бебето ви е здраво, когато ви я дадоха да я прегърнете?

СК: Не може да се сравни с нищо друго, най-яркият момент, особено когато проплака с един силен глас. Шегувах се с медицинския екип, че ми се подкосиха краката, но истината е, че нищо не усещах, бях на операционната маса. Казаха ми, че толкова позитивен човек не са имали от много време. Когато ми я подадоха да я гушна… такъв момент не може да се опише, да се изпита. Казах си, че след като е жива и здрава, с всичко мога да се справя.

БК: Аз я видях за първи път по месинджър, не разрешаваха свиждания заради COVID мерките. Прегърнах я на живо чак когато ги посрещнах от болницата. Красив, вълнуващ, прекрасен момент. Каквото и да кажа, все ще е малко. Най-хубавото, което може да се случи в един човешки живот, е появата на детето.

СК: Тя даде пълния завършек. Човек гради кариера, семейство, но едно дете запълва цялата картина.

БК: Осмисля всичко останало.

- Помня как след титлата правих интервю с Борил Кръстев и той много точно каза, че сега идва времето за дечица. Можете ли да опишете как при вас се сбъдват мечтите?

СК: С любов се сбъдват мечтите.

БК: Когато двама позитивни хора се обичат, борят се с ежедневието, влизат в проблема… Това е Божа работа, с вяра се сбъдват. Много неща не се получават, но може би не е точният момент.

СК: Преди Борил да ме върне в спорта, си говорехме за дете, но е трябвало да дойде след олимпиадата.

- Колко месеца след олимпиадата се появи? Как разбрахте?

СК: Два месеца. Аз вътрешно усещах че съм бременна, бях на състезание в Плевен.

БК: Моят роден град.

СК: Направих си тест, оказа се положителен. Вечерта казах на всички, че ще прескоча до София. Когато Борил се прибра вкъщи, му подбутнах теста заедно с други неща. Той го погледна и попита: Какво е това?" Аз вече го бях асимилирала и малко бях изненадана, че той не реагира.

БК: Мислех, че е антигенен или COVID тест. Беше интересна ситуация. Попитах какво е това, а тя каза: "Това, което чакаме".

- Много жени не ходят на бойни спортове, за да не бъдат ударени, така че да нямат деца. При вас имаше ли колебания? Имаше ли моменти на страх дали ще забременеете?

СК: Никога не съм имала притеснения. Боксът не е уличен бой, той е като игра на шах – всичко опира до това как ще предвидиш действията на противника, за да избегнеш удара, да контраатакуваш. Целта е или да не получаваш удари, или те да са минимални. Аз имам счупване на крак от футбол, не от бокс, така че никога не съм се притеснявала. Смятам, че с Борил сме добри хора и е редно да ни се случват добри неща, Господ си знае работата.

- Къде ходихте да се помолите за детенце?

СК: До манастира "Св. Мина". Знаехме, че там се сбъдват дори невъзможни желания. И когато човек с чисто сърце се помоли, когато трябва – в подходящия момент се случва.

- Повечето жени след раждане правят сериозни скандали вкъщи – обикновено от мухата правят слон. При вас как се развива този процес?

СК: За момента нещата вървят добре, не мисля, че изпадам в стресови ситуации, може би имаше един-два случая преди да родя, когато от нищо правех голям въпрос, но с това се приключи.

БК: Така си е! Единственият момент във връзката ни, когато бе изнервена, беше, когато трябваше да сваля килограми.

СК: Той е много търпелив, златен съпруг е и си е мой, аз съм късметлийка.

- И той е късметлия с вас.

БК: Да!

- Оттук нататък накъде?

СК: Тя ще расте, аз ще се занимавам с треньорска дейност, ако може второ дете, след това и трето.

- Мечтаете да тренирате деца ли?

СК: Ако може да надминат моите резултати, искам да съм допринесла те да се развиват. Това, което не са ми дали в моята кариера по етапи, аз да мога да им го дам.

- Работата с деца изисква търпение, имате ли го?

СК: Да. Всичко е на приливи и отливи. Когато нещата вървят, те се радват, има моменти, в които се налага да се скарам, аз съм за справедливостта, без значение кой с какви постижения е. Така че има моменти, когато не ме обичат, но това е част от треньорската дейност. Но пък като дойде състезание и се получат нещата и когато ми се хвърлят на врата да ми благодарят, знам, че си е заслужавало.

- Има ли момичета, които искат да тренират бокс?

СК: Дори сега се сформира добра група, трябва време и постоянство, за да се развиват.

- А Борил с какво ще се занимава, той бе неотлъчно да Вас в залата преди олимпиадата?

БК: на този етап се занимавам с автомобили, но записах следдипломна квалификация в Националната спортна академия. Политиката от време на време ме интересува, ще видим, автомобилите започнаха да ми омръзват. От друга страна, боксът ми е интересен. Задавам въпроси. Тя отговаря.

СК: Преди олимпиадата той бе плътно до мен и задава много логични въпроси. Затова решихме да завърши това образование, трябва да работи това, което му доставя удоволствие.

- Какво имате предвид, когато казвате, че боксът е като шаха?

СК: Представете си противника. Аз го провокирам да пусне ляв прав, но преди да се случи това, в съзнанието си съм го проиграла - как ще избегна удара и ще му върна три удара. Така е и в шаха - предвиждат се няколко хода напред, провокирате, проигравате ситуацията на ум с няколко варианта. Боксът не е просто бой.

- Оригинална гледна точка, с която ще учудите много хора.

СК: Съветът ми към всички е да отидат на любителска тренировка, но при добър треньор, за да видят и усетят красотата на този спорт, защото има много хора, които казват, че пред бокса другите спортове бледнеят.

- Ударите в главата са плашещи.

СК: А с бутонки в крака, не са? Статистиката показва, че боксът е на седмо място по опасност сред всички останали спортове – при това класацията е за професионалния бокс. Аматьорският е много по-безопасен. Разработени са специални протектори, ръкавиците са конструирани по щадящ начин, а на съдията първата цел е да опази здравето на състезателя, при по-силен удар е длъжен да прекрати мача.

- Предвиждате ли школа за възрастни?

СК: Искам да се занимавам основно със състезатели, но мога да показвам от време на време и на любители красотата на този спорт.

- Остава ли Ви време за любимия футбол?

СК: Липсва ми, преди олимпиадата не ми разрешаваха да играя, за да не се контузя. След нея тъкмо си казах, че ще се наиграя на воля и се появи детето.

- Имате ли си футболен отбор?

СК: С децата си играем, за да разпускаме.

В този момент в разговора шумно се намесва малката Цветелина.