Единият си отива парализиран от яд, че не успява да открие златото на революционния комитет, другият в края на живота си признава кой е държал грошовете и че това не е бил поп Кръстю

В предишните два броя на "24 часа - 168 истории" описахме как Васил Левски е заловен в резултат на предателството на Димитър Общи и последвалите интриги от страна на Марин поп Луканов, сестра му Величка Хашнова и Димитър Пъшков; непонятно е поведението и на Любен Каравелов и съпругата му. В случая е необходимо едно уточнение - в статията по никакъв начин не се оспорва големият талант на писателя Любен Каравелов и той няма нищо общо с опита на поборника Каравелов да доминира над революционните комитети, както и да прибере парите им при себе си, за да покрие дългове и да финансира своя вестник.

"Революционното нетърпение", изглежда, е провокирало Любен Каравелов да насърчи доверения му Димитър Общи да извърши дръзкия обир в Арабаконак. Знае се, че Апостола не е бил съгласен. Той предупреждавал, че това може да е фатално за организацията, защото турците до последно ще търсят откраднатата сума. Това вече не било от рода "един гяур обрал друг гяур". Левски обаче не могъл да осуети фаталния план. За беда именно той поставя началото на неговия път към "голгота".

През цялото време Левски е знаел, че Димитър Общи за всичко се отчита пред Каравелов. Освен това не идвал на насрочените срещи. След залавянето разкрил всичко, което знаел - за Апостола, за комитетите, за целите и задачите на организацията. За щастие, той познавал само една част от комитетите и революционните дейци - ловчанлиите Марин поп Луканов, Димитър Пъшков и поп Кръстю. В своите "откровения" Общи споменал "попа", но не поименно, поради което в Ловеч арестуват и изпращат в София стария ловчански поп Лукан - баща на "председателя Марин". 

Арестуват и тримата и по-късно ги препращат към София. Не е ясно кога, но последвалите събития подсказват какво Марин поп Луканов е поръчал на баща си - какво да намери и да скрие, знаейки много добре, че старият поп "не е в работата" и скоро ще бъде освободен.

Оттук нататък започва интригата по "голямото предателство". За арестуваните Пъшков и Луканов перспективата поначало е била: или бесило, доживотно заточение, или да спасят кожата, като предадат Левски в ръцете на турците, а те да присвоят парите ("златото") на организацията, пазени в тайник в дома на Марин - и за чието място знаел само той и Апостола. За въпросната подробност научил и поп Лукан.

Такъв бил изборът на арестуваните ловчански "комити" - пълни признания, бързо да бъде привлечен Левски в Ловеч и поп Лукан да премести парите на сигурно място, за да не обесят Марин заради тях. Когато Апостола отива, парите ги нямало. Поп Лукан вече ги бил скрил, за което не проронил и дума при срещата си с Апостола. Разочарованият от липсата на парите Левски отпътувал от Ловеч и е заловен в Къкрина.

Подозренията на проф. Добрин Денев, че Марин поп Луканов и Димитър Пъшков са предали Левски, се потвърждават от факта, че двамата изобщо не получават присъди от Софийския съд. Те са изпратени в Диарбекир по неофициално нареждане.

Там са държани около три години при облекчен режим, като накрая им е дадена възможност да избягат.

"Това, с присъдата, е доста необяснимо от страна на властите, като се има предвид, че заради Арабаконак над 60 души са получили доста по-строги присъди - казва изследователят. - Например Анастас поп Хинов, който бил с далеч по-малка вина (пощальон в революционната организация), получава доживотна присъда и също е пратен в Диарбекир."

Има и още един съмнителен факт. За разлика от останалите затворници, Луканов и Пъшков живеели по-скоро като галеници на съдбата и това става ясно от думите на самия Пъшков пред мемоариста Кацев-Бурски: "Ние не бяхме осъдени, а ни изпратиха с другите на заточение. Там бяхме добре, защото получавахме пари."

Според Денев едва ли въпросните суми са им давани от Високата порта - по-скоро те са им пращани от "иначе бедния" поп Лукан. Това по някое време станало известно на останалите заточеници и съответно предизвикало сбиване. "Защото било ясно - това са същите пари - комитетските, събрани за въстание - допълва изследователят. - Вероятно неволно, но в спомените си сравнително дълго живелият Пъшков пропуснал да каже, че заедно с Марин са писали писмо до валиде султанката.

То не може да е с друго съдържание, освен колко много двамата са предани на падишаха, че имат някакви заслуги и затова молят за освобождение. Такова всъщност им е дадено - възможност да избягат от Диарбекир към Египет. Даже и водач арабин им бил намерен. Пари за всичко - "за път и джобни" - те си имали."

Междувременно започва Руско-турската война. Създадено е българското опълчение. Пъшков и Луканов вече са избягали от Диарбекир, но не се включват в борбата, а спокойно изчакват "да дойде свободата". 

През първите дни на войната преден казашки отряд завзема Ловеч, където посрещат "братушките" с цветя и песни. Радостта била голяма, но за кратко. Армията на Сюлейман паша идва откъм Видин и бързо си възвръща града.

Тогава започва "Страшното" Повече от хиляда ловчанлии са избити, сред тях и старият поп Лукан.

"Той е заклан, без да може да сподели с никого къде е скрил златните парички на организацията", отбелязва професорът.

Идва Освобождението и синът му Марин поп Луканов заедно с Пъшков се завръщат в Отечеството като истински герои и най-верни съратници на Левски. За "заслугите" им биват избирани за депутати, областни управители, кметове, участват в Учредителното събрание и се подписват под Търновската конституция.

"Двамата олицетворявали приемствеността на идеите на Левски, но имиджът им се крепял най-вече благодарение на оклеветяването на поп Кръстю - отбелязва професорът. - Минали години и вече почти никой не се интересувал кой бил получил комитетското злато, кой бил унищожил документацията на организацията, кой подмамил Левски в Ловеч. И касиерските книги били изчезнали. И комитетските пари не били намерени." Според учения, Марин до края на живота си бил обсебен от мисълта да намери укритото от баща му злато и не спирал да го търси. Допускал даже, че Левски е успял да го вземе. Стигнал дотам, че благодарение на поста си разпоредил да бъде срутена къщата на Никола и Марийка Сиркови, откъдето Левски поел за Къкрина. Поводът бил, че точно там трябвало да мине улица. До днес проф. Денев недоумява как е могло светиня, където е отсядал Левски и откъдето започнал пътят му към Къкринското ханче и бесилото, да бъде съборена. За съжаление - напразно.

"Съкровището" и там не било открито. След като Стефан Стамболов паднал от власт, съкрушеният от неуспеха на усилията си да забогатее Марин поп Луканов се оттеглил от политиката. През 1913 г. получил парализа и не след дълго починал.

За разлика от него приятелят му Димитър Пъшков доживял до 86 години. Неизменно бил на високи постове и обичал да разказва какъв велик революционер бил, надълго споделял истории за приятелството си с Левски и как поп Кръстю подло ги бил предал. Но волно или неволно споменал и истината, че не попът, а именно Марин поп Луканов бил председател на Ловчанския комитет. Забравил с годините, че има едно запазено писмо на Левски до членовете на комитета, според което "председателят" е отклонил едни пари за свои нужди.

Какво се случва с останалите предатели на Левски след Освобождението, как набедените за злодеи доказват невинността си и каква е съдбата на съкровището, заради което Апостола увисва на бесилото - следващи брой на "24 часа-168 истории" на 26 февруари.