• На смяна изкарвах по 1000 евро, веднъж не успях и ми разби челюстта 
•  Променяше цените според страната - в съседката ни беше 15 евро за секс, в другата - 30
• Следеше ни чрез приложения за т.нар. родителски контрол
• Да се спася, ми помогна българка от социална служба, която раздава презервативи на улицата

Теодора (името е сменено порадия съображение за сигурност - бел. ред.) става жертва на трафик на хора, когато е на 19 г. В плен е 4 години. Историята й завършва със спасение благодарение на координираните действия на българската полиция и Националната комисия за борба с трафика на хора. Тя получава подкрепа и специализирани услуги от неправителствени организации – фондация "SOS-семейства в риск" и Кампания А21.

 Днес Теодора е в приют, където се грижат за нея и пазят строго самоличността й. Болезнените спомени за миналото разказва за първи път пред "24 часа".

- На какъв вид трафик стана жертва и как попадна в него?

- Родена съм в малко населено място и съм от български произход. Майка ми ме изостави още като бебе, а баща ми почина няколко години по-късно. Имам само една сестра, с която към днешна дата не общувам. Отгледаха ме други роднини, които ми повтаряха от малка, че съм най-красивото момиче в семейството. Когато бях на 19 г., те ме продадоха за съпруга на мъж, който плати висока сума за мен. Така и не разбрах как се свързваха с него. Аз не го познавах. Единствено ми казаха, че ме е харесал за булка. Един ден ми събраха багажа и ме дадоха. В началото той се държеше добре. Заедно заминахме за чужбина, за съседна на нашата страна, с обещанието, че там ще изкарваме пари от доходоносна работа. В момента, в който стъпихме в градчето, ми беше заявено, че ще трябва да дам яйцеклетки. Планът се промени впоследствие - накара ме да проституирам. В този момент осъзнах, че съм жертва на трафик на хора с цел сексуална експлоатация.

- В европейска страна ли стана жертва на трафик?

- В две европейски страни. Трафикира ме първо в едната, после в другата. Във втората проституирах в два града.

- Какво трябваше да правиш и каква печалба очакваше от теб трафикантът?

- С мъжете, които ме посещаваха, правех секс. Той ме караше да казвам на клиентите сумата, която ми дължат, на местния език в страната, в която сме. Задължаваше ме първо да им вземам парите, след това да ги обслужвам. Работех само вечер, през деня спях. През мен минаваха по 10-15 души на смяна. Това продължи една година. Нямах почивен ден. Нямаше значение дали съм болна, или неразположена, той пак ме изпращаше. Работех на улицата. Имаше много българки, които се занимаваха с това. Клиентите спираха с колите си и ме наемаха. Трафикантът ми забраняваше да приемам българи за клиенти. Даваше ми само чужденци, защото можех да се оплача на някого от сънародниците ни и той да подаде сигнал до властите. На местния език знаех само да кажа колко пари ми дължат за услугите. Исках им по 15-20 евро за стандартен секс. Най-много за една вечер съм изкарвала 1000 евро.

- Каква част от тази сума той ти оставяше?

- Нищо. Лъжех го с парите, за да си оставя някакви, с които да си купя храна и цигари. Не ми осигуряваше нито ядене, нито топла вода. Не го интересуваше. Всичко беше за него. Спяхме на палатка.

- Ако не успееш да изкараш достатъчно, какво се случваше?

- Биеше ме. Дори да му изкарам много пари, той никога не беше доволен.

- Каза, че те е трафикирал и в друга страна. Защо?

- Да, страна от Европейския съюз, в която обаче живеят по-богати хора. Затова и цените на услугите, които предлагах, бяха други - 30 евро за стандартен секс, 50 евро, ако клиентът иска да повтори. Във втората държава имаше контрол за предоставянето на сексуални услуги, тъй като е легализирано. Проституирах в определен район, отново на улица. Полицаите минаваха всяка вечер оттам. Ако не се оплачеш, че си жертва, те няма как да разберат. Смятат, че е по твое желание. В първия град стояхме месец и половина. Живяхме на квартира. Плащахме по 10 евро за нощувка. Условията не бяха толкова зле. Имахме кухня, в която да си готвим. След това заминахме за друг град.

- В първата или втората държава имаше повече клиенти?

- Във втората. Спираха основно араби и местната нация.

- Защо сменихте града?

- Не ми даде обяснение.

- Къде живяхте там?

- Този път бяхме във фургони. Той спеше в един, аз в друг. Условията бяха ужасни. Имаше мишки. Когато спираха полицаи в района, ни проверяваха и записваха. Не ни питаха подробности, но знаеха какво правим, само гледаха документите за самоличност.

- Работеха ли и други момичета за същия трафикант?

- Да. Във втората държава малко по-късно бяха докарани още 5 момичета от България. Непълнолетни нямаше. Най-малката беше на 19 г., най-голямата - на 30 г. Три от тях се страхуваха изключително много от трафиканта. Заради нещата, които търпяхме, си станахме близки. Едно от момичетата дори беше бременно и той пак го караше да работи. Една вечер то ми сподели, че иска да се самоубие, защото не издържа. Беше я пребил клиент. Неведнъж сме заспивали заедно гладни. На мен рядко ми се случваше, защото си заделях от парите. Например от изкарани 40 евро му казвам, че съм спечелила 30 евро и си прибирам 10. От всички момичета само две криехме, другите се страхуваха и лягаха гладни понякога. Мен също са ме изпращали гладна и без цигари на улицата да работя.

- Имаше ли физическо насилие от страна на клиентите към вас?

- Да. Вършех услугата и след като приключа, някои от тях си искаха парите, но не само техните, а и останалите, които съм събрала. Нямаше човек, който да ме охранява и да ми помага в този момент. Сама се борех, за да не ме оберат, но се случваше. Идва някой по-агресивен и ми краде всичко. Спасявала съм и другите момичета. Те са ме викали, когато са ги нападали. Рискувала съм си живота. Казвали сме на трафиканта ни за насилието, но той отвръщаше: "Не ме интересува". Важно беше, като се приберем сутринта, да му дадем парите. Всяка една минаваше, за да му ги остави.

- Какво правеше той през това време? Следеше ли ви, как минаваше неговият ден?

- Издържаше се от това, което му изкарвахме. Вечерта идваше да ни следи дали работим. Гледаше дали сме на мястото си и дали приемаме клиенти. Наблюдаваше някоя да не се скатава. Спомням си, че през деня ходеше и в казино, беше хазартно зависим. Следеше ни дори когато не беше при нас. Даде ни телефони, на които имаше включени приложения за т.нар. родителски контрол. Чрез тях в реално време проверяваше движението ни. Пишех му, когато имам клиент и колко съм взела.

- Караше ли ви да вземате наркотици?

- Караше ни, но само едно от момичетата го правеше.

- Какви методи използваше трафикантът, за да те държи в подчинение?

- Бой. Горил ме е с включена преса и с цигара. Удрял ме е с ръце, както и с железен крак на стол. Една вечер не му бях изкарала пари, защото нямаше клиенти. Той ме взе от пътя, заведе ме в едни лозя и ми удари юмрук в лицето. Разби ми челюстта. Зави ми се свят, паднах, течеше кръв, плачех, болеше. Месец седях със счупена челюст, не можех да ям, но ме караше да работя. След това изглеждах потресаващо и се наложи да отида на лекар. Заведе ме в болница. Каза да обясня, че клиент ме е пребил, защото проституцията в тази страна беше легална и нямаше да ми сторят нищо, но клиентите носят отговорност, ако ти причинят нещо. Нямаше как да издирят измисления клиент, защото не посочих име. Предупреди ме да не споменавам неговото, за да не го съдят. Звънеше ми всеки ден, за да ме пита с кого съм говорила, но не идваше. Прекарах там 20 дни. Тъкмо ми бяха направили третата операция и ми бяха сложили шина, когато дойде да ме вземе от болницата. Никой не забеляза. Сестрите си сменяха дежурствата. Между другото - когато имаше акции от властите след сигнал, трафикантът ни караше да не се прибираме от работното място, тъй като проверяват фургоните му. Той също се криеше и чакаше да се махнат. Никога не е задържан в нито една от страните, в които е бил.

- Колко време прекара в двете страни като жертва на трафик с цел сексуална експлоатация?

- Общо 4 години.

- Колко пари изкарахте на трафиканта си всичките момичета?

- Много, не мога да кажа точно. С тях си прострои къща, взе си скъпи коли, обличаше се добре.

- Как се спаси?

- Три месеца след юмрука и разбитата ми челюст, докато пак съм на улицата, където проституирам, една сутрин мина българка от социална служба. Това означава човек, който минава по улиците за проституция в страните, в които е легална, и раздава предпазни средства. Има такава програма. Те беседват с теб, за да видят дали си добре. В един от екипите имаше и българка, защото много български момичета проституират. Жената спря при мен и аз просто й разказах всичко. Буквално се взривих, защото минути преди това имах проблем с клиент, който ме удари и опита да ме обере. Избягах, а в същия момент на улицата видях социалната. Пред нея заявих: "Отивам в полицията". Тя ме качи в колата си и ме откара до районно, където подадох сигнал. Превключи телефона ми на самолетен режим, защото той започна да ми звъни. Превеждаше на властите, защото аз не говоря езика. Поискаха името и телефона на трафиканта, но и номерата на колите му, защото нямаше постоянен адрес. Със социалната после отидохме до болницата, за да прегледат операцията на челюстта ми, която се беше отворила, защото е прясна. Забелязаха, че по тялото ми имам синини и рани.

- Какво се случи след прегледа?

- Настаниха ме в кризисен център. Лично цивилните полицаи ме отведоха заедно със социалната. Искаха да видят не просто как влизам в сградата, а в стаята и затварям вратата. Тъй като бяхме в малко градче, трафикантът разбра къде съм. Може някой от близките му да ме е забелязал, докато пуша в двора. Един ден, докато бях пред сградата, с кола дойде негов познат. Каза ми: "Качи се бързо, за да ти кажа нещо, спешно е, става въпрос за роднините ти в България, случило се е най-лошото". От емоция и наивност пострадах. Бях изплашена и се качих. Закара ме до фургона за личната ми карта и още в същата вечер потеглихме за България. Социалната, която отговаряше за мен в кризисния център, е видяла, че ме няма, и веднага звъннала на полицията в другата страна. Те бяха препратили сигнала ми и към властите у нас. След като минахме границата, познатият на трафиканта ме откара в къщата му в малкото градче. Той се беше прибрал веднага, след като е видял, че съм изчезнала, за да не го задържат. Там ме държа в една стая в дома му и ме измъчваше, за да оттегля показанията си. Удряше ме с железа в главата и с дърва по ръцете и краката. Крещеше, че ще ме убие. Държеше ме под ключ. Даваха ми само цигари. Дните минаваха с единствената мисъл как да се спася. Броях минутите и секундите. Седмица по-късно български полицаи нахлуха в къщата му при акция. Една сутрин в стаята влезе жена с цивилни дрехи и ме събуди много внимателно. Каза ми: "Ставай, момиче, спасена си" . Огледа ме и видя раните. Разбра, че съм жертва, а не част от схемата. Арестуваха останалите, а мен ме заведоха в районното и беседвах с психолог. Пред съдийка също разказах всичко, последва и преглед при лекар. Настаниха ме в приют за жертви на трафик.

- А другите момичета, с които проституирахте?

- В момента, в който трафикантът напуска страната, те се спасяват поединично. Всяка, както може, защото остават без контрол. Разбрах, че са успели да се приберат в България.

- Как минават дните ти днес в приюта, в който си?

- Ако не беше този приют, в който съм от две години, аз нямаше къде да отида и сега щях да съм на улицата. Нямах роднини, на които да вярвам, дом, работа и пари. Сега се чувствам спокойна. В приюта ми е осигурено всичко необходимо. Редовно се срещам с психолог, психиатър, зъболекар, гинеколог. Имаме и адвокат. Създадох приятелство с момичета, чиято съдба е тежка. Като семейство сме. Намериха ми и работа - правя свещи. Имам и хоби - рисувам дъги и картички за рожден ден. Гледаме и превантивни филми - учат ни как да не попаднем отново в трафик, да разпознаваме насилника във връзката. Също ни учат на различни умения – да готвим, да рисуваме, да четем и пишем, как да планираме деня си, да бъдем самостоятелни и да управляваме бюджета си.

- Какво би казала на жертвите на трафик, които в момента се намират в подобна на твоята ситуация?

- Не се страхувайте, има кой да ви помогне. Бягайте, спасете се, има къде да отидете. Синините по ръцете и краката ми, както и раните - минаха, но белезите - останаха. Не чакайте, моля ви! Няма нищо страшно в това да отидеш в полицията, страшно е, ако останеш и никога не потърсиш помощ!

Сигнали за трафик на хора могат да се подават на денонощната и безплатна Национална телефонна линия за борба с трафика на хора - 0800 20 100