Убиха Андрей Луканов 2 дни, след като разпореди проверката, казва приятелят му Кольо Парамов

Бившият шеф на Комисията по досиетата Методи Андреев: Познавам човек, на когато в Окръжния комитет на партията са му дали 300 хил. лв., за да ги развърти

Някой е знаел, че кръгът се свива, твърди финансистът

Андрей Луканов бил сигурен, че парите ще се върнат обратно в България и с тях ще някои хора ще си направят партии

Дали наистина е имало куфарчета с червени милиони, дали Луканов е дал старт на операцията парите на държавните фирми да се прелеят в сметки на паралелни структури? Всъщност това е един от въпросите на прехода поне за 1,5 млрд. долара, но той едва ли някога ще получи категоричния си отговор.

Вестник "168 часа" още от самото си създаване тръгна по следите на червените милиони и откри, че част от тях са

“акостирали” в офшорния рай на остров Ман

Дали обаче са стигнали дотам с куфарчета, които някой предварително е ги е събрал от всички точки на света първо в София, а след това е разпоредил на кого колко да се дадат? Или планово са потеглили към офшорната зона от сметките на държавни предприятия и външнотърговски фирми? Или по този начин са били източени и финансите на държавните фирми в страната?

"Аз познавам един много интелигентен човек, който е бил партиен секретар в завод - разказа пред "168 часа" бившият шеф на Комисията по досиетата Методи Андреев. - Лично той ми e споделял как след 10 ноември 1989 г. са го извикали в Окръжния комитет на партията и са му предложили да му дадат 300 хил. лв."

"Аз ги завъртях, върнах ги, след това искаха да ми дадат още, но аз отказах", това били думите на човека, който се доверил години по-късно на Андреев. Бившият шеф на комисията не знае дали изискването е било да върне сумата с лихви или само главницата."Не знам подробности, нито дали парите са давани с куфарчета или по сметки. Попитах, но човекът не ми обясни", спомня си днес Андреев. Дали този разказ не подкрепя теорията на покойния Любомир Шопов, която "168 часа" разказа в предишния си брой? Според нея Луканов е разпределял парите.

"Аз познавам Шопов и много го уважавам като професионалист - коментира пред "168 часа" финансистът Кольо Парамов. - Шопов е наясно детайлно по балканската тематика, но фактът, че изразява мнение по отношение на Андрей Луканов и му приписва ролята на присвоител и крадец на тези огромни пари на държавата, с това не мога да се съглася.

Затова искам да внеса точност чрез цифри и числа." Според Парамов

два дни преди Луканов

да бъде убит

той го кани на среща.

"Изрично поиска да обещая, че ще проведа детайлна ревизия в БНБ като главен ревизор на външнотърговските дружества и аз му обещах - казва той. - Обясних му, че ще започна през май 1997 г., тъй като тогава ще приключа ревизията на златните наличности на БНБ. Исках да съм прецизен по отношение на 40,5-те тона злато. Луканов бързаше, защото срокът на наличните записи и преводи на парите в чужбина от външнотърговските фирми, фактурите и документите в оригинал е до 10 ноември 1999 г. Убедих го, че колкото и да бързаме, не мога успоредно да засека тези суми. Завърших "златната ревизия" през юни 1997 г. и запечатах в началото на септември информационно-техническото управление, където се съхраняваше базата данни. По новата ревизия работихме 45 дни, като концентрирахме вниманието си главно върху "Литекс банк" в Бейрут и някои други по-интересни преводи в Германия, Австрия, Швейцария и редица европейски държави. Установих, че за периода от 1980 г. насам държавата бе създала 388 външнотърговски организации и дружества, които са работили с държавни пари. Общо 705 разпоредители са имали право на подпис да превеждат сумите по сметките. Остатъкът по тях на 10 ноември вечерта е 1 535 200 000 долара - тази сума е по сметките на външнотърговските дружества. От тези 705 разпоредители България си е възстановила само сумата от 2,2 млн. долара от един човек. Останалите 704 души

открадват

общо 1 533 000 000 долара.”

Финансистът твърди, че на 14 октомври 1997 запечатва валутно управление на БНБ и казва на екипа си: "Дал съм обещание на човек, който вече не е между нас". 

"Имах предвид Луканов - спомня си Парамов. - Докато се уговаряхме как да действаме по тази ревизия, в БНБ насрочиха спешно заседание на УС и бях предупреден за работата по ревизията. След два часа решението на УС бе, че променя постоянния труд договор на главния ревизор на БНБ във временен тримесечен със задна дата, считано от 1 октомври. Целта бе до 31 декември 1997 г. да бъда отстранен от банката и никой да няма право да се занимава с този въпрос.

Забележете, през следващите пет години не е назначен ревизор. Промениха и чл. 22 от Закона за БНБ и по този начин прекратиха дори теоретично възможността някой да започне да работи по тази тема и да принуди банката да обяви публично каква е откраднатата сума през външнотърговските дружества, как и кога е станало това."

Според него темата е забравена и малко след това банката организира

продажбата на 1500 кг златни монети,

събирани в продължение на 110 години в БНБ.

"Бяха изтъргувани по 320 долара унцията, а част от тях струваха като нумизматична стойност по 5000 долара", казва бившият главен ревизор.

"След като излязох от БНБ, през януари 1998 г. предложих на бившия зам.-вътрешен министър ген. Стоян Стоянов да продължа проверката си - допълва той. - Стоянов се развика, питаше кого съм искал да проваля, но аз му казах, че тази проверка ми е разпоредена от Луканов и трябва по някакъв начин да я направя. Стоянов опонира: "Как? Той вече не е между живите!".

"Отговорът ми бе, че може да не е, но аз съм му обещал - спомня си Парамов. - Тогава ген. Стоянов ми каза, че аз съм предател. Поисках да говоря с ген. Манчев. Като бивш първи заместник-началник на Първо управление и шеф на Научно-техническото разузнаване той със сигурност знаеше какво е станало с парите на външнотърговските дружества."

"Обадих се на ген. Манчев и го предупредих за какво искам да поговорим, но той отказа - споделя финансистът. - След няколко месеца той не можа да издържи и ме попита за цифрите. Аз му казах, че разполагам с данните на Министерство на икономиката. Преди това бях говорил с бившия министър Рачо Петров, който бе назначил комисия и всяко отделно дружество бе уточнено, регистрирано, сертифицирано. В Министерството на икономиката се водеше статистика и ние с Рачо искахме да направим кръстосано засичане на данните. Да съпоставим това, което Рачо бе засякъл в министерството в периода 1992-1993 г. с реалните преводи и плащания, регистрирани в БНБ. Това щеше да е една професионална ревизия. Идеята бе да проверим всеки един от тези 705 разпоредители с външнотърговски сметки и срещу всяко име да посочим каква е присвоената сума.

Затова, анализирайки думите на сина на Григор Шопов - Любомир, стигам до извода, че макар че толкова време е служил в системата, познавайки реалните възможности на това министерство, той говори как

Луканов е завел Илия Павлов

и го е представил като главен разпределител на парите. Нещо, което изобщо не отговаря на истината.Илия Павлов никога не е имал нищо общо с тези схеми, с тези куфарчета. Той не е бил длъжностно лице, няма детайлна и дори микропредстава за тези процеси и няма как да ги е разбирал."

Защо Луканов не търси тези пари веднага след 1989 г., когато е премиер?

"Той знаеше, че документите се пазят 10 години - смята Парамов. - Луканов блокира плащанията по външния дълг, което бе най-рационалното, но никой не можеше да си помисли, че парите от външнотърговските дружества ще изчезнат.

Вероятно Луканов си е мислел, че първо трябва да постигне споразумение с 396-те частни банки кредиторки, към които заемите ни бяха 10 530 000 000 долара. Тогава Луканов търсеше подходящ човек за премиер, не е планирал да бъде той. Когато внесох сам споразумението за частните банки в Лондонския клуб, тогава Стоян Александров изрично ми каза:

"Най-накрая се намери един мъж!"

Попитах го защо, а той ми каза: "Ще разбереш през следващите години". Знам, че когато ни опростиха 49% от тези 10 млрд. долара, Луканов си е представял, че БСП ще управлява и тогава ще привикат тези 705 души - разпоредители с парите на външнотърговските дружества, но нещата се объркаха. На хоризонта излезе масовата приватизация и започна голямата кражба."

Ако допуснем, че Луканов е чакал да започне издирването на парите, когато БСП за по-дълго вземе властта, възниква въпросът какво са правели сините.

По време на правителството на Филип Димитров е обявено, че започва търсенето на червените милиони. Дори е наета фирма, която да издирва финансовите потоци по света.

Паралелно с това десните започват да подменят ръководствата на големи външнотърговски фирми и банки, назначавайки там свои хора.

През 1992 г. със заповед на премиера Филип Димитров са

уволнени 200 души

директори на външнотърговски дружества.

В пресата периодично избухват скандали за изчезнали папки от разузнаването, за битки в дружества и финансовите институции.

Десните обвиняват хора от Първо главно и Научно-техническото разузнаване, че са изнесли документите, с които могат да проследят каналите, по които са се "изпарили" милионите. Червените не им остават длъжни и отговарят, че всички, които по някакъв начин са замесени в издирването на милиардите, по необясним начин са станали изключително богати.

Синьо-червената мъгла над парите още тогава е такава, че много трудно може да се каже как и кога са изчезнали. Дали източването е започнало веднага след смяната на властта? Или този процес е продължил и при правителството на Ф.Д.? И защо Луканов се сеща да ги търси 6 години след 10 ноември 1989 г.?

"Тези пари клатеха цялата държава - казва Парамов. - Той бе убит само заради това, защото бе взел яки мерки, за да се промени това. Някой е знаел, че кръгът се свива, Луканов не можеше да повлияе на партията. Мъчеше се по различни начини. На 29 февруари 1996 г. имахме 4-часова среща - аз, Любен Гоцев, Мирослав Дърмов, Александър Лилов. На нея аз докладвах състоянието на базовите финанси на държавата, докладът ми бе 30 стр., че имаме проблем с разплащанията. Тогава Лилов каза: "Щем - не щем, трябва да мислим за друго правителство." Минаха 20-ина дни и направиха извънреден пленум и на него Лилов обяви, че партията е в състояние да изгради няколко правителства. Той бе убеден, че

кабинетът на Виденов е изтървал положението

Два месеца по-късно, на 25 май, 16 банки фалираха. Затова Луканов попита кой дърпа конците и кой създава финансовата криза?"

Според Парамов Луканов е бил убеден, че с тези пари се формират нови партии и се моделира коренно различно управление.

Затова ми разпореди ревизията, защото имаше опасения, че милионите са в Швейцария. Думите му бяха - дадохме на неграмотни хора властта, а те не познават баланса на държавата, за да управляват икономиката, дадохме възможност на тайната червена номенклатура да забогатее и й оставихме години наред да управлява парите на външнотърговските дружества."

Според Парамов всички 705 души, които са се разпореждали с тези 1,5 млрд. долара, са знаели езици, съветвали са се, няколко години никой не ги е търсил за нищо нито от Министерството на икономиката, нито от Министерството на финансите или БНБ, никой не им е засякъл разликите в преводите.

"Тогава защо да връщат парите - пита Парамов. - Човекът, който възстанови 2-та млн. долара, очевидно нещо се е бил пообъркал."

Днес финансистът е убеден, че ако Луканов не бе убит, той е щял да реализира командировката си в САЩ, където да договори предсрочно сваляне на кабинета на Виденов.

"Тогава

обезценката на лева щеше да е 300 лв.

максимум и обедняването нямаше да е толкова свирепо, заради тази една година всичко се обърка."

В крайна сметка правителството падна при курс от около 3000 лв. 

Дали този милиард и половина наистина се е намесил в управлението и как, едва ли някога ще разберем.

Факт е, че точно когато и Илко Ескенази попада на сигурни следи по пътя на изчезналия милиард и половина, при мистериозни обстоятелства загива в морето.  Повече по темата, четете тук.