"Различни настроения и тенденции е минал политическият живот на страната, но хората, които са били натоварени с организирането и построяването на храма, са успели да осъществят това дело, минали през толкова много трудности. И аз питам днес - ние днес, техните потомци, зачитаме ли волята и усилията на дарителите, които са на този храм. Мислим ли за това? Ние какви сме? Безродници ли ще се наречем?". Така Негово Светейшество българският патриарх и Софийски митрополит Даниил отговори в интервю на въпрос на БНР какво е отношението на Българската Православна църква към призивите за преименуване на храм-паметника "Свети Александър Невски".

"Мисля, че става въпрос за едно голямо неразбиране. Не знаем за какво става въпрос. Хората, които им се въртят такива мисли в главите, не знаят за какво става въпрос. И аз съм убеден, че това идва от нецърковни среди. Хора, които не ходят на богослужение в "Св. Ал. Невски", но мислят, че знаят как трябва да се казва храмът и как трябва да се казва площадът. Само няколко факта ще спомена.

Решението да се построи такъв храм, който да изрази радостта от Освобождението и да изрази благодарността за хилядите жертви, войници, които дадоха живота си за Освобождението на България, това решението да се построи такъв храм през 1879 година от Учредителното събрание, до освещаването на храма през 1924 година - 45 години, от призива на Александър Батенберг 1881 г. да започнат да се събират средства. В тази кампания са участвали държавни институции, различни министерства, различни комисии. Целокупният народ се е откликнал към това да допринесе, да дари средства за построяването на този храм.

Това означава, че от 1881 г. до 1912 г., когато се построява храмът вече, това са 31 години. Минали сме през това време през различни политически трудности, противоборство между русофили и русофоби. Различни настроения и тенденции е минал политическият живот на страната, но хората, които са били натоварени с организирането и построяването на храма, са успели да осъществят това дело, минали през толкова много трудности. И аз питам днес - ние днес, техните потомци, зачитаме ли волята и усилията на дарителите, които са на този храм.

Мислим ли за това? Ние какви сме? Безродници ли ще се наречем? Утре нашите потомци ще кажат, тези бяха безродници, предците ни даваха мило и драго, направиха един храм, на който всеки българин се радва. В продължение на близо 100 години няма по-великолепен, красив храм от "Свети Александър Невски" на Балканския полуостров. И ние днес, и то хора, които не познават църковния живот, да им се въртят такива мисли в главата - да променят името на храма.

Такова нещо се е случило. От 1916 до към 1920 година името на храма е променено на "Св. Кирил и Методий", поради такива конюнктурни политически въпроси. Но още от тогава хората са осъзнали грешката си и са върнали името на храма - на светеца, който е заложен основният камък. С това име е осветен храмът, все едно кръщението на човека - става въпрос за тайнство, духовното раждане, в което човек получава име и някой си, който е извън Църквата, да започне да преименува този човек. При освещаването на храма той се миропомазва.

Някои от Светите отци казват, че това е едно от тайнствата на Църквата. Въобще става въпрос за едно голямо неразбиране, непознаване. Друго нещо, което е може би ще внесе допълнително разделение в обществото, ако не дай си боже тези хора продължат да настояват. И аз се питам - в продължение на тези 100 години от освещаването на храма ние сме имали Втората световна война, ние сме воювали и тогава Русия и България са били на противоположните страни. В "Свети Александър Невски" е опелото на царя. Там след това е възстановяването на Патриаршията - 1953 г. Целокупният народ се е събирал при всякакви поводи в общонационалния живот - било да се помоли в скръб, било да благодари на Бог, да Го прослави. През всичкото това време храмът е служил да събира хората, да подкрепя хората при техните нужди. И питаме на кой му идват сега такива мисли? Какво е пречило името на храма, за да върши той своята функция през всичкото това време?", посочи още той. 

"Най-вероятно, редица университети и театри забраниха руски творци. Църквата за това ли е? Църквата да бъде употребена за това ли, питам аз. Да не бъде такова нещо", така патриарха отговори на въпрос какво може да мотивира идеята.

"Църквата като богочовешки организъм съществува 2000 години. Тя има свои вътрешни правила, които с хилядолетия са показали, че дават възможност да се приспособи при всякакви условия, при всякакви политически системи, при различни отношения на управляващите. Важното е това, което с усъвършенстването, личното усъвършенстване на духовенството, да може да стигне до хората. Може би да се създадат възможности за хората, което е необходимо. В момента обществото ни се нуждае от просвета, просвета във вярата. И в това отношение, тук, в столицата, има храмове, в които от години се провеждат такива катехизаторски курсове за възрастни, неделни училища - за децата. Това е необходимо да се насърчи, защото има много голяма нужда. У младите хора има осъзната необходимост да участват в богослужение. Имат желанието да се научат по-пълноценно - не само като присъстват на богослужението, а и като подпомагат вярващите чрез песнопенията, чрез тяхната молитва. Да се подпомага общата църковна молитва, а също така е необходимо да се отговори на днешния човек, обременен с много проблеми - най-вече отчуждеността и срив на доверието между хората, липсата на внимание едни към други. Затова духовенството трябва да се насърчи да познава хората от енорията. Да познава проблемите, нуждите. По този начин да се отговори на тези насъщни потребности. И отговаряйки на тези потребности, малко по малко започва да се осъществява една промяна, започва да се осъществява една връзка между хората и духовника в църквата и Христос, Господ Иисус Христос преобразява живота на човек", така той отговори на въпрос какво е успял да промени за изминалите почти 6 месеца от неговата интронизация.

"Светият синод не е преставал през тези трийсет и няколко години на прехода и да настоява, и да взема необходимото участие в съвместни групи, които са за изработване на програми. Слава Богу преди няколко години се стигна до одобрение от Министерството на образованието на програма, по която да се осъществява преподаването по предмета "Религия и православие" в училищата. В момента е като свободно избираема форма - било занимание по интереси, било по някоя извънкласна форма. От голямо значение е този предмет да присъства в редовната програма, както са всички останали предмети. Защо е важно? Защото вярата дава перспектива да осмислим целия си живот. Извън Църквата никой не гледате тъй високо, не цени тъй високо човека - Господ е дал живота си, разпнал се е за нас, толкова много ни цени, толко много ни обича. Въпросът е ще спечелят ли децата, или ще загубят, ако гледат човека до себе си, тъй както гледат на себе си. Можем да мислим това плюс ли ще бъде, или ще бъде минус. И това не са само думи, защото предисторията - след кръщението на нашия народ, ако видим светците на Българската православна църква какъв принос имат за това да сме, да ни има и да сме такива, каквито сме, може да се даде отговор имаме ли нужда от тези хора и днес. Имаме ли нужда от едни подражатели на Свети Иван Рилски - в безкористността, в жертвоготовността, посветил целия си живот в служба на Бога, на човеците. Имаме ли нужда от такива хора днес, или нямаме? И ако имаме нужда, какво правим, за да ги подготвим, да ги има тези хора? Ние не даваме възможност на децата да се запознаят с примера на Свети Иван Рилски. Това ще им бъде плюс, или ще им бъде във вреда, питам аз! Необходимостта от въвеждане на този предмет е очевидна, за съжаление все още у някои хора, някои сънародници, включително фактори в образованието, съществуват такива предразсъдъци", така отговори патриарх Даниил на въпрос докъде са стигнали усилията му за това вероучението да стане задължителен предмет в училище.

"От работата ми като Видински митрополит - среща се едно нежелание у някои директори на училища, защото в момента, както се преподава този предмет, до голяма степен личният фактор на директора, на учителя - дали ще представи този предмет, дали ще го допусне - да запознае родителите в началото на годината, че има такъв предмет, че има такъв учител, че има учебници. Просто да го представи. Някои не желаят с презумпцията, че Църквата и вярата днес нямат място в нашето общество. Имаше такива конкретни случаи при посещение в математическа гимназия и коментари, които са след публикацията, казват така: "Каква вяра и каква Църква? Тук става дума за математическа гимназия, за каква вяра става въпрос". Ето такива предразсъдъци още битуват у много хора. Резултата го виждаме, защото тази бездуховност, която цари в обществото, е продукт именно на такова мислене. Разбира се, има голяма подкрепа. В момента представители на различни институции, представители на различни политически партии, представители на висши учебни заведения - те виждат необходимостта, виждат трагичното състояние, до което материалистичният начин на живот довежда младите хора и каква безперспективна перспектива им дава за бъдещето им. И хората с много адекватна загриженост, с желанието да допринесат да може да се случи това въвеждане на предмета "Религия и православие" в училищата - в редовната програма", каза още патриархът.

"Да, ние правихме такова проучване. За начало има такива хора. Готовност има и от Педагогическия факултет, и от Богословския факултет - да създадат програми, които за 1-2 години да обучат необходимия брой преподаватели и за няколко години ще се нормализира този процеса, защото в момента има редица, включително преподаватели и такива, които завършват училище, които искат да учат - да се подготвят както за преподаватели по предмет "Религия и православие", но когато няма подсигурени работни места, някак си се убива желанието да отиде да учи човек 4 години в Богословски факултет и после да отиде да работи като магазинер, барман, защото държавата не е подсигурила, няма възможност за реализация. Но като се въведе, аз съм сигурен, че и желанието, и откликът ще бъде голям. И нещата ще си дойдат на мястото", така той отговори на въпрос имат ли необходимите педагози и духовници, които да работят в тази посока.