Рядко се сещат да похвалят стража Лев Яшин, когато спаси отбора, но винаги се сещат да го засипят с хули, ако допусне лек гол

Направите ли си труда да прочетете интервюта на много от тези велики мъже, почти сигурно ще срещнете едно и също признание. „Родил съм се вратар!“ – обичаха да повтарят великани от ранга на Оливер Кан, Джанлуиджи Буфон, Петер Шмайхел, Икер Касиляс... Някога много отдавна треньорите ги бутали да стават нападатели, после ги пробвали в защитата, но тях все нещо ги глождило да нахлузят протрити от носене вратарски ръкавици и да застанат под рамката на вратата. И така се раждали легендите.

Едва ли има фен, който да не е чувал за вече споменатите футболисти. Повечето от тях и след края на кариерата си продължават да бъдат пример за подражание заради качествата, които са изградили на терена. Вратарите винаги са били по-хладнокръвни от своите съотборници и по-големи джентълмени дори и в най-напечените моменти. И след края на футболната си кариера продължават да са успешни хора и да печелят симпатиите на публиката. Дали обаче вратарският пост наистина е подарък от добрата орисница край детското креватче, или по-скоро е наказание от злата вещица, която не е била поканена на тържеството.

Тези дни вратарят на „Левски“ Пламен Андреев доста ще си помисли, преди да отговори на подобен въпрос. Младокът от няколко месеца сякаш живее в хубава приказка. Треньорът Станимир Стоилов реши да му гласува доверие за сметка на далеч по-опитния Николай Михайлов, а другите играчи не възроптаха, когато му бе връчена и капитанската лента. „Сините“ фенове също направиха всичко необходимо, за да демонстрират своята фенска любов към младия вратар. И всичко вървеше по мед и масло до мача с „Локомотив“ (Пловдив) на „Герена”.

Пламен със сигурност можеше да се намеси по-добре при изравнителния гол на гостуващия тим, но и защитниците пред него бяха длъжни да реагират по-концентрирано при контраатаката на пловдивчани. След края на мача хейтърите отказаха да правят задълбочени тактически анализи и посочиха именно вратаря като единствен виновник за поредната стъпка накриво, която още повече отдалечи „Левски“ от тайната мечта да се бори за титлата. Воят в социалните мрежи беше толкова оглушителен, че синът на Гунди – Андрей Аспарухов, не издържа и на свой ред написа във фейсбук:

„Много жалко е да чета откровени обиди по адрес на Пламен Андреев, и то от левскари или поне наричащи се такива. Същото беше и с Ники Михайлов. Е, все някой трябва да пази. Явно резултатът е по-важен от развитието на един млад вратар. Това, че Левски изпревари времето си миналата година и сега някои мачове не завършват според очакванията, не значи, че треньорът, вратарят или някой друг е виновен. Просто има етапи, които трябва да се извървят и няма как да се прескочат. Подкрепата към отбора включва и доверие в играчите и ръководството. Иначе се връщаме към 10-годишното мрънкане, нетипично за левскарите...”

Мрънкане обаче винаги ще има от страна на феновете, а вратарите винаги са първи между шамарите, защото техните грешки най-лесно се улавят от човешкото око. Миг невнимание или лоша преценка на ситуацията понякога са причина за комични попадения, а в епохата на социалните мрежи подобни слабости не се прощават. Другият титулярен вратар на „Левски“ Ники Михайлов също бе потопен в океан от ирония след фаталния за евроамбициите на „сините“ сблъсък с малтийския „Хамрун“. Михайлов обаче е от стара коза яре и е свикнал да понася добре както похвалите, така и подигравките.