Русия поднови агресивно своята шпионска война със Запада и публикуването в Москва на телефонен разговор, в който висши офицери от германските военновъздушни сили обсъждат изпращането на крилати ракети в Украйна, е само последният смразяващ пример, пише "Файненшъл таймс".

Според източниците на престижния вестник руските атаки са дори повече, отколкото по време на Студената война. Почти всяка седмица след нахлуването ва Украйна се разкрива поредната тайна операция, която показва колко далеч са проникнали руските разузнавателни агенции в Европа.

На 27 февруари Тихомир Иванов Иванчев стана шестият българин, обвинен в участие в предполагаема руска шпионска мрежа във Великобритания. Две седмици преди това Максим Кузминов, руски военен пилот, който дезертира в Украйна миналата година, беше намерен мъртъв в Испания, тялото му надупчено с куршуми - включително бе простреляно и сърцето му.

Седмицата преди това Франция разкри мрежа от 193 уебсайта, предназначени да разпространяват дезинформация преди европейските избори тази година. А две седмици преди това Европейският парламент започна разследване дали латвийски евродепутат може да е агент на руските тайни служби, припомня вестникът.

Въпреки това именно изтеклият телефонен разговор от миналия уикенд между висши германски офицери беше най-големият пропаганден удар на Москва досега тази година. Един от тях се включи чрез незащитена връзка и така Русия прехвана разговора как Киев може да използва доставени от Германия ракети, за да унищожи Керченския мост. Съоръжението свързва континентална Русия с окупирания от нея Крим. 

Очевидното засилване на ръководените от Кремъл разузнавателни операции бележи нова увереност сред руските шпионски ръководители след унизителните неуспехи, с които се сблъскаха в началото на 2022 г., казаха представители на разузнаването и анализатори. Основните руски разузнавателни служби - военното разузнаване ГРУ, Федералната служба за сигурност на ФСБ и агенцията за външно разузнаване SVR - прегрупираха и преработиха своите шпионски умения, за да подобрят шансовете за конвенционалните военни операции на Русия, пише още "Файненшъл таймс".

Приоритетите остават същите като преди войната: да се откраднат западните тайни, да се разширят разделенията в НАТО и да се подкопае подкрепата за Украйна. Но методите са станали по-изобретателни, за да компенсират разбитите им мрежи за шпионаж в Европа и да заобиколят ограниченията за руснаците, работещи на континента.

Една от най-големите промени в Кремъл изглежда е увеличеното използване на „прокси" разузнавачи. Преди войната западните агенции се занимаваха предимно с руски операции, извършвани от руски граждани в цяла Европа. Днес това може вече да не е така.

Руските тайни операции сега използват набор от чужденци от политиката, бизнеса и организираната престъпност, като сръбската банда, която организира миналогодишното бягство на Артем Ус, свързан с Кремъл бизнесмен, арестуван в Италия по подозрение в продажба на американски военни технологии на Москва.

Те „може да не знаят, че работят за руснаците, може да са престъпници или други лица, на които се плаща", казва един от източниците на "Файненшъл таймс", офицер от разузнаването.

Кремъл също оказва натиск върху руските емигранти и семействата им, останали в Русия. Метод, познат от времето на Студената война.

Или залагат на хора, които не са служили в армията. Използват също и страни като Турция и Обединените арабски емирства, които са се превърнали в плацдарм на руските разузнавателни операции в Европа, добавя "ФТ". А също някои от изгонените шпиони са се преместили в Белград, който поддържа приятелски отношения с Москва.