Диамантите от ансамбъла стъпиха на абсолютния връх и дълго ще бъдат боготворени. Светло бъдеще ги очаква в гимнастиката

Ивет Горанова мечтае да е полицайка, каратето надали
някога отново ще фигурира в олимпийската програма

Стойка Кръстева навярно завинаги ще има първия и последен женски златен медал в бокса. С мъжа й гледат към другата мечта - деца

Тайбе Юсеин се нуждае от време за размисъл, но Евелина Николова има сили и копнее за злато

Сребърната Антоанета Костадинова не дава гръмки заявки за игрите в Париж

Каквото и да е нивото на българския спорт, 10 наши спортистки доказаха, че духът на шампиона е много над него. В рамките на няколко дни 10 българки ни заредиха с ударна доза гордост, каквато бяхме забравили, че е възможно да получим. 10 дами показаха на всички преди и след тях, че няма невъзможни неща, а трудът, вярата и преследването на мечтата с цената на много лишения и болки се възнаграждават.

България финализира участието си на олимпиадата в Токио по възможно най-феноменалния начин - диамантените гимнастички от ансамбъла ни се покриха със злато и сложиха точка на хегемонията на Русия в художествената гимнастика. Исторически триумф, за който са "виновни" нежните воини Симона Дянкова, Мадлен Радуканова, Лаура Траатс, Стефани Кирякова и Ерика Зафирова. Те сложиха перфектен венец на страхотните победи на момичетата, които преди тях взривиха от радост всички.

Ивет Горанова разплака с първо злато за страната ни цели 13 години след последния такъв медал на Румяна Нейкова (скиф). Малко след нея Стойка Кръстева просто не остави никакъв шанс на конкуренцията в бокса в категория до 51 килограма за олимпийската титла. Със сребро (и на косъм от златото) се окичи в категорията 10 м въздушен пистолет Антоанета Костадинова, чиито сълзи ще останат в историята на спорта като символ на силата на атлета. В борбата като истински лъвици се хвърлиха Тайбе Юсеин и Евелина Николова, които завоюваха бронзови медали и демонстрираха железния дух на българската жена.

Всички те наредиха страната ни в топ 30 на най-успешните държави на олимпийските игри. За последно с такава торба отличия се върнаха спортистите от Пекин през 2008 година, но тогава златото беше само едно. Твърде отдавна - преди 21 години, сме посрещали от Сидни повече олимпийски шампиони, цели петима: Тереза Маринова, Таню Киряков, Мария Гроздева, Гълъбин Боевски и Армен Назарян.

Тази година обаче принадлежи изцяло на нашите спортни кралици. Седем от тях написаха история. Те постигнаха мечтите си. А сега накъде? След сълзите от щастие, фанфарите, признанието и почестите какво следва за тях?

Никоя от златните медалистки почти сигурно няма да се състезава отново на олимпиада.

В света има само осем страни с олимпийски шампион по карате и всичките са първенци в дисциплините от тазгодишния спортен форум. В Токио Ивет Горанова стана първата жена в историята, спечелила злато в дисциплината кумите (спаринг).

Източното бойно изкуство влезе в програмата на летните игри в Токио като един от петте предложени от домакините и одобрени от МОК допълнителни спортове наред с бейзбол/софтбол, катерене, скейтборд и сърф.

Сигурно е, че каратето няма да фигурира като дисциплина на олимпиадата в Париж през 2024 г., а в програмата по желание на домакините ще влязат брейк танците и ще останат катеренето, скейтбордът и сърфът.

Надали и след това 21-годишната Ивет ще има възможност да се изяви някога отново на олимпийска сцена. Тъй като е слабо вероятно японското бойно изкуство да бъде избрано и за игрите в Лос Анджелис '28 и Бризбейн '32.

Най-скорошното предизвикателство, което очаква Горанова, е световно в Дубай през ноември тази година, а следващото е в Будапеща през 2023 г.

И след сбъдването на заветната мечта на атлета Ивет има друга, пътят към която се разкрива пред нея. Тя иска да стане полицай. Тази професията ще й позволи да продължи да се занимава и с карате. Шампионката вече има предложение за безплатно студентско място във Висшето военновъздушно училище “Георги Бенковски”. Това обяви неговият началник бригаден генерал Юлиян Радойски при тържественото посрещане на Горанова у дома.

В Долна Митрополия тя бе удостоена и със званието “почетен гражданин”, а по решение на общинския съвет получава дарение дворно място с право на строеж, за да изгради собствен дом, както и първоначална финансова подкрепа от 10 000 лева.

Подобаващо с гайди и народна музика бе посрещната на летище София и Стойка Кръстева.

Кметът на Плевен Георг Спартански предложи шампионката за почетен гражданин на града (нейното семейство живее в плевенското село Върбица).

Йорданка Фандъкова също ще се обърне към Столичния общински съвет със заявката Кръстева и нейният треньор Борислав Георгиев да станат почетни граждани на София в знак на уважение към успехите им. Същият ще бъде засвидетелстван и към грациите от ансамбъла, техните треньорки Весела Димитрова и Михаела Маевска и председателя на БФХГ Илияна Раева.

И те, и Стойка Кръстева написаха история. Тя го направи, като завоюва първия български златен медал в женския бокс. По всичко личи - и последния. Този спорт също може да отпадне от олимпийското движение.

35-годишната боксьорка заяви, че тепърва иска да се наслади на мига от триумфа и да си почине, а после ще реши как да остане в спорта - като активен спортист или като треньор. И в момента тя обучава деца в детска школа в столично училище. Нейният съпруг Борил Кръстев неотлъчно я подкрепя и има голяма отговорност за това тя да се завърне в бокса и да се бори докрай по пътя към мечтата за олимпийска титла. Сега той смята, че е време двамата да обърнат внимание на личния си живот, семейството си и да поработят върху друга мечта - свои наследници.

Ако не отново на олимпиада, то поне в Япония със сигурност ще се завърнат още веднъж несравнимите гимнастички от ансамбъла по художествена гимнастика.

Но... за да се оттеглят. Тази новина съобщи капитанката на отбора Симона Дянкова.

“Сега ще си починем, имаме нужда от малко почивка, малко спокойствие, тъй като ни се понасъбра напрежение тук, в Токио. После ни предстои световно първенство пак тук, в Япония, което може би ще е последното ни като отбор”, заяви грацията пред БНТ.

Със сигурност бъдещето е повече от светло за всяка от диамантите, които под напътствията на старши треньора Весела Димитрова донесоха първо олимпийско злато в този спорт за страната. Те дълго време ще бъдат боготворени дори след края на състезателната си кариера.

Симона Дянкова, Мадлен Радуканова, Лаура Траатс, Стефани Кирякова и Ерика Зафирова ще се изяват за последно в този състав на световното първенство в края на октомври. Димитрова също намекна, че може да се оттегли и няма да готви нов ансамбъл за олимпиадата в Париж.

“Не е сигурно, че аз ще поема по-нататък... Те наистина взеха всичко, за което бяха мечтали, и трябва да им се отдадат почет и чест за това, което направиха. Париж е далече. Доста тежко беше състезанието, изморихме се много, емоции страшни. Сега е време да си починем и после ще разберете”.

Превръщайки се в най-успешния ни отбор до този момент, момичетата могат да продължат смело напред. В гимнастиката винаги ще има работа за тях. Но могат да изберат да се развиват и в други сфери. Все пак те са много млади - Дянкова е на 27 г., Траатс и Зафирова са на по 22, Радуканова е на 21, а Кирякова само на 20.

Момичетата вече имат примери в кариерното развитие от своите предшественички от ансамбъла, който спечели бронзов медал в Рио. Бившата капитанка Михаела Маевска стана помощник-треньор на Весела Димитрова и също има отговорност за невиждания успех на диамантите. Цветелина Найденова също избра да възпитава и предава опита си в гимнастиката като помощник-треньор, а Християна Тодорова е международен съдия и депутат от “Има такъв народ”. Ренета Камберова пое спорта в родния си град и стана общински съветник в Пазарджик. Любомира Казанова стана майка и създаде семейство с бившия световен шампион по гребане за младежи Александър Александров.

Със сигурност местата на диамантите ще заемат още по-нахъсани и вдъхновени таланти, предизвикани да дадат всичко от себе си, за да надскочат най-високата летва, задавана някога в този спорт. Дори рускините трудно ще забравят петте несломими амазонки, които им отнеха всичко.

За успехите си в Токио медалистките ни, както и останалите ни атлети, влезли в челните осмици, ще си разделят над 2 млн. лева олимпийски премии. Според наредбата златото гарантира 250 000 лв., среброто - 200 000 лв., а бронзовият медал - 150 000 лв. На всяка от златните гимнастички се полагат 90% от сумата за титлата, като общо грациите ще вземат 1 125 000 лв., а бонуси ще има и за техните резерви.

Гледат ли вече към Париж трите български лъвици, които грабнаха сребро и бронз?

На родна земя Тайбе Юсеин заяви, че има нужда от време за размисъл относно своето бъдеще. Дали ще изпита силата си отново в Париж, за нея е рано да каже.

“Не искам да казвам, че продължавам или спирам, не знам. Не знам. Искам да си почина и да видя как ще се чувствам. Три години са и малко, и много. Нямах лукса да падам психически, защото вече се прибрах веднъж от олимпиада без медал. Сега нямах право.

Радостта от спечеления медал е голяма, разочарование има, но то е съвсем малко”.

Премерено и без гръмки заявки към следващата олимпиада вече гледа сребърната медалистка Антоанета Костадинова.

“Париж е близо, но има много време нещата да се подобрят или объркат. Първо трябва да си спечеля квотата. Няма да мечтая за олимпийска титла.”

Нека да върви тихо натам, пък ние да стискаме палци, че после много шумно ще се радваме заради нея отново. Още по-шумно от сега.

Най-амбицирана от своя медал и твърдо решена да атакува игрите след три години е бронзовата ни медалистка Евелина Николова. Тя категорично обяви, че смята за мисия възможна да стане олимпийски шампион и да усети златото на гърдите си, докато звучи българският химн. И ние си го пожелаваме заедно с нея.