С импланти, пробиващи кожата, с 6 счупени ребра без шанс да се съберат и бял дроб пълен с кръв, тя трескаво събира всичко, свързано със загадката

Теодора Хаджийска е българката, която бе консултант на "Дискавъри", когато екипът им тръгна по стъпките на групата на Игор Дятлов. "168 часа" неведнъж пише за тази изключителна мистерия, при която 9 руски студенти се отправят на 350-километров поход в Урал, но една нощ без видима причина излизат, тръгват по чорапи, без да тичат, и се упътват към долината. Малко по-късно загиват по необясним до момента начин. Някои са с избодени очи, други с разбити гръдни кошове. Версиите до момента са над сто. Интересът е толкова голям, че руската прокуратура преди няколко години възобнови разследването. Хаджийска е единствената, която започна системно да събира информацията на едно място: в сайта dyatlovpass.com - документи, архиви, интервюта - с надеждата някой някога с по-свежо око от нейното да разгадае случая.

Авторът на тези редове, наблюдавайки дългогодишната й усърдна работа, си позволи в тв предаване преди години да направи прогнозата, че именно Хаджийска ще разплете тази изключителна загадка. Аргументите - обикновено щастието се усмихва на тези, които са си "написали домашното". Именно когато цялата изследователска работа е свършена, тогава нещо се случва, което подрежда купищата необясними факти в стройна теория. При първото ни интервю Хаджийска бе на този етап - тя знаеше всичко, бе изследвала в дълбочина всеки факт, но нямаше теория. Не бяха необходими някакви особени способности, за да се предвиди, че именно тя ще стигне до истината. Днес книгата на Хаджийска е факт - тя се продава на английски, подготвя се руското издание, сега се превежда и на немски и има всички шансове да стане бестселър на Amazon.

- Как се запалихте по този случай, как започна всичко?

- Животът ме "сблъска" с този случай в буквален и преносен смисъл. Преди 9 години едва не загинах от катастрофа в Индонезия при едно от пътешествията ни около вулканите. Бяхме с мъжа ми с раниците в каросерията на камион, който превозваше строителни материали, и по нанадолнището в планината

спирачките му изпуснаха

Загубихме контрол и шофьорът взе мигновено решение, което ни спаси живота - блъсна камиона със 70 км/ч в планинския скат, за да не паднем в пропастта от другата страна на пътя. До този момент никога не се бях занимавала с неразгадани случаи или разследвала нещо, изобщо седенето зад компютър и ровенето в документи никога не е било идеята ми за приятно прекарване на времето, ако имам избор, разбира се. Ако трябва нещо да се свърши, залягам над задачата здраво, но

не е имало прецедент преди

2012 г. сама да си го причиня. След катастрофата последва евакуация и пет операции. Имам жестоки травми, в детайлите на които не искам да се впускам. Ако на някого му е интересно, може да прочете подробности тук: Distal-humerus.com

В това състояние, прикована на легло, гледах филм, за който пишеше, че е по действителен случай. Във филма имаше зомбита, телепортация, нацисти, бункери, и си казах - е няма такъв случай, по който този филм да е направен. Филмът е "Превала на Дявола" на Рени Харлин. Естествено, опитах се да разбера какво се е случило в действителност. Ще ми повярвате ли, че количеството информация, което ме заля, ме накара да си мисля, че

бункери, телепортация

и зомбита

може би не е чак толкова нелепо обяснение. Версиите за инцидента и до ден днешен се роят, като официалният им брой, регистриран в руската прокуратура, беше 75 преди две години. Сега е надминал вече 100. Версиите са в диапазон от любовен триъгълник и религиозно жертвоприношение до извънземни.

Представете си

100 версии

Прокурорите ги делят на криминални случаи и природни стихии, като към последните, предполагам, трябва да причислим зверове, йети и... не знам извънземните към коя от група се числят.

2012 г. задълбах в случая сериозно, трябваше да се възстановявам след операциите, а те не вървяха към добро, раните не заздравяваха, кокалите растяха накриво, имплантите пробиваха кожата и аз предпочитах да не мисля за състоянието си. Кръвоизливът в мозъка се разсея, но започнаха кошмарите. Имах гръден капак (6 счупени ребра с разпръснати парчета без шанс да се съберат някога), белият ми дроб беше пълен с кръв, нощем не можех да дишам. Ако успеех да заспя, сънувах, че съм от групата на Дятлов, че съм затисната от нещо тежко и не мога да си поема въздух. Така нощи наред. За да не чувствам какво се случва в действителност, се пренесох в 1959-а, а там беше много по-страшно. В Куала Лумпур, докъдето ни стигнаха парите за евакуация, липсата на опитни хирурзи се компенсира с количества морфин.

Когато започнах да се занимавам със случая, информацията за това какво се знае за групата на Дятлов беше разпръсната по безкрайните руски форуми. Езикът не е проблем, за моята генерация руският беше задължителен в училище. И тогава моето обсесивно компулсивно разстройство се задейства и аз започнах да архивирам, превеждам и подреждам информацията на сайт. Нямах никакви амбиции и планове да ставам единствената платформа на английски за този случай, просто всичко намерено го форматирах, превеждах и слагах на определеното му място на Dyatlovpass.com.

Кръвоизливът в мозъка се разсея, но започнаха кошмарите. Имах гръден капак (6 счупени ребра с разпръснати парчета без шанс да се съберат някога), белият ми дроб беше пълен с кръв, нощем не можех да дишам. Ако успеех да заспя, сънувах, че съм от групата на Дятлов, че съм затисната от нещо тежко и не мога да си поема въздух. Така нощи наред. За да не чувствам какво се случва в действителност, се пренесох в 1959-а, а там беше много по-страшно. В Куала Лумпур, докъдето ни стигнаха парите за евакуация, липсата на опитни хирурзи се компенсира с количества морфин.

Когато започнах да се занимавам със случая, информацията за това какво се знае за групата на Дятлов беше разпръсната по безкрайните руски форуми. Езикът не е проблем, за моята генерация руският беше задължителен в училище. И тогава моето обсесивно компулсивно разстройство се задейства и аз започнах да архивирам, превеждам и подреждам информацията на сайт. Нямах никакви амбиции и планове да ставам единствената платформа на английски за този случай, просто всичко намерено го форматирах, превеждах и слагах на определеното му място на Dyatlovpass.com.