Защо закриха профила ми? Земя на свободните и равните ли е Фейсбук?

Преди седмица закриха профила ми във Фейсбук. Без никакви обяснения. А пък аз мислех, че Фейсбук е „земя на свободните и дом на храбрите“, както се пее в американския химн.

Дребни хора, в които злонравието е винаги готово да погоди номер, да изхитрува или да плюе на правилата

„ Орден за втория Никола Петков Преди време в сайта на собствената му партия бившият военен министър Ненчев бе наречен „Новият Никола Петков“. Това е свиреп тепегьозлък.

10 години в ЕС - и една вафла

На 1 януари Би Ти Ви се отчете за десетгодишната на членството ни в ЕС – с един скромен репортаж. Очаквах нещо по-грандиозно, по-помпозно, по-фанфаресто.

Как ни яздят магарета

След дописката ми „И кога ставаме за смях“, един читател препоръча да гледаме по-ведро. Ведро. Колко ведро? Докато размишлявах, откъде да си купим основания да гледаме ведро,

Кога ставаме за смях?

Според Плевнелиев, ще станем за смях пред света, ако направим два служебни кабинета за един месец. Този човек сякаш живее на хиляда километра от България. Ние ставаме за смях заради Хитрино.

Меркел, Ердоган и кръвта на историята

Тия дни се случи нещо съвършено безсрамно, но у нас то сякаш остана незабелязано. За да умилостиви Ердоган, канцлерът Меркел се дистанцира от декларацията на Бундестага за Арменския геноцид.

Смях - и сълзи, сълзи, сълзи

Оказа се, че Бойко може да прекроява и географията– например, може да прехвърли клетата ни България на някое по-закътано място. Подходящ за това е остров Майот в Индийския океан – особено като се има