Чудовищна интрига с мирис на злато кроят предателите на Апостола
Дякона спира да се защитава, когато в съда му показват негови снимки и документи на организацията, пазени от Любен Каравелов
В предишния брой разказахме как е поставено началото на зловещия заговор за предателството на Васил Левски. Интрига, която и дo днес не е разплетена напълно. Тръгвайки по следите на три писма, проф. Добрин Денев в книгата си „Свобода и всекиму своето" прави пълна реконструкция на събитията, анализирайки писмените свидетелства и с достатъчно ниво на сигурност очертава кръга на предателите му. За съжаление, изглежда, не става дума само за един човек. Напротив, на моменти всичко наподобява чудовищна организация, в която всеки, опитвайки се да оцелее или да реши финансовите си проблеми, насочва турските власти към Левски.
Драмата започва с две независими една от друга сюжетни нишки. От една страна, в Ловеч не могат да простят на Апостола убийството на чирака Стоянчо, когото Левски пробожда при самозащита, защото младежът при свадата в Денчовата къща е щял да го удуши. Поп Кръстю го опява, но и той като останалите хора в града, без да знае какво точно е станало, не могъл да преодолее загубата.
Освен това в организацията още в началото възниква спор къде да се съхраняват комитетските пари – тези, които се събират за купуване на оръжие. Любен Каравелов настоява те да се държат при него в Румъния, като идеята му включва и подпомагане на издаването на вестник „Свобода". Левски с логиката на честния човек е категоричен, че трябва да се пазят в Българско и да се използват само за каквото са дадени - за пушки и патрони. Не за „каприции", както по въпроса се изразил Христо Големия.
Не след дълго е извършен и обирът в Арабаконак, когато Димитър Общи и помощниците му задигат 15 хил. гроша от турската поща. Средствата били необходими за въстанието, но Левски не бил съгласен да се краде от турската хазна, защото това щяло да привлече вниманието към организацията. Той предпочитал чорбаджиите доброволно да даряват за общото дело. Апостола се оказва прав - турските власти разкриват аферата светкавично и следват масови арести. Задържан е и главният „идеолог" на авантюрата Димитър Общи. Неговото „героично" поведение свършва дотук. Изправен пред следствието в София, той прави пълни самопризнания, съобщавайки имената на всички онези, които са работили с него. Издава имената и на известните му хора от Ловчанския комитет - Марин поп Луканов, Димитър Пъшков и поп Кръстю Никифоров.
Арестуваните в София признават всичко. Разкриват, че тайната организация има главен апостол – Левски, и дават описание на външния му вид. Марин поп Луканов не прави изключение, но „пропуска" да съобщи за комитетските пари, които се пазят в тайник в неговия дом. Това той споделя само с баща си, като му поръчва да ги скрие на друго място. Той е бил сигурен, че Левски ще дойде за тях. Нещо повече, срещу обещание за по-лека присъда той оказва пълно съдействие за залавянето на Апостола, включително за привличането му в Ловеч. Решено е за това предателство да бъде обвинен поп Кръстю. За целта е използвана сестрата на Марин поп Луканов, укривателката на Левски - Величка Хашнова, на която разрешават да посети брат си в ареста.
Далеч преди обира в Арабаконак Левски научава, че някой е присвоил пари от революционната организация и че това е „председателят Марин поп Луканов Кафеджията". Когато Апостола поискал обяснение от него, той не го отрекъл, но споменал, че ги е използвал временно за свои лични нужди. Това предизвиква гневната реакция на Апостола, за което става ясно от нарочно изпратеното писмо до Луканов. Дали е уведомил съратниците си в града за него, или не, едва ли някога ще се разбере.
За обира и последвалите арести Левски научава много по-късно. Той познавал Димитър Общи отдавна и всичко това едва ли го е изненадало.
Но информацията за ареста на Марин поп Луканов със сигурност го е притеснила, защото при него се пазели комитетските пари. Тоест събраното за обезпечаване на въстанието народно злато и сребро. При мисълта, че при инквизиции той можел да признае за съкровището, Левски решава, че отиването му в Ловеч става задължително. Не за друго, а най-вече за да предотврати такава възможност.
На път за там Левски се отбива в Пловдив при тогавашния руски консул Найден Геров. Той бил добре информиран, двамата се познавали и Левски му имал доверие.
„На срещата Апостола се явил дегизиран като продавач на въглища, разговаряли подробно, при което станало ясно, че в организацията има сериозен провал. Геров му препоръчал да напусне Тракия и временно да стои по-далеч - най-добре да замине за Истанбул" – отбелязва пред „24 часа – 168 истории" проф. Денев. - Това било логичен съвет, но не и за Левски. За него било немислимо да се появи в Букурещ, а в Ловеч да останат на произвола всички събрани до момента парични средства.
За Апостола центърът на организацията бил Ловеч, което било още една разделителна линия между него и Любен Каравелов. Там имало архив, там се съхранявали всичките пари за готвеното въстание.
Затова Левски пренебрегва съвета на Геров и тръгва за Ловеч. Междувременно по тайната поща той получава писмото на Величка Хашнова и на 12 декември пише отговор до нея. Не е ясно дали той е бил изпратен, защото е познато само от преписа, който Апостола е направил и по-късно е открит в архива му. В това писмо Левски говори за предателство и че ще дойде и сам „ще посочи предателя".
Решен да го изобличи, в средата на декември той стига почти до Ловеч, установявайки се в една конспиративна квартира, след което и в Троянския манастир. Оттам Левски изпраща отец Давид до града, за да разузнае какво всъщност става там.
„Отец Давид изпълнява задачата, като успява да се срещне с поп Кръстю и от запазените спомени на отеца става ясно, че попът му заявил, че не знае къде е Дякона, но „ако някой знае, да му съобщи да не стъпва в Ловеч, защото тук всичко е предадено" – обяснява изследователят. – С други думи, Левски е бил отново предупреден да не влиза в Ловеч, но (можем да се досетим защо) той все пак се решава на такъв ход. Било рисковано, но отговорно. Добра предпоставка било да се възползва от обстановката покрай коледния празник - „хората празнуват, в църквите се служи, по улиците гъмжи от народ, ходят коледари, колят се прасета, свирят гайди и пр."
Стигнал по тайни пътеки до Ловеч, Левски влиза в къщата на своя доверен човек Никола Сирков. Там имало специален вход, а и кучетата го познавали. Това тогава не е било без значение. Апостола се вмъква у Сиркови незабелязано.
Мнозина днес смятат, че Сирков му е уредил срещи с поп Кръстю, с поп Лукан и с Величка и вече има достатъчно факти, че това е така.
„От разговора с Величка относно мистериозните писма, които уж й били подпъхнати под портата, става ясно, че всичко е било измислица - от страх – отбелязва ученият. - Поп Лукан пък споменал, че заптиета са претърсвали у тях и не открили нищо, но уверил, че в София синът му и Пъшков се държат достойно. Забележете обаче, поп Лукан не споменал и дума, че още след връщането си от София е преместил комитетското злато в съседния двор."
Дали Левски е провел среща с поп Кръстю, не е съвсем сигурно, но ден по-късно в Къкрина е установено, че Левски носи малка сума, вероятно получена от поп Кръстю, който поначало водел само касиерската книга и отразявал там постъпилите приходи. Именно свещеникът четири месеца преди тези събития предупредил Апостола, че Марин поп Луканов не е съобщил, тоест не е завел по приетия ред получени от него пари.
Намерените у Левски грошове съвсем не са били ония комитетски пари (няколко килограма златни и сребърни монети) - тях ги нямало на мястото, което единствено Левски и Марин са знаели.
Вероятно разстроен от неуспеха да ги открие, на другия ден следобед Левски тръгва за Търново, преоблечен в турски дрехи, с които ще бъде и на бесилото. С него пътувал Никола Цвятков Бакърджийчето, единият бил на кон, а другият вървял пеша.
По същото време турските власти вече са имали сигнали, че Левски ще посети Ловеч. За целта пуснали шпиони и поставили стражари по пътищата, включително в местността Пази мост, по пътя за Търново. Там именно в късния следобед на коледния празник две заптиета спират Левски и Бакърджийчето. Апостола още преди да го приближат се отклонил встрани на 20-ина метра от тях. В последвалия разговор Никола отговорил, че не знае кой е спътникът му, докато Левски, без да е чул техния разговор, отговорил обратното - че е ловчанлия и те би трябвало да го познават, че той ги познава и че е тръгнал да провери дали аргатите му са хвърлили тор на неговото лозе.
В Ловеч всички се познавали от деца.
„А на Коледа някой християнин да работи, това звучало абсурдно – посочва проф. Денев. – Още повече, в този район нямало ловчански лозя. Затова заптиетата са имали основания да се усъмнят, но не посмели да предприемат нищо - защото „онзи" може да е бил въоръжен. За тази среща със спрения подозрителен човек за Търново по-късно те със сигурност са докладвали.
По-нататък по пътя било Къкринското ханче, което било една от тайните квартири на Левски през последните месеци. Ханджията бил комитетски член - Христо Латинеца.
Влизайки в ханчето, Апостола вижда, че вътре има събрани хора. Един от присъстващите го попитал кой е, а Дяконът отговорил с въпрос - не го ли познава? Споменал даже произволно име, но човекът веднага го обвинил в лъжа, казвайки, че ако е така, той му бил кръщавал децата, а как сега не го познава.
„Формално разконспириран, Левски, изглежда, не обърнал особено внимание на това, защото, допускам, е бил обзет от мисълта за липсата на парите," посочва проф. Денев.
Според него почти сигурно е, че за залавянето е имало предварителна подготовка. Търсейки отговор кой е предателят, е добре да си припомни, че както Найден Геров, така и поп Кръстю са предупредили Апостола да не ходи в Ловеч. Единствено Величка Хашнова го е извикала там.
Няма съмнение, че към Къкрина потерята е била насочена. Това, че тя пристига там късно, може да се обясни с факта, че са търсели Левски и на други места, като е възможно по телеграфа от София да са давани преки указания накъде да тръгнат. Кой е стоял зад това, кой ги е информирал за Къкрина, която е встрани от пътя за Търново, може да се гадае.
„За тайната квартира там от арестуваните в София е знаел само Марин поп Луканов", смята проф. Денев.
При ареста става ясно, че в групата участва и едното от двете заптиета, които по-рано са го видели на Пази мост. То заговаря Левски, казвайки, че още тогава е разбрало кой е той. „Затова Апостола останал с впечатление, че не е предаден от своите, а е бил разпознат и че е допуснал грешка през деня", смята професорът.
Левски, Никола Цвятков и Латинеца са откарани в Ловеч, после в Търново, а накрая в София. В конака в Ловеч правят среща между Левски и поп Кръстю. Вероятно тогава попът е идентифицирал Апостола, нещо, което той никога не признава. Не го е предал, но със сигурност е потвърдил кой е.
Малко преди това в Букурещ се разиграва друг драматичен сюжет. Авантюрата при Арабаконак довела до последствия и там.
„Тъй като документацията на организацията се пазела при Любен Каравелов, той, стъписан от арестите в Българско, решава да замине за Белград – казва ученият. - Жена му Наталия пък се притеснила да държи чувалчето с опасни документи в дома им и затова ги дава на свой племенник (сърбин), който живеел в Букурещ и имал собствена каса. Разбира се, той поискал да види онова, което му е дала лелята, и разбирайки какво пази, се досетил, че от книжата може да се изкарат добри пари. Предложил ги на представителството на турците в Букурещ."
Отвеждат Левски под засилен конвой в София. Тук вече заседавал съд, в който участвал пристигналият от Цариград Иванчо Хаджипенчович. Задачата била да се осъди Общи и неговите другари. Там е изправен и Левски. Отначало той отстоява тезата, че не се бори срещу империята, а е против европейците, които навлизали в Турция и така влошавали „дереджето на българите". „Това продължава, докато на съдийската маса не изсипват документите, които трябвало да са у Каравелови – казва професорът. - Освен тях там се оказват и снимките на Левски, по които турците вече много добре са знаели как той изглежда. От този момент Дякона, допускайки, че и Каравелов го е предал, спира да се защитава и проронва: „българският народ иска свободата, но я иска на тепсия"."
Тезата на учения за организацията по предателството на Левски се потвърждава от още един подозрителен факт. В София нито веднъж не изправят Апостола срещу Марин поп Луканов и Пъшков. „А това би било най-естественото – казва проф. Денев. – Единият е бил председател на Ловчанския комитет, а другият представител на Централния. Ако бе проведена очна ставка, Левски щеше да разбере, че Марин е в основата на предателството и затова вероятно е било решено да няма такава среща."
„За отбелязване е, че Левски е осъден на смърт не за революционна дейност, а за убийството на момчето – посочва ученият. – Но и да не беше така, пак щяха да намерят основание да го премахнат. При залавянето той е бил ранен от куршум, пробито му е било ухото, а черепът му - травмиран. Затова през цялото време е с превързана глава, със силен главобол - дори на моменти губел мисълта си и говорел с усилие. По-важното е, че пред съда той не издал никого. Организацията била запазена, а доказателство за това е Априлското въстание, избухнало три години по-късно, като от решението до реализацията изминали по-малко от сто дни."
Смъртната присъда на Левски била изпълнена сутринта на 6 февруари, по сегашния календар това е 18 февруари. Преди екзекуцията до бесилото идва да го изповяда свещеник Тодор. Единственото, което казал Апостола, е: „Отче, наричай ме в молитвите си Игнатий. Всичко, което правих, за народа го правих".
Левски висял на въжето до пладне – без някой да поиска да го свали и погребе.
Каква е съдбата на предателите и открито ли е златното съкровище с грошовете на организацията, четете в следващ брой.
