Освен завода, произвел на отровата, зад телените огради има съвсем нормални училища и кафета, но външният свят не може да достигне до тях.

От студената война до днес териториите на някогашния Съветски съюз са били използвани за тайни проучвания на билогични оръжия. Над 40 "затворени града" съществуват като призраци по тези земи и никой без специално разрешение не може да влезе в тях.

Какво става зад стените им, е въпрос, на който трудно може да се отговори категорично. Но със сигурност дори и днес тези лаборатории са отговорни за не една и две терористични атаки. Денят е 4 март 2018 г. В центъра на Солсбъри са намерени в безпомощно състояние двойният агент Сергей Скрипал и дъщеря му. Няколко месеца по-късно - на 30 юни, Чарли Роули и приятелката му Даун Стърджис колабират в дома си в британския град Еймсбъри. Стърджис умира няколко дни по-късно, докато останалите жертви са спасени.

На пръв поглед между тях няма нищо общо - просто случайни хора. Но ги обединява източникът на тяхното страдание - нервнопаралитичното вещество "Новичок", произведено в една от тайните руски лаборатории.

На 800 км от Москва по поречието на река Волга се намира "затвореният град" Шихани. Родното място на "Новичок". За никого не е тайна, макар руснаците категорично да отричат, че първите разработки на веществото започват именно там. А днес лабораторията, която поне по документи не се занимава с нещо нередно, все още функционира като клон на Държавния научноизследователски институт по органична химия и технологии, известен със своето странно наименование Gosniiokht.

Работата в лабораторията започва през 1928 година, но тя е превърната в "затворен град" през 1997 г., когато в сила влиза Конвенцията за химическите оръжия. Мястото е разделено на три - Шихани-1 е градът, който обитават хората, Шихани-2 е военна база, а Шихани-4 - склад.

До тях се стига само със специално разрешение, въпреки че според руските власти там никога никой не е произвеждал химически оръжия след 1970 г., ала производството на "Новичок" започва през 1971 и приключва две години по-късно. Тогава токсичността на веществото е 8 пъти по-голяма от тази на вече съществуващите оръжия.

Смразяващо кръвта видео, направено много след 1970 г. от Би Би Си обаче, показва военните, които работят в Шихани с противогази, обгърнати от облак химикали. Следващият кадър пък разкрива как агент стреля с оръжие, специално пригодено да изстрелва течност в лицето на жертвата. През 1987 година за първи и най-вероятно последен път са допуснати чужденци до лабораторията. Тогава започват и преговорите за разоръжаване. Офицерите гордо показват своите химически боеприпаси и пред очите на гостите си инжектират заек със зарин, предназначен за бомби, за да покажат, че пораженията от него са реални. Животното умира веднага.

До Шихани-1 можеш да стигнеш лесно. Там няма да намериш почти нищо, защото всичко е събрано в забранената зона Шихани-2. На видеото се виждат комините и складовете, обградени от други сгради, чието предназначение е неясно.

Оказва се обаче, че в тайната база има най-обикновени за човека съоръжения.

На мястото живеят около 5 хил. души, които едва ли прекарват дните си само в разработване на химични оръжия.

Освен разузнавателен полк на армията зад затворените можем да открием 1-ва МБАЛ до шиханската химическа тестова площадка. А от другата й страна се намират Военноокръжна болница, поликлиника, училище № 24, музикално училище, 3 детски градини, хотел, офицерска къща с кино към нея и гора.

На територията на Шихани-2 има и голям парк, в чийто център се намира езеро, където офицерите все още си гледат лебеди и патки, които преместват в по-топлите помещения през зимата.

Може да се каже, че хората там водят един напълно нормален живот. Но дали наистина е така? След като името на града бе намесено в скандала със Скрипал, разследващи бяха изпратени на място, но пристигнаха чак когато беше започнало разрушаване на лабораторията. Преди седмица статутът на Шихани като "забранен град" бе свален със специален указ от Путин.

След 1 януари 2019 г. достъпът до злокобното място ще е позволен. Но предвид започналото разрушаване едва ли някой ще намери доказателства за производството на "Новичок" или което и да било друго биологично оръжие. Говорителката на местната власт заяви своето притеснение, че не знае "какво ще се случи, след като вратите на Шихани бъдат отворени". Дори кметът на града потвърди, че разрушаването на сградите е започнало и не знае къде точно ще продължи дейността си институтът Gosniiokht. Но застана твърдо зад твърдението, че "Новичок" там не е складиран от 1970 г. насам, а американците лично са дошли и са наблюдавали затварянето на лабораторията през 90-те.

Андрей Татаринов с типичния руски хумор благодари на медиите за ПР-а, който са направили на градчето му, и покани всички туристи да го посетят в деня, в който статутът му на "забранено място" отпадне. А неговите виждания за бъдещето са далеч от производството на нервнопаралитични газове - излазът на Волга, магистралата, която минава наблизо, и железницата ще дадат нов живот на Шихани.