Базата в шуменското село може и да се руши, но духът на местните - никога

Те не играят за облаги. Те играят заради самата игра. Те печелят винаги - дори когато губят. Защото се наслаждават истински. Защото споделят неподправена емоция. Защото знаят, че животът не е игра, но любимата игра е неизменна част от техния живот. Те са доказателството, че тръпката е навсякъде. Играят със сърцето си. А за сърцето и любовта непреодолими пречки няма. Външните фактори не съкрушават, когато вътрешната сила е на шампиони. Когато на сцената излизат те - НесломимиТЕ!

Време е за екшън. В шуменското село Царев брод предстои футболен мач. Виждайки порутената и продължаваща да се руши база, човек ще си каже - тук едва ли се играе. И ще сбърка много. Ще остане изненадан. Дойде ли време за футбол, всичко оживява. Аматьорско ниво ли? Ентусиазъм и романтизъм като отпреди десетилетия, когато любовта към играта е в най-чиста форма.

Футболен клуб "Ендже" (Царев брод) играе в "А" Областна група на Област Шумен. Истински пример, че условията нямат значение - желанието за футбол е непобедимо.

"Селото е близо 2000 души. Едно от най-живите е в региона. Има и производство, и предприемачи. 80-90% от хората работят, при това в селото. Има и детска градина, има и училище, което е направено като музей - много красиво. Истински празник е обаче, когато стане време за футбол. Може да сме от малко населено място, но отборът си е голяма гордост за местните. Това се е техният отбор, нашият отбор. Винаги е бил изграден само от местни. Селото е на 10 километра от Шумен. Случвало се е един-двама да идват от Шумен, но основно се разчита на местни. По други отбори може да приемат момчета от различни места с цел да стават по-добри. Но ние си имаме нещо като запазена марка - не гоним резултати, основното е да играят местните. Защото футболът е за всички - празник за всички." Това разказва Бисер Божков - актуалният "мотор" при организацията на отбора. Играещ "мотор", разбира се. Защото е част и от футболистите на "Ендже".

"Изграждам отбора само от хора от селото. И макар да не сме с голямо население, си имаме нелоши наборчета. Но е нормално - като се поочупят, ги вземат да играят на други места. Но при нас си разчитаме на местните - играят и израстват нови. Имаме си страхотен отбор. Аз все още също участвам. Футболът си поддържа страхотен дух", допълва той.

Преди близо 15 години "Ендже" (Царев брод) участва в тогавашната Североизточна "В" група. През 2010 г. прекратява участието си в третия ешелон и след това отново си играе в областните групи. Но за клуба си има и друга гордост.

"Ендже" е единственият отбор, който никога не е преустановявал участие в Областната група в Шумен - единственият период всъщност е, когато сме във "В" група. Друг такъв клуб в нашата област няма", казва Бисер Божков.

"Базата ни обаче не е пипана с десетилетия. Тя е към община Шумен. Откакто е изграждана едно време - с труд от хората и средства от ТКЗС-то и захарните заводи за производство на цвекло, които ги имаше тогава. С физкултурен салон. Едно време беше прекрасно място, аз съм израстнал там. Но след промените абсолютно никой не отделя никакви средства. Когато бяхме във "В" група, се направиха малки подобрения - човекът, който ни помагаше, спонсорира и ремонта. Сега от време на време се пипне нещо малко, но цялостната картинка е необратимо разрушена и променена. Не, че ни пречи да играем футбол, но е неприятна гледка", разказва още Божков.

През миналата година със съдействието на кмета се подобрява дограмата на физкултурния салон. През училищното настоятелство помагат и е сменена и дограмата на съблекалните. "Плочата над съблекалните протече преди 10 години. Отгоре всичко пада. А преди да направиш покрива, нищо не става", допълва картинката той.

Ясно е едно - базата може да се руши, но духът на местните е несломим. Те няма да спрат да се борят, няма да спрат да играят. Заради самата игра. И заради гордостта, че отборът на селото не е преустановявал дейност от създаването си.

"В Царев брод има едно култово заведение - "Ганди". Знаят го не само в Шуменска област, но в цяла Североизточна България. Самото заведение по натурален акт се води на футболния клуб. Наемът, който ни плаща човекът, го използваме за разходи - за съдийски, за пътувания", разказва Божков как успяват да поддържат съществуването и функционирането на селския отбор.

Сред най-големите радости за местния футболен клуб е подкрепата, която получават от букмейкърската компания Efbet. "Те наистина са големи приятели на спорта. Помолихме се и много коректно и бързо ни предоставиха екипировка. Май бяхме първи в Шуменска област, които получиха подкрепа от efbet. Пратиха ни екипировка, топки, кори, ръкавици", споделя Бисер Божков.

"Не можете да си представите какво значи за момчетата една хубава екипировка - радва ги много, сякаш ги кара да усетят, че духът на футболът е дошъл, влияе им много положително. За младежите в отбора значи наистина много. Спомням си и моите вълнения преди години като съм получавал екип или футболни обувки. Това са незабравими моменти. От вълнение не спиш. Когато футболът ти идва отвътре, това са изключителни емоции", разказва още той.

Грейнали в новата си екипировка, усетили подкрепа на своето най-искрено желание да се забавляват, играейки заедно, в сговорната футболна дружина от Царев брод наистина имат нов повод да се чувстват победители. Дори заради празника да са заедно, да се погледнат - в очите и в екипите, да се почувстват като истински отбор. И да започнат да правят това, което искат - да играят.

Е, идва мач в село Царев брод. "Организирането не е кой знае каква философия, но си трябват хора", казва Бисер Божков. Той осигурява доктора, линейката. но си има и предварителна работа. Разбира се, вършат я тези, които играят. "Ден преди домакински мач заедно с останалите от отбора чертаем терена. Ако мачът е по-късен, го правим преди обяд в същия ден. Слагаме мрежи, флагове. Всичко се осъществява от отбора. Има си и грижи за терена. През зимния период няма нужда от косене, тъй като тревата не расте. Но с началото на пролетта през две седмица си трябва и косене. Хора от селото, които обработват земя, имат косачки. Примолваме се, плащаме си горивото. Момчетата после прибират окосената трева... И сме готови за мач...", описва Бисер.

Всъщност той и приятелите му от отбора са винаги готови за мач. Защото си имат най-важното - сърцето. А когато то срещне подкрепа, няма невъзможни неща. Време е за игра!