Теодора Хаджийска е българката, която бе консултант на "Дискавъри", когато екипът им тръгна по стъпките на групата на Игор Дятлов. "168 часа" неведнъж пише за тази изключителна мистерия, при която 9 руски студенти се отправят на 350-километров поход в Урал, но една нощ без видима причина излизат, тръгват по чорапи, без да тичат, и се упътват към долината. Малко по-късно загиват по необясним до момента начин. Някои са с избодени очи, други с разбити гръдни кошове. Версиите до момента са над сто. Интересът е толкова голям, че руската прокуратура преди няколко години възобнови разследването.

Хаджийска е единствената, която започна системно да събира информацията на едно място: в сайта dyatlovpass.com - документи, архиви, интервюта - с надеждата някой някога с по-свежо око от нейното да разгадае случая. Авторът на тези редове, наблюдавайки дългогодишната й усърдна работа, си позволи в тв предаване преди години да направи прогнозата, че именно Хаджийска ще разплете тази изключителна загадка.

Аргументите - обикновено щастието се усмихва на тези, които са си "написали домашното". Именно когато цялата изследователска работа е свършена, тогава нещо се случва, което подрежда купищата необясними факти в стройна теория. При първото ни интервю Хаджийска бе на този етап - знаеше всичко, бе изследвала в дълбочина всеки факт, но нямаше теория. Не бяха необходими някакви особени способности, за да се предвиди, че именно тя ще стигне до истината. Днес книгата на Хаджийска е факт - тя се продава на английски, подготвя се руското издание, сега се превежда и на немски и има всички шансове да стане бестселър на Amazon.

В предишното интервю тя разказа как "влиза" в случая, сега разплитането на загадката продължава.

- Г-жо Хаджийска, от самото начало си мисля, че мястото, на което е открита палатката, е инсценирано по-късно, защото в него няма логика. Кой би си поставил палатката на открит склон, където вятърът е ураганен, след като малко по-надолу има гора, вода?

- Това беше повратният момент и за мен, но вие сте се сетили за него, без да ходите в Северен Урал. На мен ми беше трудно да го приема, преди да го усетя. Защо толкова много експедиции се връщат от превала без никакви съмнения относно местонахождението на палатката? Според мен това е, защото те отиват с вече

настроени

умове

– ще видим къде е намерена палатката и ще преиграваме как са се спускали по чорапи туристите надолу по склона. Те са настръхнали от очакването да съпреживеят ужаса. Аз качих превала сама, пеша и се опитах да избера място за нощувка. Тогава започнаха съмненията. Няма начин там да побия палатка и не защото е невъзможно, а защото, както вие казвате, "вятърът е ураганен, а малко по-надолу има гора, вода". Така е.

- Това излизане пешком по чорапи през нощта на разходка също е много странно, не е ли инсценирано и то по-късно, как мислите?

- Следите говорят точно за разходка. Някои версии говорят за загуба на разум, други - за паническо бягане. Моята интерпретация е, че следите НЕ са оставени от групата на Дятлов. В книгата цитирам експертизата на криминалиста доц. д-р Людмил Георгиев, който анализира снимките от углавното дело със заключение,

че са оставени

от обути крака

На някои ясно си личи подметка от обувка. През 1959 г. не е имало експерт. Показанията, споменаващи следите, са дадени от хора без никакво понятие от съдебна криминалистика или житейски опит със следи, да са например ловци. Никой местен жител (манси) не е давал мнение от какво са тези следи. И сега давам пример за порочна практика при разглеждането на този случай. Хората на превала през 1959 г. са намерили боси трупове и са предположили, че стъпките са от тях, защото няма следи от "други" хора, значи трябва да са оставени от босите крака на мъртвите. И змията си захапа опашката.

Защо това да не са стъпки от "други" хора? Първо, ако следите бяха оставени на 1 февруари, нямаше да се запазят до 26-и при ураганен вятър. Второ, в свидетелствата (дело, стр. 311) се говори за

следи от уриниране

Как ще се запазят за един месец в буря? И те се приемат, че са оставени от групата на Дятлов. Трето, на покрива на палатката е намерено фенерче, под което има сняг, но върху него няма и снежинка (дело, стр. 299). Защо тези три находки не се считат за следи от "други" хора? Ако те не биха се запазили в ураганните ветрове на билото, то тогава са оставени много след като цялата група измира. Това за мен са следи от "други" хора. Не казвам, че са техните убийци, защото техните убийци пак трябва на 1 февруари да са действали.

Това са хора, които са правили нещо около или с палатката много скоро преди тя да бъде "официално" намерена. Тоест палатката е била намерена или поставена там от някой друг. Това не са единствените три съмнителна факта, делото е пълно с дупки като швейцарско сирене. А и на миризма го докарва.

- Възможно ли е младежите да са станали свидетели на нещо - ядрен опит, сблъсък със спецслужби?

- Това беше любимата версия на Юри Кунцевич, главата на фондацията в памет на групата на Дятлов. Юри Кунцевич си замина от COVID-19 на 11 август 2021 г.

Версията се нарича "техногенна". Поколението на Дятлов, изглежда, я предпочита. Аскинадзи, който е техен съвременник, казва интересно нещо по този повод: "Тогава целият Свердловск говореше, че някъде

по превала е избухнала ракета

Това говореше и полковник Ортюков. Възможно е той да е имал такава задача. За властите беше полезно да се говори за тестване на ракета, защото тази версия оправдаваше цялата секретност около случая.

Това някак успокои хората и дори близките на жертвите. Тази версия отдалечава търсенето от истинската причина. Щом е ракета, тогава всичко е държавна тайна. Следователно не може да се очакват обяснения от властите".

- За вас кой е най-съмнителен в групата?

- Този въпрос предполага да подозирам, че някой от тях е знаел или е направил нещо, довело до смъртта на цялата група.

Аз нямам мисли или подозрения точно в тази посока. Мисля, че нещастието им е дошло като гръм от ясно небе. Доказателствата говорят за ужасна смърт. Това не го казвам като дизайнер, защото им липсват очите, а са думи на началника на отделение “Съдебна медицина” в УМБАЛ “Канев” - Русе, д-р Пламен Димитров.

Скоро ще публикувам неговия прочит на аутопсиите от углавното дело. Той и екипът му имат много ценни коментари, които неспециалист няма как да знае.

Не се касае дори за терминологията, а по-скоро за начина на писане на протокола, наблюденията - като например на кое е обърнато внимание, повече или по-малко от обичайното, кое след кое се пише - и може би намерихме обяснение на въпроси като например как така
мъртвешките петна
на всички тела са описани на гърба, а позите, в които са намерени, са различни. По гръб е намерен само Дятлов.

Какво става с радиоактивните следи по част от телата на групата, четете тук.