Българският владетел подлъгал византийския

император сам да издаде шпионите си у нас

В разгара сме на пореден шпионски скандал с "къртици" в нашите служби, работили за интересите на Русия. Тепърва вероятно ще стане ясно кой има заслуга за разкритията, че служител от ГДБОП и агент на ДАНС

са изнасяли

класифицирана информация

в ущърб не само на националните интереси, а и на тези на нашите евроатлантически партньори.

Така или иначе, в защитата от подобни атаки контраразузнаването ни би трябвало да има водеща роля. А в него ние имаме сериозни традиции, които датират почти от създаването на българската държава. За това свидетелстват и древните хроники. Византийският летописец Теофан Изповедник ни е оставил безценен разказ за един епизод от най-ранната ни история, който потвърждава, че дори тогава нашата държава е

умеела да се

справя с шпионите

Като описва управлението на хан Телериг (768 - 777) - вероятнo пряк наследник на Тервел и трети български владетел от основаването на държавата,

той ни съобщава за

драматичните събития,

които са го съпровождали. А тогава срещу нас е работело разузнаването на най-мощната за времето си империя - Византийската. Подкупените от нея големци в столицата Плиска били толкова много, че на практика тайно управлявали българската държава в интерес на Константинопол.

А преди неговото идване на трона на мястото на Паган, не без помощта на чуждите агенти страната ни била потънала в дълбока криза.

Това насърчава Константин V Копроним да не се отказва от намерението си да покори България и през 774 година императорът предприема мащабна военна операция с 2000 кораба през Черно море и долното течение на р. Дунав.

Отделно сухопътна армия тръгва от юг през старопланинските проходи.

Императорът настъпва с флота, но когато стига до Варна, както пише Теофан,

"той се уплашил и

замислил да се върне"

Българите се явяват пред него с предложение за мир, което той приема и веднага подписва договор. Условията са "нито българите да нахлуват в Романия (Византия), нито императорът да се стреми да нахлува в България".

Хан Телериг не вярвал на ромеите и се насочил към Тракия и Македония. Теофан съобщава, че Телериг изпраща "12-хилядна войска и боили, за да пороби Верзития и да пресели жителите й в България".

Къде е тази област Верзития, не е напълно ясно, но някои предполагат, че така са наричали земите на славянското племе берзити в Македония.

Императорът мълниеносно получил информация от агентите си в България за този български поход.Затова се подготвил добре и с 80-хилядна армия тръгнал на запад, като успял да прогони далеч по-малобройната българска войска и се завърнал с богата плячка и пленници.

Мирът отново бил нарушен и Константин V Копроним

предприел нов поход

по суша и по море

Дванадесет хилядна конница е натоварена на кораби, с които трябвало да дебаркира при Варна. Отново бил подкрепен от сухопътна армия, но когато флотата стигнала до Месемврия, в морето се разразила буря, която потопила корабите му и походът бил прекратен.

Тогава проличава държавническото мислене на Телериг.

Той

предприема

хитър ход,

чрез който с един замах успява да се справи с византийското влияние в България, а и с най-големия си враг - Константин V. Ханът изпратил писмо до императора със следното предложение: "Възнамерявам да избягам и да дойда при тебе. Но изпрати ми обещание, че няма да пострадам и ми съобщи кои са твоите приятели тук, за да им се доверя и да ми помогнат".

Молбата му изглеждала толкова искрена, че императорът с радост я приел и изпълнил. Имал и сериозно основание да се довери, тъй като и други български владетели били бягали при него. Така скоро

пълният списък

на шпионите,

който не бил никак малък, бил получен от Телериг. Без капка колебание българският владетел веднага избил всички изменници.

А Константин,

"като чул това, си изскубал

много от побелелите коси",

пише Теофан.

Ядосан от измамата, през август императорът предприел нов поход, решен този път окончателно да съкруши България. Преди да влезе в сражение с българите обаче, той бил повален от "неизвестна болест" и на път за столицата умрял.

Големият успех на Телериг с неговата "контраразузнавателна операция" наистина му помогнал да преодолее византийската заплаха, но въпреки това той не съумял да избегне поредния боилски заговор в Плиска. Така през 777 г. българският владетел наистина

избягал във

византийската столица

и бил приет благосклонно от Лъв ІV. Там се покръстил под името Теофилакт и се оженил за една от братовчедките на императора. Все пак в крайна сметка от контраразузнаването на Първата българска държава имало полза, защото, макар Телериг-Теофилакт като патриций да станал част от византийската аристокрация, той отворил пътя на Кардам, който стабилизирал страната.