• Пред психолози бягащите от Близкия изток в България през 2024 г. споделят, че са самотни и депресирани
• МВР: За 2023 г. в домовете за временно настаняване има 76 малолетни и 811 непълнолетни, в Харманли са 135 деца

"Липсват ми мама и татко. Целунаха ме за последно преди година. Една вечер с братята ми събрахме багажа и просто тръгнахме. Нямаше как да останем в Сирия. Помня как играех футбол на улицата пред къщата. Искам да се върна, но там вече няма къща, няма двор, няма я и топката, която ритахме.

Разказът е на Амир - 17-годишно момче от сирийски произход, което през 2024 г. влиза в България през границата с Турция. То е едно от всичките 11 хил. непридружени деца бежанци, които са търсили закрила у нас за последните 4 години, показа проверка на "24 часа". Амир е в статистиката на Държавната агенция за бежанците от началото на тази година, в която тя отчита 3689 молби от малолетни и непълнолетни емигранти. Цифрата е до октомври.

Само за две години - от 2021 г. до 2023 г., агенцията приема молбите на 10 363 непридружени деца. За 2022 и 2023 г. страната ни е отчела рекорден брой на търсещите закрила - 3348 през 2022 г. и 3843 през 2023 г. Цифрите са най-високите от 1993 г. насам. 2024 г. обаче е с потенциал да ги надскочи.

Според справка на медията ни до края на май тази година в центъра за бежанци в Харманли е имало настанени 302-ма души, от които 135 деца. Непридружените са 58, като 7 от тях са под 14 г. По правило, когато получат международна закрила, те трябва да бъдат изведени оттам и настанени в социални услуги (центрове за настаняване от семеен тип, преходно жилище, кризисен център - бел. ред.). В Харманли са основно от сирийски произход. Затова не е изненада, че най-голям за 2023 г. е бил процентът на непридружените от възрастен сирийчета - 52. Подадените от тях молби за закрила през миналата година са били 1995. Следвани са от децата от Афганистан, които са 42% с 1607 подадени молби. Над 400 от дошлите у нас са малолетни.

Справка на "24 часа" показва, че голяма част от производствата за предоставяне на международна закрила на непридружени деца в Държавната агенция за бежанците биват прекратени. Причината е, че повечето не чакат края на процедурата и решават да напуснат центровете, в които са ги настанили.

За 2023 г. прекратените производства са били 3867. От тях сирийските деца са 1931 деца, а тези от Афганистан - 1719, следвани от Ирак - 60, Египет - 59, Мароко - 56 деца.

Според доклад на Национална мрежа за децата най-застрашената група в България в момента са момчетата над 16 г., които не са включени в образователната система. Броят им приближавал 4000 за последните години. Експерти сигнализират, че те могат да станат жертви на трафик, както и да бъдат въвлечени в престъпни схеми.

"Съдбата на тези юноши остава неясна", заключават от организацията в изследването си и допълват, че украинските деца влизат в страната ни винаги с придружител, което ги различава от непълнолетните, пресичащи южната ни граница с Турция. Те почти винаги идват без възрастен.

За 2023 г. настанените в социални услуги непридружени малки емигранти са били 43 на възраст между 9 и 17 г. Малолетните са били 12. През 2022 г. броят им е бил 29. Мярка за закрила е и настаняването в приемни семейства у нас, но за последните 2 години няма бежанци, попаднали в такива, показа проверка на "24 часа".

По данни на МВР за 2023 г. в специалните домове в София и Любимец за временно настаняване на чужденци, пребивавали незаконно в България, има 887 непридружени деца - 76 малолетни и 811 непълнолетни.

А по данни на Агенцията за социално подпомагане за същата година специалистите са работили по 116 казуса на непридружени граждани у нас. За тях са били предприети мерки за закрила. Отново най-много са били децата от Сирия - 66, следвани от 30 украинчета и 15 от Афганистан. Момчетата са били 98, а момичетата - 18. От украинските деца само едно е настанено в резидентна услуга.

Държавната агенция за бежанците не е регистрирала непридружени непълнолетни деца, които да са преживели насилие. 54 деца са преминали през психолог в някои от центровете, а над 380 са се срещали със специалисти, осигурени от неправителствени организации. Според доклади на неправителствени организации, с които "24 часа" разполага, те споделяли за депресия, която идвала от раздялата с близките им, неясното им бъдеще, загуба на роднини в родните им страни. Казвали, че се чувстват самотни.

Как стои въпросът с образованието им?

За учебната 2023 - 2024 г. записаните да учат непридружени деца с чуждо гражданство в България са били 68. Всичките - до 16 г. Основните причини за ниския брой според експерти са три - неграмотност, нежелание за установяване в страната и липса на мотивация. В българските училища за същия период не е имало записани на възраст над 16 г.

На всички деца и ученици, търсещи или получили международна или временна закрила, се осигурява безплатно образование и обучение у нас. По данни на Министерството на образованието през учебната 2023-2024 г. в училищата има 2886 ученици от Украйна. Осигурява им се и допълнително обучение по български език.

"Въпреки обучението, комуникацията с тях в известна степен се явява трудност за хората, които им преподаваме, тъй като голям процент сякаш нямат желание да изучават по-задълбочено езика ни, така че да ни разбират - разказва пред "24 часа" Мирела Иванова - учител по химия в софийско училище. - Когато става въпрос за предмети, в които има конкретни термини, нещата се усложняват. Със сигурност отделяме повече време, за да им обясним."

Според Министерството на образованието и науката немалка част от украинчетата се обучават онлайн в училища в родината си, затова не посещават българските институции.

По друг начин стои въпросът с децата от Сирия. "92 деца са записани в училище за учебната 2023-2024 г. - сочи в доклада си Национална мрежа за децата. - 68 от тях са на възраст от 6 до 15 г. 91 от децата са от Сирия и само едно - от Афганистан."

Според Държавната агенция за бежанците огромно предизвикателство е неграмотността на част от непридружените деца от Близкия изток, тъй като признавали, че не са посещавали училища в родината си.