• Сънародничките ни стават жертви най-често в Гърция и в Германия
• В малкия град се прибират със стигмата "проститутки", което води до висок риск от ретрафик

Ася Александрова ръководи програмите за "Превенция, рехабилитация и интеграция на хора, пострадали или в риск от трафик" към фондация П.У.Л.С. Специализирана е и като криминален психолог. Има сертификат за провеждане и водене на разпити на деца, пострадали и извършители на престъпление, в синя стая.

- Какъв е видът на трафика на жертви спрямо пола и на каква възраст най-често са пострадалите?

- Жени и момичета най-често стават жертви на трафик с цел сексуална експлоатация. Мъжете - на трудова експлоатация. Имаме и казуси на млади мъже, които са били въвлечени в сексуална експлоатация, но са по-малко на брой. Имаме и жени, жертви на трафик с цел трудова експлоатация. Сред казусите ни се нареждат още девойки и младежи, жертви на трафик на хора с цел джебчийство, организирана просия и т.н. Но те също са по-малко. Относно възрастта - когато говорим за деца, най-често те са 10-12-годишни момичета. Причините да станат жертви на трафик са тежко икономическо и социално положение, липса на близки хора и родители, вследствие на което са настанявани в институция и са неглижирани. Те са рискова група и лесно биват въвлечени в трафика. За пълнолетните - най-често става въпрос за до 30-35-годишни.

- Какви са методите за въвличане на жертвата в трафика, когато не говорим за отвличане?

- Имаме случаи на редица жени, които са били примамвани да отидат в други държави с цел полагане на различен вид труд, но накрая стават обект на сексуална експлоатация. По-модерните и нашумели в момента манипулации са сключване на брак с цел придобиване на финансово-икономически облаги. В същото време стават жертва на трафик. Според наши проучвания най-често сънародничките ни стават жертви в Гърция. Там са изпращани да работят и примамвани с обещаващи условия, но още преди границата или малко след нея вече са обект на трафик за сексуална злоупотреба. Също и в Германия, но разликата е, че там проституцията е легална и идентификацията, че си жертва на трафик, е много трудна. Трафикантите вземат на почти всичките си жертви документите за самоличност.

- Имате ли случай на сключване на фиктивен брак в друга страна за помощи?

- Наскоро при мен дойде жена, която от дълго време вече е в България, но преди години е пътувала до Гърция с идеята за доходоносна работа. Когато пристига в южната ни съседка, й обясняват, че ако сключи фиктивен брак с човек от друга националност, ще я уредят по-лесно на пост и ще взема високи социални помощи от държавата. Тя го прави. В крайна сметка се стига до това да й вземат документите и да я принудят да проституира. За щастие, успява да избяга. Прибира се у нас, където среща любовта и ражда две деца. В един момент разбира, че бракът, който сключва уж фиктивно в Гърция, е бил съвсем реален. При справки във всички системи се води омъжена. Вече 5 години опитва да се разведе с чужденеца, за да узакони истинския баща на децата, защото в момента за техен родител се води въпросният мъж. Според нашите закони, когато децата са родени в България, се записват на името на съпруга, с когото имаш официален брак. За да може те да получат от законодателството ни подкрепа, детски надбавки, смяна на адрес и т.н., тя води дела за развод. Прави го на наша територия. Говорим за тежки съдебни процедури. Разказа ми, че е на финал и са успели да издирят мъжа в коя държава се намира. Изискани са му тестове за бащинство, за да няма никакви претенции.

- Когато става въпрос за фиктивен брак, с какви националности ги карат да подпишат?

- Пакистанци и иранци. Жените дори нямат бегла представа какво ще се случи след това. Поради тежкото си икономическо и социално положение са готови на всичко.

- Има ли момент на зависимост към трафиканта, ако жертвата е от малък град и се срамува да се върне или е продадена от роднините си?

- Тоталната изолация и контролът водят до приемането на изкривена представа за себе си. Последиците са в две категории - емоционална, в която се включват и психичната травма, и социална. Един от механизмите за контрол над жертвата включва не само изнасилвания, а и прибиране на документите и парите й, което я прави в пълна зависимост. Винаги има и някакъв дълг, който не може да върне. Понякога той е тотално измислен от трафиканта, но й се вменява. В други случаи говорим за реален дълг - принудени са да връщат, затова ги вкарват в трафика, тоест налагат им, че трябва да се откупят. В редица случаи ги карат да използват и психоактивни вещества. Така издържат часове наред, приемайки още и още клиенти за повече пари. В социалните последици включвам липсата на толерантност от страна на обкръжението на жертвата - да я приеме отново и да я подкрепи. В малкия град тя се прибира със стигмата "проститутка". Миналото на тези момичета не им позволява да се реинтегрират лесно. Това води до изключително висок риск от ретрафик. Деликатна е и темата за мълчанието. Те са заплашвани да мълчат и да не споделят, тъй като ще бъде злоупотребено с роднините им, ако имат такива. Голяма част от хората, които стават част от трафик, са били жертви на насилие в миналото си.

- Има ли го още трафика на бременни жени с цел продажба на новородените им?

- Не мога да кажа дали към днешна дата го има. От гледна точка на травмите за жертвите - те са големи, но ги анестезират. Това е като да удряш многократно по ръката едно дете и в един момент то да каже - не ме боли. Да, спира да го боли, но не означава, че не го е боляло.

- В какво се изразява трудовата експлоатация при мъжете?

- Заминавайки да работят в чужбина, повечето хора не си дават сметка, че това, което им се обещава, не го виждат на хартия като трудов договор. Отиват в страна, често без да знаят езика и без малка представа каква документация подписват или ще им бъде дадена на място. Разчитат на устни обещания. Поставят подписа си на текст на чужд език. Често им вземат документите още преди да са минали граница. Накрая условията се оказват различни - робски. Попадат в ситуация с ненормиран работен труд - много повече от договореното, дори нямат нищо осигурено от обещаното. Включително мизерия на местата, където спят.

- Жертвите на трафик на хора, които се обръщат към вас, търсят ли и полицията? Подават ли сигнали?

- Ние работим с т.нар. неидентифицирани жертви на трафик. Световната статистика казва, че всяка година ЕС отчита над 7 хил. жертви, но те са идентифицираните. В България имаме т.нар. национален механизъм за насочване и подпомагане на жертвите на трафик. Според него и спрямо законодателство ни - жертвите на трафик са два вида. Единият са "самоидентифицираните", които се обръщат към НПО организациите. Но, за да може един мъж, жена или дете да се възползват от всички права на държавата като жертви, се налага да бъдат официално идентифицирани. Това се извършва само от следствените органи - полиция и прокуратура. Ако не се сподели на тях, не се дадат показания и лицето не отговаря на въпросник с критерии, не може да бъде идентифицирано. В този ред на мисли не влиза в официалните статистики на страната ни. Само ако е в тях, би могло да използва механизмите за подкрепа - право на държавна и правна помощ, право на финансова компенсация, статут на пострадал или свидетел по производството, имуществени и неимуществени обезщетения срещу трафиканта. Понякога жертвата дори да отговаря на критериите, се страхува да отиде до полицията, защото системата действа бавно, а тя има нужда от много бърза защита и помощ.