След 40 дни в кома светският хроникьор почина от тежки черепно-мозъчни травми

"Кога, ако не в деня на театъра, да си тръгне от тази така неартистична земя?”, запита близката му Соня Момчилова

След месец в кома светският хроникьор Любомир Милчев-Денди почина на 58-годишна възраст в столичната болница „Света Анна“. Той бе приет в лечебното заведение на 18 февруари с множество фрактури на черепа, отоци и хематоми и с опасност за живота. Според лекарите ексцентричният писател, открит в безпомощно състояние в апартамента си на улица „Св. Иван Рилски“ в София, е „бит брутално в главата“. Медиците опитаха да спасят живота му с две черепно-мозъчни операции, но без успех. От Софийската градска прокуратура съобщиха, че е образувано досъдебно производство за извършен опит за умишлено убийство.

За съжаление смъртта на Денди не е изненадваща за близките му, тъй като лекарите още от самото начало не даваха големи надежди за благополучен изход. Кончината му обаче стана повод негови познати да си припомнят цитати от книгите, които творецът създава приживе.

„Някаква част от мен бе в плен на страха, че съм неудачник и бедняк и че дори и клошарите са по-щастливи от мен, което бе преувеличено - пише той в един от текстовете си. - Аз

винаги изнамирах ракурс, в който

да ги лицезра

като светци, додето у някои се загнездваше подозрението какво правя сред тях и дали не съм се провалил, или пък разигравам мним провал от скука и пресищане. Малкото предателство, което хората извършват вседневно, е един вид склонност към разомагьосване, просто ей така, както децата разглобяват кукла, за да видят какво има отвътре, а после биват разочаровани от разкрилата им се празнота. Аз дори обичах да идвам пременен в смокинг или фрак преди или след някой прием, да посядам сред тях и да черпя вдъхновение от контраста.“

Именно ексцентричността и свободолюбивият дух са двете качества, с които близките на Любомир казват, че ще го запомнят. Пред тях самият той споделял, че имало множество хора, които го нападали и обиждали, но винаги им отвръщал с безразличие.

„Някои ме презираха и скрито се радваха, като считаха, че съм пропаднал, изпаднал, сурнал се към пропастта, хлътнал в порока, сред измета - пише още Денди. - Биха били учудени, ако узнаеха, че гледам на тях като на хлътналости, жалки отпечатъци на обществената мнителност и трафарет. Някои ми казваха: „Живот си живееш ти!“. И ни най-малко подозираха страшната нереалност, в която се състояваше моят живот. Иже херувими!“

Малко след като бе съобщена новината за кончината на хроникьора, вълна от публикации заля фейсбук.„Много, много ми е мъчно, ние - твоите приятели, те обичахме - написа една от неговите близки приятелки, актрисата Касиел Ноа Ашер. - Знаехме какъв подарък са срещите и разговорите ни с теб. Благодаря за наученото, за доверието, за вглеждането. Лети, птиче, лети, Дендуче, и не се обръщай назад.“

Друга негова близка пък обясни, че датата, на която Милчев си отива от този свят, не е случайна.

„Кога, ако не в деня на театъра да си тръгне Денди от тази така неартистична земя? - запита Соня Момчилова. - Ще ми липсва това чудно, неприсъщо на олющения столичен пейзаж цвете. Възхищавала съм се винаги на огромната му ерудиция, смелостта да провокира себе си, а след това и безликото множество. Удивлявала съм се на лекотата, финеса и богатството на

стила му, оставил ни 15 безценни книги

Съжалявам, че не успяхме да сватосаме кученцата Бонбонка с Хининус, но и те са индивидуалисти като нас. Не е за аристократи това време. Поздрави на Оскар и другите изискани присмехулници с детски души и безукорен маникюр, горе в салоните на изящната фраза. Ще те помня. Има силуети, без които светът е само с остри ъгли.“

Какво се знае за Денди?

Той е роден в град Дупница, но не е живял там. Семейството му се премества в Перник, а по-късно в София. През 1988 г. завършва специалностите „Културология“ и „Българска филология“ в Софийския университет, а по време на докторантурата си специализира в Хайделбергския университет и университета в Бохум, Германия. Бил е главен редактор на културно-информационния справочник за София „Градът“. Автор е на множество книги. През 2004 г. организира бала на фондация „Българско национално наследство“ заедно със съпругата си Юлия, която е изкуствовед. Двамата издават и гид на религиозната архитектура в България.

Има ли заподозрени за смъртта му?

До момента все още няма. Не бе доказано и че в случилото се има пръст уличният музикант с псевдонима Кристофър Кем, който живее от години в апартамента на Милчев. Властите все пак не изключват нараняванията по главата на писателя да са били причинени от самия него. Причината - появиха се хора, които свидетелстваха, че са засекли Денди из столичните улици в нетрезво състояние. По техните думи, прибирайки се към дома си, той няколко пъти се спъвал и падал. Близките му все пак поставят тази версия под съмнение и искат задълбочено разследване по случая.

„Съвременният човек всеки ден убива по нещо както в себе си, така и в другите“, пише в един от фейсбук постовете си Любомир Милчев.