• Аптекарите са подложени на ожесточена вербална агресия при отказ на антибиотици и антидиабетни продукти
• Наркозависими търсят антипсихотици, антидепресанти и сънотворни, смесват ги с алкохол, за да си направят коктейл

От хранителни добавки, през антибиотици до хапчета, влияещи на нервната система като антипсихотици и антидепресанти, стават причина всекидневно аптекари в цялата страна да търпят грозни обиди и заплахи от клиенти.

За съжаление, скандалите в аптеките и обидите към магистър-фармацевтите стават все повече, твърдят хората в бели престилки. На 21 август в кв. “Гео Милев” 43-годишен аптекар бе намушкан в областта на лявата мишница от 56-годишен мъж. Нападателят е с три присъди, сред които и ефективни. Множество пъти е регистриран и за кражби.

Софийската районна прокуратура съобщи, че му е повдигнато обвинение за нанесена телесна повреда с нож на медицински специалист “по повод изпълнението на службата му”. За това деяние се предвижда наказание от 1 до 5 г. лишаване от свобода.

Българският фармацевтичен съюз веднага осъди агресията срещу колегата им. От Българския лекарски съюз също заявиха, че не приемат никаква форма на насилие над медицински специалисти.

От МВР обясниха за “24 часа”, че нямат данни колко са нападнатите фармацевти от началото на годината или минали години, тъй като справката не се води по конкретни професии.

Според магистър-фармацевтите обаче агресията срещу тях е ежедневие - по-рядко физическа, но редовно вербална, придружена с ужасни обиди и заплахи за живота им.

Новият тип агресия срещу фармацевтите е заради антибиотиците - обяснява аптекар пред “24 часа”. - Редовно при нас идват разярени родители, младежи и възрастни хора.

Крещят: “Как така няма да ми дадеш лекарството?”

Ако говорим за човек, който не е зависим, не търси стимуланти, той най-често може да прояви физическа или вербална агресия при отказ да му се даде антибиотик. Проблемите се появяват, когато заговорим за антибиотици и антидиабетни хапчета.

Според председателя на Българския фармацевтичен съюз Димитър Маринов вербалната агресия е ожесточена.

Скандали стават за всякакви лекарства, дори за хранителни добавки, които не са лекарство - обяснява той пред “24 часа”. - Те се регулират от Българската агенция по безопасност на храните, защото, грубо казано, са със статут на кренвирш, но могат да влияят на редица лекарства. При антибиотиците и антидиабетните продукти трябва електронна рецепта. Лекарят не издава на пациента такава по свои съображения, но въпреки това той идва в аптеката и започва да крещи или да заплашва.

Случва се и когато касата е променила реинбурсацията -

лекарството е било безплатно години наред, изведнъж му казват: Процентът на реинбурсация е променен или вече има нов, по-евтин референт и касата плаща 100% за него, а за вашето лекарство се доплаща, обяснява Маринов.

Заплахи отправят и наркозависими, които търсят хапчета, повлияващи на нервната система, като антипсихотици, антидепресанти, сънотворни. Те се отпускат със специален режим, обяснява магистър-фармацевт.

Сънотворните например са със зелена рецепта (лекарствените продукти, които съдържат наркотични вещества, се изписват на жълти и зелени рецепти - б. р.) - казва той. - Антидепресантите и антипсихотиците са с бяла. Задължително при клиент, който идва да купи такива, искаме рецептурна бланка от доктор. Той може да я изпише при депресия, гърчове, потискане на силна болка, може и за сън. Психотропните вещества със зелена рецепта водят до зависимост, но могат да бъдат намерени в darkweb-а. Ако наркозависим борави добре с технологии и интернет, той излиза от аптеката при отказ от фармацевта, отваря лаптопа си вкъщи и

намира хапчетата в т.нар. тъмна мрежа

Сред нелегалните стоки в darknet markets освен наркотици можеш да си купиш и лекарства, допълва фармацевтът.

Според него опасното за наркозависимите е, че комбинират лекарствата с алкохол. Злоупотребяват с тях, като пият по няколко наведнъж, за да направят коктейл от хапчетата. Цените са достъпни - могат да си купят и за 3 лв., и за 70 лв. Ефектът е в зависимост от това колко ще изпият и с какво ще ги смесят.

Председателят на Българския фармацевтичен съюз Димитър Маринов е категоричен, че агресията най-лесно избуява, когато човек е болен, тъй като иска да спре болката мигновено.

“Фармацевтът е фронт-офисът на здравната система -

първа линия. Преди да отидем на лекар, за по-дребните неща първо сме в аптеката. Пациентите остават с впечатление, че всичко им се полага безплатно и на момента. С проблемите в сектора човек се сблъсква, когато отиде в аптеката, не защото те са породени от магистър-фармацевта, а защото това е първият човек, с когото се среща и недоволството му ескалира срещу него. Пациентът не трябва да се сърди, когато чуе отказ при израза: “Искам хапчето, което фризьорката, гримьорката или съседът ми пие и му помага”. Има и казус - когато на пациента е изписан един продукт, но той не е споделил на лекаря си, че приема друга терапия, назначена от друг специалист. Тогава фармацевтът е в правото си да му откаже и

да предотврати тежки последствия заради лоши лекарствени

комбинации, обяснява шефът на Българския фармацевтичен съюз.

Маринов смята, че вендингът (машината - б. р.) не замества фармацевта: Поставянето на роботи, уж за улесняване на достъпа на пациента до лекарства, е опасно, защото отпускането на продукта не трябва да е просто продажба.

Според него не може да се сравни броят на нападенията над лекари с този над фармацевти, защото медиците, членове на лекарския съюз, са над 30 хил., а фармацевтите са 7 хил. души.

От статистическа гледна точка имат повече нападения, но не сме ги засичали процентно - допълва Маринов. - Паникбутонът е решение за някои ситуации. Може да бъде животоспасяващ. Понякога агресията не свършва с един акт на удар или намушкване, а продължава дълго. В това време, ако дойдат власти след сигнал на медицинския специалист, може да е решаващо. Голяма част от аптеките имат, но не всички, защото е свързано с финансиране. Имаше идея за въвеждане на паникбутон, изпращащ сигнал към полицията. Предвид факта, че говорим за армия от над 50 хил. души, включвам лекарския съюз - 30 хил., фармацевтичния - над 7 хил., зъболекари - 10 хил., добавям и медицински сестри, акушерки, лаборанти. Ако всички те имат паникбутон, в полицията поне 10 пъти на ден ще има фалшиви сигнали, дори без да иска, някой да го е натиснал. Сложно е с него, твърди Димитър Маринов.