Как ние създадохме кръстословиците, а приписаха славата на англичанин
"Магически квадрат" в Лондонското евангелие още през XIV век бележи истинското начало на главоблъсканиците с преплетени думи
Не англичанин в началото на ХХ век, а българите още през Средновековието са измислили кръстословиците. Този извод се налага от проучване на "24 часа - 168 истории" по въпроса къде и кога е поставено началото на забавната игра с думи.
На пръв поглед произходът на кръстословиците е ясен. Според официалната историография световно признатата първа кръстословица е публикувана на 21 декември 1913 г. в неделното издание на американския вестник New York World от Артър Уин. Роденият през 1871 г. в Ливърпул, Англия, журналист, който едва 19-годишен емигрира в САЩ, поддържал в изданието забавна страница с гатанки, анаграми, картинки с разлики и други любопитни загадки. Идеята за кръстословицата зреела в главата му от месеци и в навечерието на Коледа Артър я поднесъл като подарък на читателите.
Месторождението му дори дава повод на Стенли Нюман, редактор в американския вестник "Нюздей", да каже:
"Двата най-важни подаръка
на Ливърпул за света
на популярната култура са "Бийтълс" и Артър Уин".
Както разказват, Уин за първи път се сетил да начертае фигура с квадратчета във формата на диамант, написва в средата думата "забавление" и започва да измисля слова, в които има букви от първата дума. За по-голяма яснота той номерира квадратчетата и дава обяснителни бележки, които да насочат читателите към откриването на правилните думи в кръстословицата.
Придружаващите инструкции са кратки и ясни: "Попълнете малките квадратчета с думи, които отговарят на описаните по-долу обяснения". С течение на времето се появяват ребуси в най-различни форми. Любопитен факт е, че единствената слабост на кръстословиците се оказали грешките, допускани от печатарските машини. Тогавашните печатни средства много често размествали или припокривали квадратчетата.
Отчитайки този съществен недостатък, издателите на New York World спрели да поместват кръстословици. Силното недоволство на читателите обаче ги принудило да възобновят страницата, съдържаща новия ребус, само седмица по-късно. А най-голямото признание
за кръстословицата
дошло преди 100 години, когато американците Дик Саймън и Линкълн Шустър пускат на пазара книга, съдържаща всички кръстословици, публикувани в New York World. Изданието се превръща в хит на американския пазар и само за три месеца от него са продадени над 40 000 екземпляра. По-късно кръстословици се появяват върху покривки, салфетки, тениски, чанти и дори върху тоалетна хартия.
Думата "кръстословица" на английски език също еволюирала през годините. Първият ребус, публикуван от Артър Уин преди повече от век, се казвал Word-Cross Puzzle (от англ. – пъзел с кръстосани думи). По-късно заради неволна грешка наименованието било сменено на Cross-Word, а след това и тирето отпаднало. Терминът е официализиран през 1930 г., когато се появява за първи път в речниците.
Освен това словни квадрати от посочения вид произхождат от различни страни, всяка от които има своя версия за решителния си принос за възникването на кръстословиците. Така например и
Италия претендира за
първенство в тази област
- с пъзел от 4х4 думи, публикуван в Милано през 1890 г. Южна Африка също решително се намесва в борбата. Направо като градска легенда звучи историята за един южноафрикански затворник на име Виктор Орвил. Разказва се, че подът в килията му бил покрит с квадратни каменни плочи и че от скука той започнал да запълва плочите с букви така, че да се образуват правилно пресичащи се думи.
В интерес на истината самият англичанин никога не е претендирал за първооткривател, а други са го нарочили за такъв. В тази връзка изследователят М. Шулте шеговито отбелязва, че ако Артър Уин е бил патентовал идеята си, със сигурност е щял да стане много богат човек.
Само че изобретателят явно не е бил достатъчно предприемчив и при това е бил изключително скромен. "Всичко, което направих, беше да възприема една идея, стара колкото самия език, и да я модернизирам", признава самият той. (цит. по Schulte 2003).
Все пак, независимо от възможните претенции на различни страни, те остават част от предисторията на кръстословиците, а светът величае Артър Уин като създател на модерния кръстословичен жанр. Това е така, защото относно делото на Уин няма никакви мистификации и неясноти, а само доказуеми факти.
Но цялата тази добре позната от множество чужди и наши публикации идеализирана история се оказва дълбоко невярна. Защото в действителност документи
не доказват, че се е
случила за първи път
Всъщност още древните римляни са правили примитивни опити да преплитат думи, както показват артефакти от I век, намерени от археолозите в Помпей. А в стари времена същите кръстосвания на думи са били добре известни под името "магични квадрати".
Изненадващо, но усъвършенствани форми точно на тези словесни модели, от които в действителност произлизат кръстословиците, се появяват за първи път в България, където са били много разпространени през Средновековието. Те са с форма на плоски симетрични фигури, в които сред множество правилно подредени букви е кодирана дума или израз, а целта е да се открие и разчете скритият елемент.
Точно такива буквени лабиринти се наблюдават в различни средновековни български писмени паметници, като особено впечатляващ е квадратът, разположен в края на Четвероевангелието на цар Йоан Александър, което е известно още като Лондонското четвероевангелие (1356 г.). В този магически квадрат
изследователи
разчитат
кръстосани надписи
Както е известно, по поръчка на българския владетел евангелието е изписано и зографисано от монаха Симеон в продължение на около година (1355 - 1356). Съдържа четирите евангелия (на Матей, Марк, Лука, Иоан), богато украсени с 367 перфектни илюстрации, изпълнени в цвят и злато.
Евангелието е било използвано при богослуженията на царското семейство в столицата Търновград. И както се полага на царска вещ, подвързията е била инкрустирана със скъпоценни камъни, но по думите на предполагаемия автор монах Симеон "... не заради външната красота, а най-вече да изрази силата и откровението на Божието слово".
След това евангелието има интересна съдба, докато случайно или не, в крайна сметка се озовава именно в родината на обявения за пръв съставител на кръстословици Уин. Така при падането на България под османска власт Тетраевангелието на цар Йоан Александър е спасено, като е пренесено при молдовския владетел Александър Добрия, след което, вече през XIX век, се намира в списъка на библиотеката на атонския манастир "Св. Павел".
Там през 1837 г. то, заедно с Видинското евангелие на Йоан Срацимир, е подарено от светогорските монаси на известния английски пътешественик и събирач на антики лорд Роберт Кързън.
безценната българска
реликва е прибрана
в Британския музей. Накрая прочутата богослужебна книга отива в Британската библиотека, където се съхранява и до момента.
А вече в наши дни британският математик от индийски произход д-р Рахул Савани (London School of Economics) работи по разчитането на скритите послания в магическия квадрат от нашето евангелие. Той дава своята трактовка и математически алгоритъм, според които в квадрата близо 11 милиона пъти може да се прочете изречението "Четвероевангелие на цар Иоан Александър". Официалното оповестяване на разчитането бе извършено на 5 декември 2008 г. на лекция в Европейския парламент.
Що се отнася до съставянето на кръстословиците - има много примери, че
тази традиция се е
запазила у народа ни
и в по-късните векове. Така например сходен квадрат се открива и в издадената почти четиристотин години по-късно "Стематография" на българския зограф и писател Христофор Жефарович (Виена, 1741, с. 13).
И в по-ново време - през 70-те и 80-те години на ХХ век, кръстословиците стават толкова популярни, че у нас се създават специални енигматични клубове, които организират състезания по решаването им. В някои градове, като София и Пловдив, местни ентусиасти създават сложни кръстословици на исторически или литературни теми, които изискват не само езикови познания, но и задълбочена обща култура. Понякога тези състезания са били толкова оспорвани, че участниците са споделяли истории за нощни подготовки и спорове около правилността на дадена дума.
На този фон изобщо не изглежда случайно, че и до момента в книгата на рекордите на Гинес срещу най-голямата кръстословица, съставяна някога, състояща се от 93 769 термина, стои името на българина Христо Йоницов. През 2016 г. той разказа пред в. "24 часа", че творението му се простира точно върху 1001 листа и е с дължина цели 300 метра, което за сетен път потвърждава огромния български принос към признатата за най-популярна игра с думи в света.
