След “Дискавъри”, Би Би Си и “Ню Йоркър” всички световни медии се допитват до българката Теодора Хаджийска

В последния запис в дневника на групата се говори за вятър като от турбина на излитащ самолет

Теодора Хаджийска е българката, която бе консултант на "Дискавъри", когато екипът им тръгна по стъпките на групата на Игор Дятлов. "168 часа" неведнъж пише за тази изключителна мистерия, при която 9 руски студенти се отправят на 350-километров поход в Урал, но една нощ без видима причина излизат, тръгват по чорапи, без да тичат, и се упътват към долината. Малко по-късно загиват по необясним до момента начин. Някои са с избодени очи, други с разбити гръдни кошове. Версиите до момента са над сто. Интересът е толкова голям, че руската прокуратура преди няколко години възобнови разследването.

Хаджийска е единствената, която започна системно да събира информацията на едно място: в сайта dyatlovpass.com - документи, архиви, интервюта - с надеждата някой някога с по-свежо око от нейното да разгадае случая. Авторът на тези редове, наблюдавайки дългогодишната й усърдна работа, си позволи в тв предаване преди години да направи прогнозата, че именно Хаджийска ще разплете тази изключителна загадка.

Аргументите - обикновено щастието се усмихва на тези, които са си "написали домашното". Именно когато цялата изследователска работа е свършена, тогава нещо се случва, което подрежда купищата необясними факти в стройна теория. При първото ни интервю Хаджийска бе на този етап - тя знаеше всичко, бе изследвала в дълбочина всеки факт, но нямаше теория. Не бяха необходими някакви особени способности, за да се предвиди, че именно тя ще стигне до истината. Днес книгата на Хаджийска е факт - тя се продава на английски, подготвя се руското издание, сега се превежда и на немски и има всички шансове да стане бестселър на Amazon.

- Кога разбрахте, че сайтът набира скорост? Как се запознахте с Игор Павлов - вашия съавтор, който почина неотдавна?

- За първи път разбрах, че сайтът набира скорост, когато след няколко месеца пътешествие без интернет видях 3000 коментара на една моя страница. Тогава направих първия форум на английски по темата "Дятлов": Forum.dyatlovpass.com. Вторият пробив дойде, когато

легендите от

руските форуми

ме поздравиха за сайта и започнаха да ми пращат информация от своите архиви и да ми помагат при интерпретацията й. Най-ценният сред тези съмишленици беше Игор Павлов, който се подписваше във форумите само като s777 и никой не знаеше кой е. Третото чудо, което ме накара да се взема насериозно, беше поканата от "Дискавъри" да се присъединя в ролята на експерт към експедицията на Джош Гейтс до превала Дятлов през 2019 г. за 60-годишнината от датата на трагедията в Северен Урал.

След това нещата се развиха с главоломна бързина. Информация валеше отвсякъде - документи, статии, спомени, версии... Аз се занимавам вече само с този случай. Всяка сериозна публикация на английски - примерно в BBC, "Ню Йоркър", "Ню Йорк Таймс" - започва със заявка, подадена през сайта за информация, права за ползване, връзка с руската фондация в памет на групата на Дятлов, роднини и участници в

събитията непосредствено

след трагедията

Сайтът е незаменима платформа за разследване за всеки, който иска да се информира и да си състави собствена теория. Въпреки че информацията е публично достояние, много е трудно, първо, да се намери и второ, да се отсее кое е истински документ и снимка и кое измишльотина. Експертите знаят къде да търсят и проверяват всичко. Лавината от информация излезе от границите на Русия преди няколко години и започна да залива англоговорящите читатели с огромна сила. Тук е моята роля в цялата тази история.

Аз съм липсващото звено

между руските експерти, източници и ресурси и Западния свят. Тъй като не го правя с реклами и преди да публикувам книгата не продавах нищо от сайта, всичко, което публикувам, го правя за пълнота на информацията по случая. Няма прецедент за такава инициатива. Всички сайтове на английски изключително представят книга, филм или публикуват отделна статия - обикновено покрай годишнина от трагедията (първите дни на февруари) и спират дотам. Отразяването на случая по медиите на английски е

поръчков материал

- временен и меркантилен. По случая Дятлов има прекалено много информация. Толкова много, че впечатлението е като че ли парчетата от няколко пъзела са смесени. Обикновено теориите включват 20 - 30% от фактите по случая. Интересното е, че дори да се запознаят с останалите подробности, които не могат да обяснят или директно противоречат на теориите им, авторите не се замислят или въобще не се съобразяват с това, че техните версии

не обясняват всичко

Дори не и половината от това, което се знае за случая. За пример мога да дам нашумялата дисертация на Гауме и Пузрин за странната лавина, която НЕ Е паднала: Dyatlov Pass has become a clickbait (от англ. подвеждаща информация с цел да предизвика сензация, нездрав интерес - бел. ред.).

- Когато говорихме през 2019 г., имахте факти, но не и обяснения.

- Всъщност до 2019-а, когато отидох на превала с "Дискавъри", аз нямах теория. Не само това, но и не приемах сериозно някой да ми каже, че има идея какво е станало през 1959 г.. Директно губех интерес към разговора. Бях чула и изчела всички теории и версии. Когато се върнах от превала и Игор ме попита за впечатлението ми, аз му казах, че нещо е съвсем, ама съвсем не наред с тази палатка. Не може и не трябва да се палаткува там при всичките опции наоколо - гори, скали, равни места. За мен във водеща загадка се превърна защо въобще са си сложили палатката там. Бившият прокурор на Свердловска област Куряков (нашата експедиция съвпадна с тази на руската прокуратура), се изказа, че Дятлов е търсел и намерил ветрова сянка на билото. Затова е решил да постави палатката там. Да, но по план той няма работа на билото този ден, трябва да прехвърли билото и да се спусне от другата страна за нощувка. В последния запис на Дятлов в дневника на групата се говори за вятър като от турбина на излитащ самолет. Това заедно с тежките раници ги връща обратно за нощувка на южния склон. След такъв ден, когато не са успели дори да прехвърлят билото, защо ще тръгнат по него? Няма прецедент туристи да трамбоват при ураганни ветрове, тежки раници и температури от 20 - 30°C в търсене на ветрова сянка. Обръщам се към планинарите - някой да е чувал за такова нещо,

да е търсил ветрова сянка в буря?

Когато бях на мястото, където е намерена палатката през 1959 г., ме осени прозрението, че може би все пак групата на Дятлов не е нощувала там. Ами следите им, водещи от палатката надолу в гората? Това е един от най-загадъчните факти в този случай. Споделих това си прозрение с Игор Павлов и той спокойно ми отговори, че най-вероятно палатката е преместена, и че този факт е част от разгадаването на случая. Това може да обясни цялата мистерия. Ако само това се приеме за ДОПУСТИМО, всичко останало може да се нареди доста правдоподобно.

Не за първи път някой допуска, че

палатката не е поставена там

от групата на Дятлов. От това следва, че някой я е преместил. И тук всички, тръгнали по тази пътечка на логиката, кривват към криминална версия, т. е. убийство. Защо иначе някой ще мести палатката? Тъй като убийство е толкова трудно да се мотивира, до причината на смъртта дори не се стига в аргументациите. Т.е. как точно са ги убили, за да причинят тези невероятно травми, които патологът през 1959 г. описва като блъскане от бързо движеща се кола. Общо взето теориите, като стигнат дотук, звучат по следния начин: Мансите (местното население Ц бел. ред.) яли халюциногенни гъби и им скачали по гърдите и главите в състояние на екстаз - по религиозни причини; КГБ и специалните служби имат начини за мъчение и убийство и са го направили, за да прикрият предаване на дрехи, заразени с бета изотопи, местни лидери са очистили младежите със сноумобили, защото туристите са ги видели да ловуват с хеликоптери; от правителството са ги издигнали с хеликоптери и хвърляли отвисоко, защото групата на Дятлов е станала

свидетел на тестове със секретни оръжия...

Това са криминалните версии.

Версиите за природни стихии обясняват как групата се е изплашила от нещо, разрязва палатката отвътре, след което са се объркали или побъркали, за да тръгнат бавно надолу. Парадоксалното разсъбличане започва в палатката. След два часа ходене надолу към дерето групата се посъвзема, запалва огън, издълбава дупка за бивакуване в снега, чупи и реди клони и дрехи за изолация, и след това четирима умират във водата на 20 метра от бивака.