Изпратих видеа с мачовете на противничката й, треньорът й денонощно ги гледа няколко дни и не й разрешиха да си развие играта, разказва Борил Кръстев в откровено интервю

Борил Кръстев е съпругът на олимпийската ни шампионка Стойка Кръстева. Той е неотлъчно е до нея, подкрепя я в мечтите й и е човекът, който я вдъхновява да се върне в бокса и да спечели златото в Токио. 

- Г-н Кръстев, поздравления за олимпийската титла! Кои бяха най-трудните моменти в мача?

- Имаше много трудни моменти, на мен ми бе трудно да го гледам. Като зрител и неин съпруг ми бе трудно, но тя го изигра добре. Да, получи удари, но вкара повече, направи добри, на моменти идеални комбинации. Те дадоха предимство на Стойка.

- Имаше ли моменти, в които се изплашихте?

-Това е финал, дори да знаеш, че съпругата ти е по-добра, няма как, не се чувстваш сигурен, това е финал. Подготвяше се година-две за този турнир, нормално е да срещне затруднения. Но Стойка е по-тренирана.

- Имаше ли моменти, в които се изплашихте, че е ударена много силно?

- Не! От доста време я гледам, наблюдавам женския бокс. Знам, че ударите не са приятни, но не е толкова болезнено, не казвам, че не боли, но знам, че не е толкова болезнено. Сутринта преди да загрее й казах, освен че много я обичам и подкрепям, да не получава удари, не й казвам какво да прави, просто го намекнах, тя си знае най-добре как да се държи на ринга. Тя много добре знае, но й го казах на шега, тя беше в настроение. Да, получи някой и друг удар, но си изигра много добре картите и благодарение на треньора, който е гледал неуморно цяло нощ мачовете на противничката й, а и предните 2-3 дни, създаде много добра тактика, за да не й позволят да развие своята игра.

- Много интересно.

- Аз помагах отдалеч. Когато даваха втория мач на туркинята, аз го снимах и им изпратих видеото, намерихме мачовете й в интернет, за да видят как се развиват мачовете й и по този начин той направи стратегия – как да започне мача, затова не й позволиха да развие тактиката си.

- Кои според вас бяха идеалните й комбинации?

- Бях под голямо напрежение. Вторият рунд като го взе, ми падна камък от душата. Казах си, че вече няма как да изгуби мача. Няма накъде. Имаше удари от туркинята, но на телевизора се вижда едно, на ринга - друго. Но като видях как съдиите дават гласовете си, бе ясно накъде отива мачът и че тя трябва да изиграе третия перфектно. И тя го изигра като балерина на ринга. Добре танцува, по едно време танцуваше народни танци и сега и на ринга танцува боксови танци. След народните се е занимавала с футбол..

- В интервю за „168 часа“ загатнахте, че й готвите изненада при посрещането, ще издадете ли нещо или се притеснявате, че в ще го прочете в „24 часа“?

- Няма как да го види преди да се прибере. Утре вечер ще я посрещнем. Ще украсим апартамента в нейна чест. Мисля още, планът ми не е завършен на 100%. Тя знае, че ще я посрещна аз, но всъщност ще бъдем всички – аз, сестра ми, зет ми, майка й и баща й, големия й брат, голямата племенница и племенника ще сме там, ще има колеги от Локо „София“, тя знае че само аз ще ходя и една приятелка – бивша боксьорка Светла Каменова. За другите не знае. Не е невъзможно да се сети. Аз ще й направя една погача и без да искам се издъних, защото ме принуди. Тя говореше с майка си онлайн и се уговориха утре да се видят, аз й направих знак на майка й да мълчи, защото уж няма да идва. Че ще я види вдругиден. Казах й че аз ще направя погачата, която тя харесва. Ще е във формата на слънце, много й харесва. Ще наготвя, искам да е уютно, а не да се приберем и да готвя тепърва. Искам да е приятно, все пак шампион идва вкъщи. Тя си изигра мача по най-добрия начин, получи удари, но няма начин, тя играе с боксьор, а не с чувал. Игра по най-добрия начин, тактически, много красиво. Спечели безапелационно.

- А тази пъргавост в краката как се постига – беше ключово предимство?

- На Белмекен като бяхме, тя бе в лагери за олимпиадата, там имаше плануване бягане на 8-10-12 км в снежни условия, тя трябва да ги мине, втори път за време, трети път трябва да се подобри времето. Имаше фитнес. Трябваше да влиза в различни роли, за да свикне, с движения, които да й помогнат. Ако нямаш подвижни крака, в бокса нямаш добра защита. А за да имаш крака, трябва да си ги тренирал. В това отношение много помогна Борислав Георгиев. Той намери един треньор по лека атлетика от НСА, който много правилно подходи спрямо Стойка. Той така натовари мускулите й, за да може тя да е издръжлива, да има добър отскок, да може да скочи и да удари противника със скорост и със сила. Това бе комбинация от много тренировки, различни упражнения, добри треньори и се получи един краен ефект, който го видяхме на ринга.

- Знаете ли какви са й плановете?

- Ще го обсъди с федерацията, с треньорите.

- Замисляте ли се за дечица?

- Така е! Това вече е на дневен ред. Аз съм на 38, тя е на 35 години. За мъжете не е толкова спешно, но за жените - трябва да се замислим и да поработим над този въпрос, за да сме пълноценно семейство. Тя имаше мечта, аз успях да я върна и да я постигне, сега си хващаме живота в ръка и си гледаме нашия личен живот.

- Всъщност вие я върнахте в бокса, нали така?

- Аз съм мотиваторът да се върне. Първо аз говорих с нея. Един път вечеряхме, отидохме на разходка и аз я попитах защо бяга от това, в което е най-добра. След това треньорите, президентът на Федерацията го обсъдиха с нея и разбраха, че няма кой друг да вземе медал на олимпиада, факт е, че само тя можеше. И ето, тя се върна в бокса и сбъдна мечтата си, а аз с каквото мога помагам, защото това бе и моята мечта. Гордея се с нея. Още не мога да го осъзная. Ще празнуваме и вече е време за нещо друго.