Вече сме наясно, че личната ни съдба, настоящето и бъдещето ни повече не могат да бъдат собственост на партии, лидери и схеми за измами! Ние, гражданите на България, сме единственият суверен и властта трябва да работи за нас, а не за себе си!

Младите българи да поемат бъдещето си

в своите ръце! То е тяхно! Успех!"

Така завършва последната книга "Titanic.BG" на дипломатa от кариерата, посланик и кадрови служител на българското външнополитическо разузнаване Любомир Шопов. В края на петата си книга, излязла преди около месец от печат, авторът като че ли подсъзнателно си взема сбогом и оставя бъдещето в ръцете на младите. Малко по-късно, на 12 ноември, получава масивен инфаркт и издъхва в дома си на 78-годишна възраст. А беше планирал да започне през декември

представяне на новата си книга

сред бившите си колеги в страната.

Любомир Шопов е син на дългогодишния заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов, пряко отговорен за работата на Държавна сигурност. За Григор Шопов се знае, че е бил най-довереният човек на Тодор Живков, който редовно го е информирал за всичко ставащо в държавата. Синът му Любомир пазеше видео от тържеството по повод 70-годишнината на баща си през 1986 г. Пред гостите Живков вдига тост и казва: "Под всичко, което би ми поднесъл Григор Шопов, аз мога да се подпиша и без да го прочета! Никога няма да те подведе! Но, вижте, това не мога да гарантирам за себе си. Представяте ли си колко му вярвам, щом го поставям над себе си."

Синът Любомир тръгва по стъпките на баща си, но не съвсем. Той е и дипломат, и разузнавач. Бил е

кадрови служител

на българското външнополитическо разузнаване, подполковник от строго секретния щат на Първо ГУ на ДС. Завършва дипломация в Московския държавен институт за международни отношения, а от 1968 до 1974 г. работи в посолството ни в Москва. От 1979 г. в продължение на 5 години ръководи правителствената делегация на България, с ранг на посланик, на преговорите във Виена между Варшавския договор и НАТО за разоръжаването в Централна Европа. Бил е началник на отдел "Балкански страни" в МВнР в едни от най-тежките години 1985-1988, когато в страната е в ход поредната вълна от Възродителния процес. Опитът му на експерт е причина през ноември 1988 г. да бъде назначен в ЦК на БКП като завеждащ отдела за работа с българските турци.

Наследил от баща си качеството да бъде изключително потаен, което всъщност е и сред важните за дипломат и разузнавач от кариерата, след 22 години мълчание, през 2012 г. издава първата си книга "Отдел Трети" за външната политика на България на Балканите. Откровено и смело излага мисли и разсъждения, свързани с настоящето и миналото. С хората и проблемите, с които се е сблъсквал. И с много тревога за бъдещето, но и с желанието да е полезен. Съхранява имената на колеги и факти за събития от една отминала епоха, която според него остава

неразбрана, неоценена и изопачена

В "Отдел Трети" пише за своята работа в отдел "Балкански страни" на Министерството на външните работи, отговарящ за отношенията на България със СФР Югославия, Албания, Турция, Гърция и Кипър. Това е период на най-остър сблъсък с Турция в защита на суверенитета и недопускане на намеса във вътрешните работи на България. Оценява това време като "период на добри постижения на българската външна политика на Балканите, в Европа и по света, въпреки тежките препятствия на Студената война".

Само две години по-късно Любомир Шопов издава и "Геноцид", посветена на трагичната съдба на българските бежанци от Тракия и Мала Азия през 1913 г. Тогава турската армия избиват над 60 000 жени, деца, мъже и старци. Прогонват над 280 000 души към България. Разрушават църкви, училища. Конфискуват 3,5 милиона декара земя - частна собственост на българи.

Да получат извинение

или компенсация техните наследници, е една от каузите, на които е посветил голяма част от живота си дипломатът. Категоричен е, че тракийският бежански въпрос е международноправен и двустранен между Турция и България проблем, който, без да вреди на добрите българо-турски отношения, следва да намери балансирано решение, базирано на фактите.

Не пести критики към българските управници,

загърбили този проблем.

Книгата му "Турският въпрос и държавната сигурност", първа част, излезе през 2016 г. В нея прави анализ на отношенията човек-сигурност-държава, ислям, османско иго, Балкански войни. Коментира турските външнополитически доктрини и е пределно остър към политиката на Анкара през последните десетилетия спрямо България.

Пречупено през неговата гледна точка и на базата на многото информация, която е трупал през годините, определя поведението на Анкара по

“изселническия” въпрос

като манипулативно, подриващо и блокиращо интеграционните процеси в смесените райони.

Шопов открито обвинява Анкара в поддържането на протурски дух и създаването на преки условия за обявяване на автономия на етническа и на религиозна основа у нас.

Шопов спазва своето неписано правило да издава през две години книга. Така "Измамата" - част втора на "Турският въпрос и държавната сигурност", бе представена през 2018 г. В нея засяга новите аспекти на международните отношения в посока преход към многополюсен модел. Разглеждат се външнополитическите доктрини на САЩ, Евразия, БРИКС, Възродителните процеси, преходът, който според него е "довел България до Трета национална катастрофа". Изключително критичен и остър е към всички управлявали страната ни след 1989 г.

Приятели и бивши негови колеги го описват като патриот до мозъка на костите си, изключително принципен и социално ориентиран човек. Не изневерява на социалистическите си възгледи, но и не пести критики към лидерите на БКП/БСП.

"Конците в държавата ги дърпаше Андрей Луканов, по чиято идея бяха създадени много външнотърговски дружества, в които бяха назначени негови роднини. Изпомпаха се немалко държавни пари. Това бе добре известно на Тодор Живков. През август 1989 г. Живков пише писмо до баща ми да направят пълно разследване на дейността на тези външнотърговски предприятия. Какво по-голямо предупреждение за Луканов, че не го очаква добро политическо бъдеще", каза Любомир Шопов в интервю за "168 часа". Уточнява, че

с Луканов са били състуденти в Москва

и цени неговия ум, интелект, знания и прозорливост.

За прословутите куфарчета с пари, за които се говори, че са раздавани на определение хора, шеговито казва, че неговото е било празно. "Иcтина е обаче, че Андpей Лyканов е пpовел cpеща c генеpалните диpектоpи на тъpговcко-пpомишлени и икономически обединения и им е казал, че нещата отиват на лошо. "Създавайте си паралелни структури, превеждайте пари по техни сметки и това, което ще започнете сега като дейност, ще се координира от един

човек, когото

съм избрал -

Илия Павлов.”

Това са били думите му, каза в интервю пред наш репортер Любомир Шопов.

Категоричен е, че "курсът на започналото в края на 1989 г. "презокеанско плаване" на българския "Титаник" към демокрацията, олицетворявана от САЩ, бе зададен от "капитаните" Петър Младенов, Андрей Луканов и Александър Лилов".

Посочва като грешка на ръководствата на БКП (по-късно БСП) след 10 ноември 1989 г., че не отчитат "изграденото от милионите български трудещи се, участвали активно в създаването на икономиката на страната".

Упреква Петър Младенов, че прехвърля цялата вина за "катастрофалното" положение в страната върху Тодор Живков. Несправедливо вина е насочена и към Държавна сигурност. "Най-голям интерес от това имаше Андрей Луканов поради опасността на светло да излезе неговото отношение към разпределянето на стотици милиони долари в чужбина за създаване на външнотърговски дружества със спорни перспективи", казва дипломатът.

Шопов смело защитава колегите си от службите за сигурност и МВР в годините преди 1989 г. "В началните месеци на 1990 г. от работа бяха освободени около 14 хиляди кадрови служители на МВР в цялата страна. Изхвърлени бяха тези, които години наред бдяха за икономиката на страната и реагираха на всяко посегателство срещу нея. Режимните офицери в министерствата и предприятията от национално значение бяха съкратени. Създаде се остра отрицателна обществена нагласа към ролята на ДС във всичките й направления. Без значение дали това е външнополитическо или научно-техническо разузнаване, контраразузнаване или дейност на другите управления на МВР", казва Шопов.

Мъчно му е, че е била "създадена

невярна представа

за ролята на ДС

в т.нар. възродителен процес".

До последно не приема отрицанието на постиженията на социализма у нас. Смята, че е разклатено доверието в лявата социална идея и партията, която би трябвало да я олицетворява.

"30 години след 10 ноември 1989 г. от каузата и славната революционна история на БКП към днешна дата май постепенно остава само номерацията на партийните конгреси на "столетницата". Възрастните членове и симпатизанти биват омайвани с леви клишета и надежди. Политиката на ръководствата на БСП, с изключение на Жан Виденов, по-нататък обаче е дясна", казва Шопов.

Спомня си, че през пролетта на 1997 г. с Григор Стоичков е бил на среща при Тодор Живков. В края на разговора им Тодор Живков споделил опасение, че "кариеристите в партията ще превърнат най-мощната политическа сила, призвана да брани интересите на трудовия народ, в една малка парламентарна партия, която да обслужва техните лични интереси". Шопов смята, че хората, които се борят да управляват БСП, трябва да имат убеждения и качества за борба за кауза, а не за игра на политика.В разговорите с него винаги е проличавала искрена загриженост и тревога за съдбата на България. Не одобрява случващото се у нас и твърди, че "след 30-годишно плаване в океана на “демокрацията” българският държавен кораб е на ръба да повтори историята на "Титаник". "Да потъне от сблъсък с айсберга на неолиберализма, неоосманизма и предателството на капитана на държавния кораб - българската политическа класа. Но британският частен пътнически лайнер потъва за 2 часа и 40 минути. А трюмовете на българския държавен кораб вече 30 години бавно, преднамерено и планомерно се пълнят с мътилка, чиято тежест неумолимо може да го отпрати окончателно на дъното. Много капитани вече се изредиха в този нелек и решаващ рейс. Други нетърпеливо чакат своя час. И те да поуправляват кораба! И те да вкусят от властта!", пише в последната си книга покойният разузнавач. И го прави с единственото желание всички българи да "разкрием истинското лице на фасадната демокрация, да не допуснем политиканстването и популизмът окончателно да победят, да разкрием измамите.

И неговият призив е да се разбие статуквото на политическата класа, която "обслужва властимащите и сенчестия бизнес за сметка и на гърба на милиони честни граждани на България".

Шопов има съмишленици, но винаги е бил ядосан, че не са достатъчно. Винаги му се е искало управниците да се вслушват в техния глас и се е чувствал разочарован, че това не става. И все пак, след усещането му, че България не върви в правилната посока, едни от последните му думи са: "Надежда има! Нови сили и тенденции набират скорост и влияние в света. Млади хора се завръщат от чужбина в Родината. България трябва да бъде спасявана! Най-вече от модела на властта и от собствената си "политическа класа".