Като футболист той помогна на отбора си да стане част от елита, днес момчетата му вече мечтаят за полуфиналите

20 г. по-късно съдбата се реваншира на селекционера на "Лъвовете" за изпусната от него дузпа, коствала на родината му титлата в турнира на Африканските нации

На 29 март на стадиона в новопостроения сенегалски град Диамниадио, домакините, водени от своята звезда Садио Мане успяха да се класират за второ поредно световно първенство.

Това стана след инфарктна победа с дузпи в един от финалните плейофи в зона Африка срещу друг фаворит за класиране от континента – отбора на Египет. Акцентите в световните медии след мача бяха два. Единият беше, че идолът на цял Египет Мохамед Салах изпусна дузпа, като за това със сигурност допринесоха и десетките лазери, които феновете на домакините насочиха към очите му.

Другата новина бе, че Сенегал успяха за по-малко от два месеца да спечелят втори поредни решаващи дузпи срещу "Фараоните". Предишната победа в ударите от бялата точка им донесе Купата на африканските нации. Така "Неудържимите лъвове" изпращат един от най-успешните си полусезони в своята история – с първа титла на континента и трето участие на Мондиал.

Предишният подобен паметен период във футболната история на Сенегал бе преди точно 20 години, когато отборът завърши втори в Купата на нациите, след като изгуби с дузпи от Камерун. Още по-голям бе успехът им на Световното първенство в Япония и Южна Кореа, където стигнаха до четвъртфинал.

Любопитното в случая е, че успехите от преди две десетилетия и тези от днес имат един общ знаменател и то е настоящият селекционер на тима Алиу Сисе. През 2002 г. той е на терена и носи капитанската лента на тима, който постига почти невероятен успех на Мондиала в далечния изток на Азия. Днес е на скамейката и успява да изгради колектив от отбор, в който личат звезди като Мане, Менди, Кулибали и др.

Алиу Сисе е меко казано национален герой в родината си, но пътят към любовта на сънародниците му е дълъг и трънлив. Той е роден през 1976 г. в Зигуинчор – един от регионалните центрове на Сенегал. Когато е 9-годишен Сисе заминава със семейството си за Франция, а мечтата му е някой ден да играе за "ПСЖ".

За нея той работи усилено и упорито. Първият му отбор е "Лил", в който той се утвърждава като стабилен централен защитник. Скоро младият футболист успява да осъществи и голямата си цел и чрез трансфер отива в любимия "ПСЖ". Преминава в тима на "Парижани" през 1998 г. и играе четири години за тях, в период, в който отборът няма големи успехи.

Така се стига до съдбовната 2002 г., в която Алиу Сисе трябва да изведе като капитан силния национален отбор на Сенегал на две големи първенства. Първото е турнирът за Купата на африканските нации, в който "Лъвовете" за първи път са сред фаворитите. И действително сенегалците се представят впечатляващо на терените в Африка след поредица от силни мачове, достигайки за пръв път в историята си до финал.

Там те срещат друг борбен отбор – Камерун. След нервно нулево равенство в редовното време и продълженията се стига до дузпи. Именно Сисе изпуска решаващият единадесет метров удар за родината си, която им отнема възможността да спечелят исторически първи трофей. Така настоящият треньор на Сенегал става грешникът в геройския отбор, достигнал първи голям финал в историята си.

Лятото на същата година дава възможност на Алиу да се реваншира на сънародниците си за изпуснатата титла с едно силно представяне в първото участие в историята на страната на Световно първенство. Там той отново е капитан и основен стълб в отбраната, която става една от най-големите сензации на шампионата в Япония и Южна Кореа. Сисе води защитата, която супер неочаквано удържа мрежата си "суха" в мача на откриването срещу световните шампиони от Франция, водени от имена като Тиери Анри и Давид Трезеге.

Нещо повече – сенегалците успяват да победят втората му родина с един страхотен гол в средата на първото полувреме. Следват две равенства с Уругвай и Дания и чудото е факт – от една от най-трудните групи на шампионата, Сенегал успява да продължи напред. Следва нов силен мач и нова сензационна победа след продължения срещу Швеция. Приказката е прекъсната на четвъртфиналите, когато Турция успява отново след продължения да спре похода на сенегалците и техния капитан към историческо първо участие на африкански отбор на полуфинал на световно първенство.

През 2002 г. драмата в живота на Сисе не завършва с драматичното отпадане от Турция. През септември същата година край бреговете на Гамбия потъва фериботът "Ле Джуула". Във водите на Атлантическия океан животът си губят над 1800 човека. Инцидентът се превръща във втората най-голяма трагедия в историята на гражданското корабоплаване.

По това време Сисе играе вече в английския Бирмингам. Няколко часа след трагичното корабокрушение, малко преди важен мач срещу "Уест Хем", Сисе получава обаждане, че на борда на "Ле Джуула" е имало 11 негови роднини – чичовци, лели, братовчеди и племенници и че всички те са загинали. Следва поредната битка на защитника за родината си. Той се захваща яростно с организацията на благотворителен мач, който да набере средства за семействата на загиналите на борда на потъналия ферибот.

След четвъртфинала на световното Сисе и съотборниците му вече са актуални футболни звезди. Затова се налага сериозно да убеждават тимовете си да ги пуснат в отпуск, за да могат да се приберат и да играят в неофициален мач в Африка. В крайна сметка Сенегал играе срещу Нигерия - двубой, който винаги ще остане в историята като един от най-емоционалните моменти в кратката историята на тази западноафриканска нация. Самият Сисе води шествие в памет на загиналите си сънародници и в родния си град, от където е отплувал злополучния кораб. Той вече е икона в очите на хората.

Днес, двадесет години по-късно, Алиу Сисе продължава да е жива легенда в родината си. Водените от него "Лъвове" са шампиони на Африка и се класираха драматично за Мондиала (където ще се срещнат с Катар, Еквадор и Холандия). И двата успеха са постигнати след дузпи.

И в двата случая треньорът на тима със сигурност се е връщал към онази съдбовна дузпа, изпусната от него двадесет години по-рано, към радостта от лятото в Япония и Корея и последвалата мъка. Съдбата в крайна сметка, може би само частично, компенсира Алиу Сисе за изминалите превратности. А в Катар той ще се опита да класира силния отбор на родината си първи полуфиналист от Африка на Световни финали.