Стойка Кръстева победи представителката на домакините Тсукими Намики с 5:0 на полуфиналите в категория до 51 кг на олимпийския ринг. Така в събота, 7 август, в 8:15 часа тя излиза на финал срещу Босе Чакъроглу от Турция. Нашето момиче изигра

перфектен двубой,

не остави никакви шансове на своята опонентка в първия рунд и логично поведе с 4:1 съдийски гласа. През втория Намики поизравни играта, но отново съдиите дадоха своето решение в полза на българката. В третия финален рунд Стойка успя да запази предимството си и така България ще има финалист в бокса на Олимпийски игри след 25 години.

Стойка Кръстева е вторият медалист за България на Олимпийските игри в Токио след Антоанета Костадинова, която завоюва сребърен медал в спортната стрелба. Нашата боксьорка победи наперената китайка Юан Чанг (№2 в схемата и действаща шампионка от Азиатските игри) с 4:1 съдийски гласа в категория до 51 килограма по изключително категоричен начин, печелейки безапелационно и трите рунда!

35-годишната Кръстева доминираше през целия двубой, като показа по-голяма класа, опит и активност от съперничката си, за да заслужи гласовете на четирима от съдиите, а крайният резултат в нейна полза бе 30:27, 30:27, 30:27, 30:27, 28:29.

Макар нашето момиче да побеждава в един доста мъжки спорт, с нея е свързана

една от най-романтичните истории в бокса въобще.

През 2018 г. тя става европейска шампионка в София и докато е на стълбичката, приятелят й тогава Борил Кръстев решава да я изненада.

"Знаех, че сме един за друг - сподели пред "168 часа" той. - С времето аз разбирах, че се случва нещо истинско, но бе толкова хубаво, всичко бе като в приказка. Бяхме гаджета 6-7 месеца - от юни до ноември, и няколко дни преди европейското ми хрумна да й предложа годежен пръстен." Докато се разхожда в някаква градинка, започва да обмисля детайлите около изненадата.

"По едно време сестра ми се появи и й казах, че мисля да предложа на Стойка - усмихва се Борил. - Тя веднага одобри идеята и отидохме да търсим пръстен в Плевен. Знаех, че не обича чисто злато, затова взех бяло с камъчета. След това споделих с тогавашния треньор на националите Фикрет Ереджебов, че искам да я изненадам. Той обеща да направи всичко, за да помогне, и се запътихме към президента на Федерацията по бокс Красимир Инински. Той също се зарадва и обеща да съдейства.

В този момент Стойка играеше на четвъртфинал за медали, аз, докато се чудех кога и как да й предложа, треньорът ми каза: "Сега няма да даваш пръстена! Ако загуби, ще го мислим тогава. На финала ще й го поднесеш".

Федерацията по бокс също се включва в изненадата и уреждат Борил да чака края на финалния мач зад кулисите, на входа за съдиите.

"Тя гледаше към публиката, където видя сестра ми, зет ми - разказва Борил. - По-късно разбрах, че е питала къде съм. Докато я награждаваха със златния медал и й поднасяха букета, тогавашният министър Красен Кралев бе застанал отдясно на стълбицата и с Красимир Инински ме прикриваха, за да не се виждам. Когато настъпи моментът, Кралев ми поднесе микрофона, аз се притесних,

оплетох си ръцете,

микрофон ли да държа, пръстен ли да търся... Накрая застанах пред нея, извадих пръстена от задния си джоб и пред цялата зала я попитах дали иска да се омъжи за мен. Тя каза: "Как...", беше приятно шокирана и изненадана, но отговорът бе "Да".

"Съдействахме до последно тя нищо да не заподозре", смеят се днес във федерацията.

На въпрос

имал ли е колебания

какъв ще бъде отговорът й, Борил казва, че не е очаквал друг вариант.

Сватбата им е изцяло в духа на старите български традиции, с народни носии, с много народна музика и камбанен звън.

Двамата се запознават през 2017 г., когато той завършва Русенския университет. Точно когато се прибира от защитата на дипломната си работа, той се отбива на стадиона и я вижда, че е със счупен глезен, с гипс, но тренира футбол.

"Погледите ни се преплетоха - вълнува се дори днес съпругът й. -

Тя ме изгледа, учудена, че аз я гледам

След това се чухме за кафе и не след дълго решихме, че ще сме гаджета."

По това време тя е треньор по бокс.

"Попитах я защо пренебрегва това, в което е най-добра - спомня си съпругът й. - Няма много жени, национални състезателки по бокс, които могат да направят нещо повече. Момичетата са млако, категориите са много и я попитах защо пък да не опита. Казах й, че с нейния талант може да вземе злато. Посъветвах я като неин фен, като човека до нея. След това един треньор също й подхвърли нещо подобно и тя каза: "Да, ще играя".

През 2019 г. започва тренировки и е в много добра форма за олимпийските квалификации, но те са прекратени заради пандемията.

"Въпреки това ние продължихме по график, за да е максимално готова - казва съпругът й. - Тествахме се на различни републикански първенства какво още можем да изчистим като техники. Открихме подходящите хора, за да я тренират още по-добре. Така се случи, че

коронакризата

й помогна,

за да постигне тази добра форма."

На въпрос имат ли някакви конфликти и как ги решават, той казва: "Тя обича да играе футбол, да лови риба, да кара ски, но сега с треньорите не й даваме, за да не счупи ръка, крак, понякога от най-малкото става беля, но тя много обича да играе и е инат. В крайна сметка разбира, че го правим за нейно добро".

Напрежението

си казва думата и когато е уморена от ежедневните тренировки и от свалянето на килограми.

"Знам, че когато си над 30 години, да поддържаш 51 кг, не е лесно, тя не може да си хапне колкото иска. Тя се съобразява колко вода ще пие, не й е лесно," казва съпругът й. Самият той, когато усети подобни моменти, й предлага да отскочат до морето, да отдъхнат около някой язовир или река.

"Имаме приятели във Варна, опитваме се, макар и за кратко, да направим нещо различно", казва той. Познатите й казват, че успехът й е бил предначертан, защото тя е много стабилна психически, много опитна и с лекота се справя със стреса.

"Рутинирана е и това й помага", казват те.

Приятелите й са възхитени и от упоритостта и дисциплината й да провежда тренировки 6 пъти седмично.

Благодарение на отдадеността й през 2014 г. в Букурещ тя грабва златото. През 2016 г. е

сребърна медалистка

в Астана, след това извоюва второто място в Ню Делхи, а две години по-късно е европейска шампионка.

Именно тогава решава да се откаже от бокса, но благодарение на съпруга си тя се връща с гръм и трясък в Токио.

В навечерието на финалния мач на 7 август в Токио той споделя със "168 часа", че отново й готви изненада.

"Ние живеем в София, а аз в момента съм в Плевен, но на 8 август всичките й най-близки хора ще отидем в апартамента в София, ще украсим, ще има балони, ще сготвим, още обмислям тържеството - казва той. - Мисля да й направя и подарък. Ще я чакаме доста хора на летището, ще взема и двете кучета. Тя ще знае, че само аз ще съм там, но всъщност няма да е така - ще сме всички."