Поетесата и композиторът са като пъзел - всяко парченце талант е попаднало на точното си място

Годината е 1987-а, когато Васа Ганчева - един от най-известните тв режисьори в БНТ, поръчва на композитора Стефан Димитров и поетесата Маргарита Петкова да напишат песен за новогодишната програма.

Така се ражда един от най-големите хитове в българската музика - “Нова годино”, в изпълнение на Богдана Карадочева и Васил Найденов. Според композитора и поетесата, създали заедно десетки обичани мелодии, няма рецепта за създаването на истински популярна песен. Тяхната обаче става толкова известна, че придобива статута на народна - хората си я предават от уста на уста и си я припяват на всяка Нова година.

Как се създава хит? Но не какъв да е, а такъв, който хем да е по повод, хем да е поръчан, хем след това десетилетия да живее самостоятелен живот и почти да е стигнал статута на народна песен – автор неизвестен, а всички я пеят.

Малко автори могат да се похвалят, че знаят рецептата. Сред тях са обаче поетесата Маргарита Петкова и композиторът Стефан Димитров. А песента, за която “24 часа” ги помоли да издадат рецептата, е “Нова годино”, която иначе е известна като песента на Кеца.

Началото на творческия тандем на Маргарита Петкова и Стефан Димитров е забулено в историята, някъде преди 40 и повече години. Кога точно е станало, вече и те двамата не помнят, но помнят защо са се запознали.

Срещата не е случайна. Стефан Димитров и съпругата му Богдана Карадочева попадат на стихотворение на Маргарита. Харесват го. И решават да го превърнат в песен. За целта им трябва позволението на авторката. Издирват я и… оттогава са все заедно. И заедно създават едни от най-мелодичните, нежни и красиви български песни. Напасват се още в самото начало. Просто, както обяснява Маргарита, “човек си намира сглобките”. Не че тяхното “заедно” е безоблачно. Всеки има своето разбиране и ожесточено го отстоява. Финалът – пъзелът се намества така, че всяко парченце талант да попадне на точното си място.

Споделят не само творчеството. Споделят живота си. С болките, трагедиите, успехите, щастието. Един до друг са. И винаги са си опора.

“Целунат от бога. Истински!”

Това са двете думи, с които поетесата описва Стефан Димитров. Кратко и ясно. Но Петкова може да обясни защо използва всяка една от думите. Бог го е целунал, защото му е дал дарба, казва тя. А е истински, защото в свят на измислени герои рядко срещаш човек без преструвки, без фалшиви претенции и без задни мисли. 

Композиторът по-трудно намира само две думи, в които да “вкара” космополитната Маргарита. Накрая казва: “Човек с главно Ч. Силно момиче”

Не искат да говорят за политика, нито за състоянието на българската култура. И двете теми ги “дразнят, огорчават и натъжават”. Смятат, че вкусът към изкуството може и трябва да бъде възпитаван. Че когато се отказваме от това, лишаваме себе си и децата си от истински ценните неща, свиваме светогледа си и се превръщаме от души в душици.

Не дават квалификации на новоизгрелите в българския шоубизнес. Защото знаят, че тази слава е мимолетна и евтина.

Маргарита не спира да пише. Стихосбирка след стихосбирка. И не спира да се учудва, че хората харесват думите ѝ, търсят ги и ги помнят. Година след като по нотите му се роди балетният спектакъл “Сънят на Пилат”, маестрото разказва, че създаването на симфонична музика е много различно от това на филмова или естрадна. Творбата буквално те засмуква. Ти живееш във и със нея. И денем, и нощем. И двамата се радват, че публиката цени труда и таланта им. Но най-благодарни са от подкрепата на близките и приятелите си. “Малко останаха”, казва с тъжна усмивка Стефан. Но е убеден, че отново ще бъдат заедно.

Когато усетя, че краят е близо,

ще взема единствено бялата риза.

Спокоен ще тръгна по пътя нагоре,

където ме чакат обичани хора.

Стихът на Стефан, естествено, има и музикална форма.

“Всичко е в стиховете ми. Добри, лоши, други нямам. А и не искам. Както не искам да имам и друг живот”, казва поетесата. А животът и на двамата е като шеметна въртележка с много и ярки цветове.

В уютна празнична атмосфера творческият тандем ни разхожда из годините съвместен труд, родили тонове спомени за “истинско чудо невиждано”.  Маестрото седи зад пианото и акомпанира думите си с ноти. Поетесата довършва мислите му. Така са свикнали. Така създават изкуство. А първата мелодия, за която питам, е създадена преди цели 35 години. 

- Как се “роди” песента “Нова годино”?

Маргарита: Направихме я по поръчка за новогодишната програма на БНТ. 

Стефан: Поръча ни я Васа Ганчева. Годината беше 1987-а.

Маргарита: Васа беше прекрасна. Голяма приятелка ни беше.

- Колко време ви отне да създадете песента?

Маргарита: Един ден.

Стефан (Смее се.): Една бутилка водка.

Маргарита: Шегата настрана. Наистина я написахме за ден. Седнахме тримата със Стефан и Богдана. Ние така работим по принцип. Пишем си на едни листове. Стефан е на пианото. Той не пише, свири. А ние с Буба дялкаме. Текстът на “Нова годино” е с простички думи. Няма метафори.  

Стефан: Има истинска обич. Страхотен и е текстът на Маргарита. Докосва. Затова хората я помнят и я пеят вече толкова години. А е актуална и днес. Даже с по-голяма сила. 

Защото “цялата земя си пожелава светъл мирен път”. Силата на тази песен, а и на няколко други е, че те вече нямат авторство. Те стават семейни, народни. Никой не се интересува, че аз съм написал музиката, а Маргарита - думичките. Това никой не го знае. 

Имаме няколко такива песни, с които ще останем. След 50 години пак ще ги пеят

Маргарита: Да. Например “Болката отляво”. А тя е направена за три часа. По телефона. 

- Как по телефона?

Маргарита: Стефан и Богдана са си у тях. Заедно с Васил Найденов. Аз - в моята къща. Те тримата ми свирят и тананикат по телефона. А аз “пълня” мелодията с думи. Странен е начинът, по който работим със Стефан. Ето смешен пример. Аз по принцип знам, че песните имат припев, ама това някак не смятах, че се отнася и до моите стихове. Нищо че Стефан ги превръща в песни.

И веднъж ми звъни и казва: “Трябва ми припев!”. Ужас! 

Какъв припев! И той ми написа пример, до ден днешен го помня - “Няма ли една синя светлина? Няма ли да спре времето  до мен?”. И аз го направих: “Как ни разлюля странно пролетта, дяволска шега с нас си прави тя”.

Странен е процесът. Но ние така работим. Някак си го замесваме заедно. Една песен, колкото и да е малка като форма, е екипно творчество. Текст, музика, изпълнение, аранжимент.

Когато пишем, сме като щангисти – сами сме

с молива или с пианото. А песента е колективен спорт. Като баскетбола.

Стефан: Така е, но и колективният спорт си има своите тънкости. В това е майсторлъкът. Всеки от екипа да  даде най-доброто. Точно в него се крие тайната на успеха. Ето например за текста. В него трябва да има такива думи, които да не можеш да не чуеш. Ако успееш да ги намериш - значи имаш талант! 

- Кои са любимите ви думи?

Маргарита: О, много са. А и с промяната на света, в който живеем, се променят и думите, които са ни важни. Днес например бих казала “мир”, “любов”. Всъщност любимата ми дума е “обаче”. Сигурно защото съм такава натура. Обръщам нещата. Казвам: “така, така, обаче...”.

Стефан: Моята е “ни-ко-га”. Никога не казвай никога, защото не знаеш какво ще ти донесе утрото...

Но и аз мисля като Маргото. Най-топлите думи, колкото и да е клиширано, са  обич, мама, дете. Но в контекста на всичко, което се случва, една от любимите думи трябва да е мир. До нас има война. Загиват хора. Не съм си мислил, че в моя живот ще стана свидетел на такова нещо. Това действа пагубно. На умовете, на сърцата, на душите ни.

- Как промени войната света ни?

Стефан: Не знам дали е само войната. Но в последните години обществото стана някак зловещо. Добротата я няма. А за мен най-важното в днешния свят е да бъдем толерантни един към друг. Да имаме емпатия. Когато някого нещо го боли, да ти трепне нещо и на теб в сърчицето.

- Много песимистично прозвуча.

Стефан: Не е песимистично. Реално е. 

Маргарита: Знаете ли, най-доброто на песимиста е, че се радва, когато очакванията му не се сбъднат. Така че в песимизма има много градивност. 

-  А на мен ми се иска освен градивност и малко по-ведро звучене. Разбрах кои са любимите ви думи. А как биха прозвучали в песен? 

Стефан: Мога за минутка да ти я изтананикам. Но няма да е истинска. Вдъхновение трябва, за да се получат нещата.

- Къде намирате, къде търсите вдъхновение?

Маргарита: Намирам го в себе си. Аз съм си вдъхновението. Това, че някаква муза “прелетяла”, “кацнала”... Няма такива неща. А, и да подчертая, Господ не ми диктува. 

Стефан (Смее се.):

На мен пък Господ ми говори

Всъщност създаването на музика е много особен процес. Така съм устроен, че има ден, в който мога да напиша и пет песни, но и такива, в които съм “запушен” и няма никъде “светлинка в тунела”. Като че ли, когато съм тъжен, става по-лесно да композирам.

Маргарита: Обяснимо е. За да създадеш нещо - текст или ноти, трябва да си го изживееш. Да си го усетиш това нещичко. 

В края на разговора оставаме с надеждата, че ще изживеем много такива “нещица”, които да ни направят по-спокойни и по̀ хора. Поетесата ни го пожелава. Разказва, че чака новата година да ѝ донесе излизането на нова книга. Заглавието: “Белите ми нощи”. А маестрото обещава официално, че ще превърне стиховете в песни. На читателите на “24 часа” пожелават мир по света, но и вътре в нас. Защото да сме в мир със себе си,  е най-доброто състояние. 

Нова годино (ТЕКСТ): 

Камбанен звън вали и пламват рой звезди,

празничната нощ свети от обич.

Здраве и живот, изобилен плод,

слънчево небе чакаме от теб.

Нова годино, нова годино, добре си дошла.

Нова годино, нова годино, с узрели жита.

За много години, за много години си пожелай.

Много години, здрави и мирни, за теб, роден край.

Наздравици валят, светъл мирен път

цялата земя си пожелава.

Здраве и живот, изобилен плод,

слънчево небе чакаме от теб.

Нова годино...